Решение № 502 от 11.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Шумен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630103415 по описа за 2025 година

Предявен е установителeн иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът Д. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв. Х.Р. от Адвокатска колегия София, с адрес на кантора и съдебен адрес: ***, излага че на 05.12.2023 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: ***, *** (***), ***, представлявано от изпълнителния директор И.К., в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит №2880573. По силата на този договор ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 3 000, 00 лева. На същата дата ищецът бил подписал и декларация, с която е дал съгласие личните му данни да бъдат предоставени на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 (поръчител) с оглед сключване на договор за поръчителство. Ищецът излага доводи за нищожност на договора за кредит, поради неточно, неправилно посочен ГПР. Същият твърди, че в ГПР по договора не е включено възнаграждението, което същият следва да заплати на поръчителя. В случай, че това възнаграждение, като действителен разход по кредита, беше включено в ГПР, то размерът на последния би надвишил законнопредвидения максимален размер. В молбата се съдържат подробни правни доводи, обуславящи претенцията за недействителност на договора за 1 кредит.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се прогласи недействителността (нищожността) на Договор за потребителски кредит №2880573 от 05.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и ищеца, поради противоречието му със закона (ЗПК).

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Според Определение №311/15.04.2026 г., постановено по възз.ч.гр.д.

№133/2026 г. по описа на ШОС предявеният иск е допустим.

Касателно основателността на претенцията, съобрази следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, на 05.12.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит №2880573, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на 3 000.00 лева, при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством двадесет и четири вноски. Видно от представения по делото препис от Приложение №1 към цитирания по- горе договор, страните са уговорили фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40, 00% и годишен процент на разходите (ГПР)- 48, 21%. На същата дата, между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството поело задължението да сключи с кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на договора за кредит. Предвидено насрещно задължение на ищеца, в качеството му на потребител, за заплащане възнаграждение на поръчителя в размер на 2 682, 22 лева, което е платимо на месечни вноски по договора за кредит. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР.

2

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретния договор, ищецът изрично с настоящият иск се позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 48, 21 %, като 3 безспорно от свързания към договора за кредит договор за поръчителство става ясно, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ай Тръст“ ЕООД. Обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от кредитора още при сключване на договора (двата договора са сключени на една дата, при идентични начини), като е предвиден и размерът на възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати на определения от кредитора поръчител, което е платимо с месечните вноски по кредита. От общите условия към договора за кредит става ясно, че гаранционната сделка е задължително условие за одобряване на кредита. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. Няма спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил 4 единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48, 21%). Посоченият в договора лихвен процент от 40, 00 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК . При липсата на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият от 48, 21 %. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С уговарянето на това допълнително задължение за възнаграждение на поръчител по договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК , всяка клауза в договора за 5 потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. На практика с т.нар. възнаграждение на поръчителя се предвижда допълнително възнаграждение по кредита и то за кредитора, доколкото от справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредитора по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД, т.е. пораждат се основателни съмнения за свързаност на двете дружества. Поради изложеното, съдът заключава, че така сключеният договор е недействителен и като такъв не поражда задължения за страните по него.

Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е основателен и следва да се уважи.