Решение № 1109 от 23.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Варна, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110201097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 49, бл.53Е,вх.В, представлявано от С. Н. Н. и Н. Л.-*, чрез пълномощник юк Е. К. против НП № 032600025/20.02.2026 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Оспорва се извършеното нарушение, твърди се, че АУАН незаконосъобразно е съставен в отсъствието на представител на дружеството, което не е било надлежно поканено, тъй като поканата за съставянето на АУАН е връчена на неупълномощено лице;твърди се, че липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; неправилно е посочена датата на извършване на нарушението, което е накърнило правото на защита на санкционираното лице и го е лишило от възможността да се позове на изтекла давност по смисъла на чл. 34 от ЗАНН; твърди се, че необсъждането от страна на наказващия орган на депозираните възражения срещу акта е довело до непълнота и необективност на административнонаказателното производство; твърди се, че е налице ненадлежно връчване на наказателното постановление, предвид липсата на данни лицето, получило пратката, да е било съответно упълномощено да получава книжа от името на дружеството. Оспорва се нарушението, като се твърди, че е налице договор за сътрудничество, сключен с лицето Г. Г., с който отношенията между дружеството и Г. са уредени като граждански такива, при които се дължи постигането на конкретен резултат.

Твърди се, че наказващият орган неправилно е игнорирал посочения договор и привежда 1 доводи за липса на елементи на трудово правоотношение, а именно- липсва уговаряне на работно време, месторабота, длъжност и трудово възнаграждение. Оспорва достоверността на данните, отразени от Г. в декларацията по чл. 402 от КТ, като счита, че проверяващите неправилно са изискали от лицето попълването на такава. Позовава се на съществуваща съдебна практика по сходни случаи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна такива.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от юк Л., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, редовно призована се представлява от юк Т., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер, претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Във връзка с постъпил сигнал в ИА ГИТ за полагане на труд без трудови договори в различни офиси на „*“ ЕООД, сред които били посочени и офиси на територията на гр.Варна,свидетелите М. Ж. и Н. Г., в качеството им на инспектори в Д ИТ Варна извършили на 15.12.2025 г. около 12,30 часа проверка в офиса на дружеството на бул.“С.“ № 21. В офиса установили три лица, едно от които Г. Г.,която към момента на проверката работела на компютъра и провеждала телефонни разговори с клиенти. На установените в офиса лица били предоставени за попълване декларация по чл.402 от КТ.Г. попълнила саморъчно предоставената и декларация, като отразила, че работи в дружеството от 2017 г. като кредитен експерт, че има граждански договор, че работи в офис на дружеството на бул.С. № 21,че има работно време от 12 до 18 часа, че получава възнаграждение в размер на процент от свършената за съответния месец работа.Посочила е и получените възнаграждения за месеците октомври 2025 г., септември 2025 г.

С призовка на осн.чл.45 ал.1 от АПК от дружеството били изискани за проверка определени документи, между които и трудовите досиета на всички работещи за жалбоподателя лица на територията на гр. Варна. В хода на извършената документна проверка бил представен договор за сътрудничество № 26202/01.10.2017 г., сключен с лицето Г. А. Г..Дружеството поискало, чрез изпратено по електронна поща заявление, свързаните с проверката документи да бъдат изпратени на посочен от него адрес в гр. София чрез куриер- "*.

На дружеството била изпратена покана изх.№26002248/13.01.2026 г. за съставяне на АУАН за дата 26.01.2026 г. от 11, 00ч., която била доставена на дружеството на 15.01.2026 г. Тъй като на посочените в поканата дата и час не се явил представител на юридическото лице, на 26.01.2026 г. св. Жечева съставила в отсъствието на такъв акт за установяване на 2 административно нарушение на въззивното дружество за това, че е допуснало лицето Г. А. Г. да полага труд в полза на "*" ЕООД, изпълнявайки трудови функции на "кредитен експерт", с декларирано работно време, с определено работно място- процесния офис на "*" ЕООД, с договорено трудово възнаграждение в размер на процент от сключени договори за кредит за текущия месец и т. н., преди да е сключен с него писмен трудов договор. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството и бил изпратен по същия начин, като и поканата за съставянето му.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, които били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт, на 20.02.2026 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество на осн.чл.414 ал.3 от КТ било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1150, 00 евро за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

От показанията на свидетелите Ж. и Г.,инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна се установяват обстоятелствата при извършване на проверката.Съдът кредитира показанията им, като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия. Показанията на двамата свидетели почти идентично описват фактическата обстановка, като и двамата свидетели лично са възприели извършваната от Г. работа в офиса на дружеството – разговаряла с клиенти и работела на компютър.

Разпитана в хода на съдебното следствие, св.Г. не оспорва, че работи за дружеството от 2017 г. като „ кредитен експерт“, както и че по време на проверката се е намирала в офиса на дружеството,ползвала е компютър и правела уговорка за среща с клиент. Твърди, че нямала работно време, а отразила в декларацията работно време под натиск на служителите на Д ИТ Варна.Под натиск попълнила и т.11 от декларацията.

От показанията на св.Е. Д. се установява, че същата е областен мениджър на дружеството.Твърди, че на датата на проверката се е намирала в офиса на дружеството на бул."С." №21 по повод планирана работа с районния мениджър.Потвърждава, че по това време в офиса се е намирала и св.Г., която била кредитен консултант към офиса на бул."С. № 21.Твърди, че Г. нямала работно време, че сама преценявала кога и колко често да бъде в офиса, както и че възнаграждението и се определяло като процент от сключените договори.Твърди, че кредитните консултанти нямали трудови договори, а били на граждански договор.Твърди, че проверяващите били настойчиви, Г. да отбележи в декларацията работно време, въпреки, че им обяснили, че Г. не била задължена с работното време на офиса.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д. само относно обстоятелствата свързани с проверката и действията на служителите на Д ИТ Варна.В останалата им част ги намира за заинтересовани.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Жечева, Г., частично от 3 показанията на свидетелите Г. и Д., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № З0864/17.10.2022 г. на главния секретар на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържаниечл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил.

Съдът намира за неоснователни възраженията относно ненадлежното връчване на поканата, съответно - на акта и НП.В ЗАНН не се съдържат конкретни правила относно връчването на покана за съставяне на АУАН, поради което всеки начин на връчване следва да се счете за достатъчен, при условие, че поканата е достигнала до знанието на адресата. Своевременното получаване на поканата от дружеството се установява не само от приложената справка за проследяване на пратка № 63431125933, от която е видно, че същата е доставена на дружеството на 15.01.2026 г. В тази насока са и показанията на актосъставителя Ж., която съобщава, че след изпращането на поканата е била уведомена по телефона от представител на дружеството, че няма да се яви такъв за съставяне на акта, тъй като юрисконсулите им са претоварени.

Неоснователно е и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения при връчването на акта и на наказателното постановление. Същите, макар и изпратени като пощенски пратки, са достигнали до санкционираното лице, което е успяло да организира съответно и своевременно защитата си, да подаде в срок възражение срещу акта и да депозира жалба срещу издаденото наказателно постановление. Процесуалните нарушения могат да се счетат за съществени само ако реално са накърнили правото на защита на санкционираното лице, а в случая процесуалните права на дружеството не са засегнати по 4 никакъв начин. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че въпросните документи са изпратени чрез "С* по изрична писмена молба от страна на самото дружество, което е поискало изпращането им на конкретен адрес и за своя сметка.

Неоснователни са и доводите за неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. Касае се за продължено нарушение, при което е създадено едно трайно противоправно състояние, продължаващо докато не бъде преустановено незаконосъобразното бездействие, в което се изразява. Доколкото нарушението трае непрекъснато, то може да бъде констатирано във всеки момент. Поради това възприемането на датата на проверката като такава на извършване на нарушението е правилно, тъй като и в този момент е продължавало осъществяването на процесното деяние.

Не представлява процесуално нарушение необсъждането изрично на подаденото възражение. В практиката си ВАдмС изтъква, че в текста на чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН липсва изискване санкционния акт да съдържа доводи по подадено възражение.