Решение № 23229 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23229 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110118940 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., с която молба е предявен иск с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД срещу Частен съдебен изпълнител Р. И. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес: гр. София, ..., надпартерен, чрез адв. К. А., за осъждане на ответника, действащ в качеството му на частен съдебен изпълнител, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 289,60 /двеста осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща неправомерно събрана от ответника сума в размер на 369,60 /триста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лева, намален със задължението на ищеца в размер на 80 /осемдесет/ лева, както и сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляващо обезщетение на неимуществени вреди, причинени от противоправни и виновни действия, предприети от ответника, касаещи образувано срещу ищеца изп. дело № 20248480400212 от 2024 г., по описа на ЧСИ Р. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС.

В исковата молба са налице твърдения, че на 01.04.2024 г. ищецът е получил известие в пощенската си кутия за получаване на пратка с дата 28.03.2024 г., която пратка същият е получил на 02.04.2024 г. Посочената пратка е съдържала покана за доброволно изпълнение на задължение, касаещо дължима от ищеца сума в размер на 323,60 /триста двадесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева по образувано срещу ищеца изп.дело № 20248480400212 от 2024 г., по описа на ЧСИ Р. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС, ведно с прикрепен към поканата изпълнителен лист срещу ищеца за сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща присъдени 1 разноски по дело, водено в Районен съд-Ботевград.

В тази връзка ищецът твърди, че след извършена справка на място в банката, същият е установил, че на 01.04.2024 г. банката е удържала сума в размер на 30 /тридесет/ лева от сметката на ищеца за обработка на запорно съобщение, на 02.04.2024 г. от същата сметка е била удържана сума в размер на 6 /шест/ лева, представляваща такса за нареден превод, свързан със следващия превод, на същата дата банката е превела сума в размер на 323,60 /триста двадесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева от сметката на ищеца с получател ЧСИ Р. А., на същата дата банката е удържала сума в размер на 10 /десет/ лева, представляваща такса за нареден превод, свързан с предходния превод. Поради това, ищецът счита, че предприетите от ответника действия спрямо ищеца са процесуално незаконосъобразни и нарушават чл. 428 от ГПК.

Счита, че не е налице основание за иницииране на изпълнително производство срещу ищеца, тъй като се касае за задължения за присъдени съдебни разноски от загубено от ищеца дело. Налице е твърдение, че в конкретния случай не е било правилно приложено законовото изискване за изпращане на покана за доброволно изпълнение, тъй като е било пристъпено към принудително изпълнение чрез директен дебит от банковата сметка на ищеца, преди последният да е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство. Твърди, че събраната от ответника такса за изпращане на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист, е прекомерна, като освен това счита, че избраният от ответника метод за връчване е несигурен и не съответства на добрите и законосъобразни практики, които се следват понастоящем от другите частни съдебни изпълнители при извършване на същите действия срещу длъжници. Ищецът намира, че ответникът е следвало да положи дължимата грижа, за да проследи дали банката няма да допусне принудително и неправомерно да събере вземането от запорираната банкова сметка на длъжника, преди последният да бъде уведомен за започналото срещу него изпълнително производство, с което същият да бъде лишен от възможност за доброволно изпълнение. Поради това, ищецът твърди, че е бил лишен от възможност за упражняване на ефективна правна защита срещу незаконосъобразните действия на ответника в нарушение на чл. 442а от ГПК. Твърди, че ответникът е извършил процесуално незаконосъобразни действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 441 от ГПК, поради обстоятелството, че същият е признал юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, с оглед задължението на длъжника в размер на 80 /осемдесет/ лева, тъй като размерът на начисленото задължение е почти двоен на задължението по изпълнителния лист. Счита, че ответникът е извършил нарушение по отношение на начислените такси и разноски по изпълнителното дело в размер на общо 93,60 /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева, което надвишава размера на действителното задължение на ищеца с над 15%.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Частен съдебен изпълнител Р. И. А., ... на КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес: гр. София, ..., надпартерен, чрез адв. К. А., с който ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че по искане на взискателя Областна дирекция на МВР София е образувано изп.дело № 20248480400212 от 2024 г. против ищеца за принудително изпълнение на вземания, обективирани в изпълнителен лист № 52, издаден на 13.03.2024 г. по АНД № .... г., по описа на Районен съд-Ботевград, по силата на който длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя сума в размер на 80 лева, представляваща присъдени разноски. Твърди, че по изпълнителното производство, освен задължението по изпълнителен титул, са начислени още сумите както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и такси по изпълнението и разноски в размер на 66 /шестдесет и шест/ лева и 27,60 /двадесет и седем и шестдесет/ лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включено ДДС. С покана за доброволно изпълнение с изх.рег.№ 2555 от 26.03.2024 г., ответникът е уведомил длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело, като поканата е била изпратена по пощата с препоръчано писмо от 27.03.2024 г., с .... на „Български пощи“ АД, което писмо е било получено от адресата на 02.04.2024 г. Със запорно съобщение с изх.рег..... г., ответникът е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, с което е наложила запор на банковата сметка на длъжника за събиране на задължението към взискателя.

Оспорва обективираното в исковата молба твърдение, че ответникът е пристъпил към принудително изпълнение чрез директен дебит от банковата сметка на ищеца, преди последният да е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство, тъй като чл. 428, ал.2, пр.2 от ГПК предвижда, че в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани. Оспорва да е начислил твърдяната в исковата молба допълнителната такса за пощенски услуги по т.31, б.“к“ от ТТРЗЧСИ. Оспорва да е налице законово задължение за съдебния изпълнител да контролира действията на банката, или да инструктира третото лице за начина на предаване на запорираната сума. Заявява, че в настоящият случай не е налице свръхобезпеченост, тъй като предприетите изпълнителни способи са съразмерни с размера на задължението.

По отношение на признатото от ответника юрисконслутско възнаграждение за взискателя в размер на 150 лева, твърди, че съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК дава възможност на последния да оспори разноските по изпълнението. В тази връзка твърди, че от страна на ищеца не е постъпило оспорване или възражение, включително и към датата на подаване на отговора на искова молба. Счита, че ищецът не е изложил валидни аргументи за извършено от страна на ответника действие или бездействие, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело. Твърди, че в хода на процесното изпълнително дело, 3 ответникът е извършил действия съобразно изискванията на ГПК и ЗЧСИ, включително е събрал задължението от длъжника в пълен размер.

Третото лице-помагач на страната на ответника изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.

235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От приетото по делото копие от изп. дело № 20248480400212 на ЧСИ Р.

А., ... на КЧСИ се установява, че същото е образувано на 25.03.2024 г., въз основа на молба с вх. № 1686/25.03.2024 г., подадена от взискателя Областна дирекция на МВР София против Т. А. Д. за принудително изпълнение на вземания, обективирани в изпълнителен лист № 52, издаден на 13.03.2024 г. по АНД № .... г., по описа на Районен съд-Ботевград, по силата на който длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя сума в размер на 80 лева, представляваща присъдени разноски.

Установява се, че с постановление от 25.03.2024 г. на ЧСИ Р. А. са приети за събиране разноски и такси във връзка с изпълнението, както следва: авансови такси по ТТРЗЧСИ – 66 лева с ДДС, юрисконслутско възнаграждение за взискателя – 150 лева и дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и е издадена фактура с получател взискателя ОДМВР – гр. София на стойност 24 лева с основание „образуване на изп. дело“.

Установява се от извършени по изп. дело № 20248480400212 на ЧСИ Р.

А. справки от 26.03.2024 г., че длъжникът Т. А. Д. има открити банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и сключен трудов договор с работодател Научен институт „Институт за държавата и правото“.

От приетата по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 2555/26.03.2024 г., връчена на длъжника на 02.04.2024 г., се установява, че ЧСИ Р. А. е уведомила длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело, съобщено му е за наложени върху банковите му сметки запори и му е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение.

Същевременно, видно от запорно съобщение с изх. .... г., връчено на „Първа инвестиционна банка“ АД на 01.04.2024 г., е наложен запор върху банкови сметки на длъжника до размера от 323,60 лева Установява се от банковото извлечение, че с преводно нареждане от 02.04.2024 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е превела по банкова сметка на ЧСИ Р. А. сумата в размер на 326,60 лева с основание „....“. Със съобщение с изх. № 3008/04.04.2024 г., връчено на „Първа инвестиционна банка“ АД на 09.04.2024 г., е вдигнат запорът върху банковите сметки на длъжника.

4

Установява се, че с платежно нареждане от 19.04.2024 г. ЧСИ Р. А. е наредила по банкова сметка на взискателя сумата в размер на 254 лева с основание „плащане изцяло по изп. дело 212 от 2024 г.“, след което е издала фактура № ... г. на длъжника за сума в размер на 69,90 /шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лева за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа и налагане на запор без извършване на опис, за изпълнение на парично задължение, както и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включено ДДС. С разпореждане от 23.04.2024 г., получено от длъжника на 07.05.2024 г., изпълнителното производство по изп. дело № 20248480400212 е приключено.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът намира иска за неоснователен.

По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.