Решение № 3317 от 23.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105093 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ПИМК“ ООД, с ЕИК: 115536179, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от у. А.И.Й. против Р. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и репутацията на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че ответникът е член на И.С. на ***************** и бил н.п. от същата партия в ***************** Твърди, че на **г. на личната страница във „Фейсбук“ на ответника Р. К., изписана на латиница „R.К.“ с интернет адрес ***************** бил публикуван текст, относно общественото поведение на п. на п.п. ** със съдържание:

„*****************“.

Ищецът сочи, че процесното изказване, публикувано в социалната мрежа „Фейсбук“ е клеветническо , доколкото не отговаря на истината и цели да опозори доброто име и репутация на ищеца „ПИМК“ ООД, като същевременно е направено по начин, по който твърденията могат да достигнат 1 до неограничен брой потребители. Излага се, че приписването на престъпление с твърдението „***************** през ПИМК" и внушаването на неистини, чрез твърдението – „ПИМК е **“, разпространено чрез социалната мрежа в интернет, били причина ищецът да търпи неимуществени вреди.

Сочи се, че твърденията, че „ПИМК“ ООД „източва“ обществени пари и че е „к.“, изречени от ответника - ч.н.р.о. на п.ф. създава невярна представа в обществото за морала и добросъвестността, с която ищецът осъществява своята дейност.

Твърди се, че обстоятелството, че позицията на ответника е публикувана в личния му „Фейсбук“ профил, не го освобождава от задължението да спазва етичните норми на публичната комуникация и да публикува информация, която отговаря на истината.

Излага се, че с оглед на гореизложеното за ищеца „ПИМК“ ООД възниква правото да претендира обезщетение за претърпените вреди вследствие на извършеното накърняване на доброто име и репутацията на дружеството. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Р. Д. К., с ЕГН: **********, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Поддържа се, че в своята публикация ответникът Р. К. отправя критика към политическа партия, като никъде не било посочено конкретно наименованието на ищцовото дружество, а именно „ПИМК“ ООД.

Използвано било четирибуквеното словосъчетание „ПИМК“, без никакви други индивидуализиращи белези. Сочи се, че при извършена справка в Търговския регистър се установило, че има общо 17 дружества, чиито фирми съдържат „ПИМК“ в наименованието си.

С оглед на това се твърди, че с така направеното от страна на ответника изказване няма как читателят да възприеме, че публикацията е насочена именно срещу ищцовото дружество - „ПИМК“ ООД и по този начин да бъде изразено негативно отношение спрямо ищцовото дружество и да бъде уронена репутацията именно на ищеца „ПИМК“ ООД.

Излага се, че видно от цялостния прочит на публикацията съдържанието на същата е насочена към дейността на ПП ** и нейният лидер, а не конкретно към ищцовото дружество или дружество с подобно наименование, поради което непосредствената й цел не била създаването на невярна представа относно добросъвестността на дружеството.

Твърди се още, че тъй като изказването на ответника по отношение на ПИМК е във връзка с осъществяваната от страна на дружествата от тази група дейност и по-конкретно дейността по изграждането на **, изразената негативна оценка не следва да бъде квалифицирана като противоправна.

Сочи се, че ответникът не е автор на информацията, а я е възприел от информационни платформи и единствено я е коментирал, поради което не следва да носи отговорност. Възразява се относно наличието на причнно – 2 следствена връзка, както и се твърди липса на виновно поведение от страна на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на **г. от личната страница на ответника Р. К. във „Фейсбук“, с интернет адрес: ********* бил публикуван текст със следното съдържание „***************** **“. Това правнорелевантно обстоятелство се признава и от самия ответник, поради което между страните не е спорно авторството на публикацията.

По делото е изслушано заключение на в.л. А. К. по допуснатата от съда СТЕ, което се кредитира като обективно, компетентно, добросъвествно изготвено, като същото е и неоспорено от страните по делото. От заключението се установява, че изготвената от ответника публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ има 201 реакции на поребители, 10 коментара и 24 споделяния.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

В конкретния случай се претендира отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице, изразяващи се в изграждане на негативни представи в обществото за публичния образ на "ПИМК“, уронване на доброто му търговско име и търговската репутация на дружеството .

Налице е противоречива съдебна практика по въпроса могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди, като по въпроса е образувано Тълкувателно дело № 1/2023г. по описа на ВКС, по което все още липсва произнасяне.

Настоящият състав споделя виждането, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди. Те нямат психика, поради което не могат да изпитват душевна болка и страдания. В случай, че с изнесената невярна информация бъдат засегнати доброто търговско име и репутация на дружеството, което е възможно, претенцията следва да бъде за имуществени вреди – пропуснати ползи или претърпени загуби.

В общата разпоредба, която дефинира отговорността за вреди на чл. 45 от ЗЗД не е посочено какви видове вреди и търпени от кого следва да бъдат обезщетени. Въпреки, че са налице постановени инцидентни решения в обратния смисъл, съдебната практика в преобладаващата си част приема, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, следователно нямат право на обезщетение за такива. Този извод, както е разяснено в Определение № 271/19.03.2010 г. по гр. д. № 8/10 по описа на ВКС, трето ГО, съответства на задължителната и трайна съдебна практика – в първата ППВС № 4/61, 5/69, 2/84, 4/68 г., е указан кръгът на лицата (само физически), които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди и начинът на определянето им, след установяване на конкретните за увреждането (на 3 собственото на ищеца здраве, от смърт на негови близки, от неизпълнено обещание за брак, от накърнени лична свобода, чест и достойнство) обстоятелства.

В по-новата практика на ВКС, също се приема, че няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и поконкретно – търговци, защото всичките им права са имуществени, вкл. и тези свързани с маркетинговия имидж, търговски марки и др. подобни.

Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент – чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Вредите, които търговското предприятие търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова чл. 52 от ЗЗД не намира приложение за юридическите лица – те формират воля чрез органите си, нямат психика, физическа сетивност и здраве, както физическите и не могат да търпят морални вреди.

Вярно е, че с Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/ се създава правен стандарт и механизъм за ефективното осъществяване на основни права и свободи. В своята практика, ЕСПЧ – създаден, за да осигури спазване на задълженията по Конвенцията, поети от подписалите я държави, признава на юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди – напр. право на вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6 ЕКЗПЧОС); право на свобода за изповядване на религията (чл. 9 ЕКЗПЧОС); право на осигуряване на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти (чл. 13 ЕКЗПЧОС); право на свобода на събранията и сдружаването (чл. 11 ЕКЗПЧОС); право на защита от дискриминация (чл. 14 ЕКЗПЧОС).

В поредица свои решения, ЕСПЧ присъжда обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица. ЕКЗПЧОС е ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г.

- ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г., предвид което и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната, а нормите и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Нормите на ЕКЗПЧОС следва да бъдат прилагани пряко от националните съдилища, които са длъжни да тълкуват тези на вътрешното законодателство в съответствие с възприетите стандарти в решенията на Съда по правата на човека.

Следва обаче да се посочи, че претендираните неимуществени вреди от ищеца не произтичат от нарушаване на никое от изброените по-горе права, за нарушаването на които е предвидено обезщетение. В своята практика ЕСПЧ признава право на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица (дори на общности), но не и свързани с дейността им като търговци, която по определение е предназначена за придобиване на имуществени права и вредите от нея не могат да бъдат други освен имуществени.

На настоящият състав е известна практиката, застъпена в решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 4

274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, ІV ГО, решение от 10.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1690/2019 г. по описа на ВКС, ІV ГО, според която юридически лица могат да претърпят неимуществени вреди.

Постановените решения на ВКС обаче касаят религиозна институция /юридическо лице с нестопанска цел/, която не формира печалба от дейността си, поради което настъпилите вреди могат да бъдат обезщетени само по този начин. Ето защо тази съдебна практика не се споделя от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Искът следва да бъде отхвърлен и поради неговата недоказаност, дори да се приеме, че юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди.

Това е така, доколкото по делото липсват каквито и да било доказателства от страна на ищцовото дружество да са претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди вследствие публикацията на ответника К..

По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква в полза на ответника. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК на л. 104 от делото възлизат в размер на 2200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПИМК“ ООД, с ЕИК:

115536179, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от у. А.И.Й. против Р. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***************** осъдителен иск с правно основание чл.

45, във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и репутацията на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – **г. до окончателното изплащане на сумата.