Решение № 2086 от 09.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330205159 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 641550-F638743/15.06.2022г, издадено от Директор на дирекция "****" в ТД на НАП Пловдив, с което на Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 1280.83 лв. на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител е на противното становище .Иска потвърждаване на наказателното постановление и също претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и е процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Х. Ж. Х., с ЕГН **********, не е начислило ДДС в размер на 1283.83. по облагаеми доставки на обща стойност 7685,00лв., извършени за данъчен период 01.03.2020г. - 31.03.2020г., през който лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г., ревизия се установило, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка за установяване факти и 1 обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с Протокол №1600034322/17.09.2021г. В хода на извършената проверка за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по приходите е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към 30.04.2019г. Облагаемият оборот е формиран от дейността отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на Х. Ж. Х.. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван период и до 31.08.2021г. Х. Ж. Х. поддържа оборот над 50 000лв., включително и към датата на извършената проверка- 17.09.2021г.

Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация е обжалван и потвърден с решение №622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр.Пловдив. С уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС, следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание разпоредбите на чл.102, ал.З от ЗДДС: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“ За периода 01.03.2020г. - 31.03.2020г. реализирания оборот от Х. Ж. Х. е в размер на 7685,00лв., формиран от дейността на ревизираното лице отдаване под наем на недвижимо имущество.

Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал. 2 от закона, всеки период , за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Извършени са плащания по договори за наем: - Договор от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „****" ЕООД, ЕИК ****, като Наемател. Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Ягодово, ул. „Лангица“ №3. Имота ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е за месечен наем в размер на 4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е договорен месечен наем в размер на 3500,00лв.; - Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „**** ЕООД, ЕИК ****, като Наемател. Наемодателят 2 предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Калековец. Имотът ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е месечен наем в размер на 3500,00лв. През м.04.2021г. плащанията от наемателите по горните два договора са извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в Банка ДСК АД. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1283.83 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от 01.03.2020г. до 31.03.2020г., като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за продажби и справкатадекларация за месец 03.2020г., на основание чл. 125 от ЗДДС. Справкатадекларация и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.04.2020г. (включително).

Нарушението е извършено на 15.04.2020 г. в гр. Пловдив. Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседания потвърди издадения АУАН. Показанията на актосъставителя се кредитират изцяло от съда, доколкото кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – протокол № 1600034322/17.09.2021г. и представени от самия жалбоподател писмени доказателства.

При така установените факти, правилно е приложен и материалния закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал период, на основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС, вр. чл. 113 ЗДДС.

Вярната е и санкционна норма на чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, като е спазен предвидения от законодателя механизъм за начисляване на санкцията. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни, доколкото твърденията: касаещо доводите, че действията по управление с част от имуществото на жалбоподателката се извършвало всъщност от името и за сметка на малолетните й деца. Тъй като процесните имоти реално са част от патримониума на жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на тези имоти реално са постъпвали в същия този патримониум са изцяло несъотносими към предмета на доказване.

Като именно името на жалбоподателката и е вписано в имотния регистър се счита за нейно за данъчни цели, респективно доходите, придобИ.и от отдаване под наем на тези имоти се отчита при формиране на облагаемия й оборот.

Независимо от посоченото по-горе са налице други самостоятелни основания за отмяна на НП, които ще бъдат обсъдени от съда .

ОТНОСНО ЧЛ. 40, АЛ.2 ЗАНН

Процесният АУАН се явява издаден при нарушение на чл. 40, ал.2 ЗАНН.В конкретния случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, ксато не са налице предпоставките за това. В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя,но това може да бъде сторено при следните хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2.

3 нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от ****ните органи. Във всички случаи ,обаче ако бъде съставен АУАН, без опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още прсъставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

Като липсата на покана или пък връчената покана по ненедлежния реде ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Този порок не може да бъде преодолян в случай,че АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, Самото връчване на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Именно с полагането на на подписите на нарушителя ,свидетелите и актосъставителя приключва фактическия състав на издаването на АУАН.

В процесния случай в АУАН и в НП са изложени следните мотиви, които според наказващия орган обуславят приложното поле на чл. 40, ал.2 ЗАНН: „АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН. Лицето е уведомено за съставянето му с Покана № Р16001621005743-999-002 от 08.12.2021г„ връчена по електронен път на 09.12.2021г.“.Съгласно трайната съдебна практика електронното връчвпо ДОПК изобщо е неприложимо в процеса по ЗАНН, като връчването на поканата по този ред и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В случая аргумент за допустимост на възможността електронното връчване, уредено в чл. 9 ДОПК, да се прилага по аналогия и в процеса по ЗАНН не може да се изведе от новата редакция на ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), доколкото процесният АУАН е издаден на 17.12.2021г., тоест преди посочените изменения да станат действащо право.

Допустимостта поканата за съставяне на АУАН да се връчва електронно не може да се изведе и от новелите на чл. 178, ал.8 и ал.9 от НПК, към които препраща субсидиарно чл. 84 ЗАНН. Посоченото налага извод за нередовност на връчването на показната за съставяне на АУАН и доколкото не са изложени нито твърдения, нито са представени доказателства на жалбоподателя да е връчвана друга покана по реда уреден в ЗАНН, то съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя се явява съществено процесуално нарушение и първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

СРОКА ПО ЧЛ. 34 ЗАНН. Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Предвид Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл.

34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

4

Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според съдебната практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В този смисъл законодателят разграничава понятията „открИ.е на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН.

Въпросът за открИ.ето на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.

Понякога е необходимо тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. Друг път - наказващия орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент , предшестващ извършването на формална проверка.