Решение № 2976 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2976 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110102790 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД и уточнена с молба от 30.01.2025 г. срещу Областна администрация – област София, с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 6 225, 63 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № *****, за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.09.2024 г. до окончателното погасяване, 1 625, 24 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 31.01.2022 г. до 03.09.2024 г.,за които е издадена заповед за изпълнение от 04.10.2024 г. по ч.гр.д. № 56399/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в гр. София с аб. № *****, инсталация ***********, представляващ етаж

4

/трети над мецанина/, находящ се в

*****************************************. Според ищеца Областната администрация е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от Закона за енергетиката. Твърди, че между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправената покана, поради което ползвайки доставените услуги ответникът се е обогатил неоснователно като не ги е заплатил. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила били ОУ за продажба на топлинна 1 енергия за стопански нужди, одобрени от ДЕКВР в сила от 08.10.2007 г. Твърди, че съгласно ОУ в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплатят дължимите цени, а след изтичане на този срок купувачът изпада в забава. В дружеството на ищеца не било постъпило възражение на начислените на ответника суми за доставена топлинна енергия. Била изпратена покана на ответника на 16.02.2024 г. и на 19.04.2024 г. да заплати доброворолно претендираната сума, но плащане не последвало поради което и изпаднал в забава след изтичането на предоставения 7-дневен срок за плащане. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. В хода на делото уточнява, че „Директ“ ЕООД е осъществявало тази услуга в сградата, в която се намира имотът и е изготвяло е изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Областна администрация – област София, подадена чрез областния управител С. А.. В исковата молба се възразява срещу допустимостта и основателността на иска с доводите, че ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. Твърди се, че в процесния период от м. 12.2021 г. до м. 04.2023 г. имотът се е ползвал от сдружение „Институт за европейски стратегии и практики“, като между Областната администрация и това е лице е сключен договор за наем. Счита, че лицето ползвало имота фактически следва да отговаря за цената на доставената топлинна енергия. Твърди се още, че липсва договорно основание за претендиране на процесните суми, както и че не са получавани никакви фактури за предоставени топлоснабдителни услуги за периода. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Възразява се срещу претенцията за мораторна лихва. Оспорват се обстоятелствата относно надлежното отчитане на доставената топлинна енергия, както и че е било налице валидно правоотношение между собствениците в сградата и „Техем Сървисис“ ЕООД /по отношение на което дружество ищецът първоначално е твърдял, че е извършвало услугата топлинно счетоводство/ за извършване на дялово разпределение.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.11.2025 г. е отменено определение от 13.06.2025 г. в частта, с която трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД.

За да се произнесе, съдът съобразни следното относно допустимостта на процеса:

Видно от приложеното ч. гр. д. №56399/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена Заповед № 31431 от 04.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Срещу издадената заповед в срок е постъпили възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и в изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителни искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

2

По основателността:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че съдът е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 чл. 59, ал. 1 предл. 1 вр. чл. 86 ЗЗД.

Уважаването на предявения иск за неоснователно обогатяване е обусловено от установяване, на следните обстоятелства: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасива му. В случая твърдението на ищеца е, че ответникът се е обогатил за негова сметка като е спестил да извърши разходи за заплащането на доставената от ищеца топлинна енергия до собствения му топлоснабден имот.

Страните не спорят, а и се установява от приетия като писмено доказателство по делото Акт № 02182 за държавна собственост, че процесният имот – четвърти етаж, III над мецанин, с адрес **************************************** е частна държавна собственост и е предоставен на Областния управител на Област София на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост във вр. чл. 6 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.

Не се спори и че договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен, с оглед на което между страните не е възникнало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди (за небитови) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Спорно по делото е дали ответникът е използвал доставената до процесния имот топлинна енергия без да заплати цената й, като по този начин си е спестил разходи за сметка на ищеца. В този смисъл са и дадените указания по доказателствената тежест с доклада по делото, като в тежест на ищеца е възложено да установи, че именно ответникът е ползвал имота в процесния период.

Ответникът твърди, че по време на процесния период /от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г./ не е потребявал топлинна енергия, респективно не се е обогатил за сметка на ищеца, в тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, посредством които Областната администрация на София област успешно провежда насрещно доказване. Видно от Договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост от 24.11.2017 г., сключен между 3

Областна администрация на София област в качеството на наемодател и „Институт за европейски стратегии и практики“ в качеството на наемател, имотът, представляващ четвърти етаж /III над мецанин/ на сграда в ************************** е предоставен под наем на наемателя за срок от 4 години, считано от датата на предаване на имота. По делото е приет като доказателство Протокол за предаване на имота от 29.11.2017 г., подписан от страните по договора за наем, видно от който имотът е предаден, респективно договорът за наем е със срок до 29.11.2021 г. Твърдението на ответника, че наемателят „Институт за европейски стратегии и практики“ е продължил да ползва имота без правно основание се доказва от приетата като писмено доказателство Заповед № ДС-20-6/09.08.2023 г. на Областния управител на Област София за изземване на имота. Видно от приетата като доказателство заповед с нея е насрочено и принудително изпълнение по административен ред за изземването на имота, което да се осъществи на 29.09.2023 г. Приет като писмено доказателство по делото е Констативен протокол от 29.09.2023 г. в изпълнение на издадената Заповед, от който се установява, че имотът е принудително иззет, същият не е бил освободен от сдружението „Институт за европейски стратегии и практики“, на адреса се намирали вещи и предмети на сдружението. Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът намира, че в период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. ползвател на процесния имот не е била Областната администрация на София област, респективно не ответникът дължи заплащането на доставената до имота топлинна енергия. С оглед характера на предявения иск и фактическия му състав именно ползването на имота и чрез това – консумирането на доставената топлинна енергия за собствени нужди, е фактът с правно значение по делото делото. Това е така, защото само ползвайки имота, ответникът би могъл да се обогати със стойността на потребената в него топлинна енергия / в този смисъл Решение № 7606 от 12.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 7060/2024 г., Решение № 4731 от 5.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3797/2023 г. и др./.

В допълнение следва да се подчертае, че съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС, при липса на сключен договор между третото ползващо лице и "Топлофикация София" ЕАД, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т. е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но само когато тези ползватели са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Изрично е посочено и в тълкувателния акт, че тези разрешения обхващат само хипотезите, при които е възникнало облигационно отношение с битов клиент, след което имотът е бил предоставен за ползване на трето лице, и има спор, кой дължи цената на доставената енергия. Тези разрешения са неприложими в случаите, когато претенцията е насочена срещу лице, ползващо енергия за небитови нужди при липса на сключен договор, т. е. когато исковата претенция произтича от твърдения за неоснователно обогатяване.

4

Следва да се отбележи още и че видно от представените документи от „Директ“ ЕООД изравнителните сметки за процесните периоди по отношение на инсталация *********** с аб. № ***** са издадени именно на клиент Сдружение „Институт за европейски стратегии и практики“, което е индиция, че между това юридическо лице и „Топлофикация София“ ЕАД са съществували договорни отношения по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот, включително и за процесния период.