Определение № 214 от 31.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600244 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от И. Г. Т. от гр.

Плевен, ЕГН:**********. - обвиняем по Бързо производство № 1992/2026г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, ЗМ № 154/2026 г. по описа на Първо РУ-Плевен чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №406 от 23.03.2026г. по ЧНД №594/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия И. Г. Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител сочи, че не е налице опасност подзащитният му да се укрие или да извърши престъпление. Сочи, че не са налице презумптивните предпоставки в чл.63, ал.2 от НПК. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на полека такава.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника адв. Ц., така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

Обвиняемият И. Г. Т. в правото си на последна дума заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Представителят на ОП-Плевен счита, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Приема, че 1 законосъобразно спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като са налице всички законови предпоставки, визирани в чл.63 от НПК.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем И. Г. Т. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 19.03.2026 година в гр. Плевен, управлявал моторно превози средство – товарен автомобил марка и модел „***“ с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,56 и хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на моторни превозни средства с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабр. № ARDM-0258, след като е осъден влязла сила присъда – Споразумение № 37/07.06.2017г. по НОХД № 152/2017г. по описа на PC-Никопол, влязла в сила на 07.06.2017г., за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието са правилни и законосъобразни. Данни за участието на обвиняемия в извършване на деянието се съдържат в протоколите от разпитите на свидетелите Д.Б.Д. и Г.П.Б., М.В.В., протоколите от извършени действия по разследването, сред които Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, както и от приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства, в това число Талон за изследване на кръв № 278481, Справка нарушител, Справка по история на ППС, справка за регистрация на МПС, електронна справка за съдимост и характеристична справка.

В този смисъл посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по чл. 63, ал. 1 НПК.

Относно втората кумулативно необходима предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление настоящият съдебен състав счита, че такава е налице.

За наличие на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от 2 всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето, както и от строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

В този смисъл конкретно извършеното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. В настоящия случай са засегнати особено важни и значими охраняеми обществени интереси, свързано с безопасността на пътя. От данните, касаещи личността на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на обвиняемото лице. Впечатление прави обстоятелството, че на обвиняемият е осъждан 24 пъти, като в по-голямата част престъпленията са били отново по транспорта. Същото ярко демонстрира, че наложените наказания не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.

От приложената по делото характеристична справка се установява, че обвиняемият е с лоши характеристични данни, склонен е към извършване на противообществени прояви, с трайно изградени престъпни навици, незачитащ обществения правов ред. Срещу него са образувани 29 броя заявителски материали, в преобладаващата част които са за деяния по транспорта.

Именно данните за личността на обвиняемия, както и механизма и начина на настоящото деяние обосновават висока степен на обществена опасност както на деянието, предвид количественото измерение на промилите алкохол в кръвта, далеч надвишаващи законоустановения минимум от 0,5 промила алкохол в кръвта, така и висока лична степен на обществена опасност на дееца. Същият очевидно не се повлиява от наложените до момента наказания, което води до наличие на реална опасност да извърши ново деяние отново по транспорта.

В този ред на мисли, според настоящия съдебен състав изводът на първоинстанционния съд, че единствено най-тежката мярка за неотклонение може да реализира целите си, е правилен и не подлежи на корекция.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №406 от 23.03.2026 г. по ЧНД №594/2026 г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо И. Г. Т., ЕГН********** - обвиняем по Бързо производство № 1992/2026 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, ЗМ № 154/2026 г. по описа на Първо РУ3 Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4