Определение № 414 от 04.08.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Сливен, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500246 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на адв.П., пълномощник на Е. Г. Д., ЕГН**********,от гр.Сливен, ********* против определение №1722/05.06.2023г. по гр.д. № 3740/2022г. по описа на РС – Сливен, с което е било изменено решение 362/03.05.2023 г. в частта за разноските като „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, са били осъдени да заплатят на Е. Г. Д. разноски в размер на 350.00лева, а на адв. П. С. П.- САК адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано. Посочва се, че с първоначалното решение на жалбоподателя Д. са били присъдени разноски в размер на 1950.00лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв. Тъй като тя обаче е била представлявана без да е била заплатила адвокатско възнаграждение, то дължимото такова е следвало да се присъди по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА на адвокатския и пълномощник - адв.П.. неправилно с обжалваното определение дължимото адв.възнаграждение е било намалено от 1600.00лв. на 360.00лв, каквото искане не било направено от никоя от страните.

1

Страната посочва, че с исковата молба са били предявени четири обективно кумулативно съединени искове. Била събрана ДТ за разглеждане на четири иска и се дължи адвокатско възнаграждение за четири уважени иска.

Жалбоподателят счита, че за четирите иска дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 1600.00лв. ( по 400.00лв. за всеки иск).

Моли се обжалваното определение да бъде обезсилено, тъй като съдът с него се е произнесъл по непредявено искане. Моли се да се постанови нов съдебен акт, с който първоначалното решение бъде изменено в частта на разноските като в полза на адв.П. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв.

Ако съдът приеме, че обжалваното определение е допустимо, жалбоподателят моли въззивният съд да го отмени и в полза на адв. П. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от ст.юриск.Маркова – Стоянова, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

На първо място се посочва, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи към 29.08.2022г. – датата на подаване на исковата молба, а не датата на постановяване на решението по нея. На следващо място се посочва, че е неправилно за всеки иск да се претендира адвокатско възнаграждение, тъй като в случая осъдителният иск е на стойност 142.00лв., а се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. Страната счита, че когато прилагането на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения цели постигането на нелегитимни цели, съдът може да присъди обезщетение в по – малък от предвидения в нея размер. Страната посочва също, че тя също е била депозирала молба по чл.248 от ГПК. Моли се жалбата да не бъде уважавана.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

В РС – Сливен е било постановено решение № 362/03.05.2023г. по гр.д.

№ 3740/2022г. на СлРС. С него била прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство, ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД били осъдени да заплатят на Е. Д. недължимо платена сума по потребителски кредит, 2 недължимо платена сума по договор за поръчителство, както и законна лихва.

Съдът се е произнесъл по четири главни иска предявени от ищеца. Освен това „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД били осъдени да заплатят на Е.

Д. разноски в размер на 1950.00лв.( от които 1600.00лв. адвокатско възнаграждение). По делото ищцата Д. е била представлявана от адв.П. по реда на чл.38, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата.

На 05.05.2023г. адв.П. депозирал молба до РС – Сливен, с която поискал изменение на постановеното решение в частта на разноските, като адвокатското възнаграждение бъде присъдено на него, а не на упълномощителката му.

На 02.06.2023г. по делото било депозирано становище от „ АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с което страната поискала съдът да измени постановеното решение като той бъде осъден да заплати единствено разноски за предявените срещу него искове, по отношение на адвокатското възнаграждение на ищеца било поискано съдът да присъди минимално такова и то към датата на депозиране на исковата молба. Освен това било посочено, че при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се събере сборът на всички предявени искове и върху получената сума да се присъди адвокатско възнаграждение.

На 05.06.2023г. била депозирана молба и от „КРЕДИСИМО“ ЕАД със съдържание аналогично на молбата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

На 05.06.2023г. било постановено обжалваното определение. С него съдът изменил първоначалното решение в частта на разноските като КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД били осъдени да заплатят на Е. Д. разноски по делото в размер на 350.00лв., а на адв.П. адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 26.06.2023г.

Частната жалба е депозирана на 08.06.2023г.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законния срок. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Постановеното определение е процесуално допустимо, тъй като са били налице три молби за изменение на решението в частта на разноските – от всички участници в производството.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца 3 такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В чл. 38 ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата се предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът следва да определи възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати.

В случая ищецът е предявил четири главни иска и е осъществено процесуално представителство по всеки един от тях. Четирите иска са били уважени, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки от тях. Момента, към който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение е датата на упълномощаване – 29.08.2022г.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията от 31.07.2020г., минимално дължимото адвокатско възнаграждение за искове с интерес до 1000.00лв. е 300.00лв., което общо е 1200.00лв. С обжалваното определение е било редуцирано първоначално определеното възнаграждение за адвокатско представителство от 1600.00лв. на 360.00лв. Определеното възнаграждение в размер на 1600.00лв. е било съобразено с минимално дължимото адвокатско възнаграждение към момента на постановяване на съдебното решение ( по 400.00лв. за иск), което е неправилно и действително следва да бъде редуцирано до 1200.00лв. Тъй като в полза на адв.П. вече са били присъдени 360.00лв., с настоящия акт следва да се присъдят допълнително 840.00лв.

Обжалваното определение в частта на присъдените разноски на ищцата Д. е правилно и не следва да се изменя.

Тъй като мотивите на въззивния съд не съвпадат изцяло с тези на съда постановил обжалваното определение, същото следва да бъде допълнено като в полза на адв.П. бъдат присъдени още 840.00лв., част от общо дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00лв.

Ръководен от изложените съображения,

С оглед на изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ******* Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ******* Бизнес център „България“, да заплатят на адвокат П. С. П.- САК с Булстат ****** допълнително 840.00лв., част от общо дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5