Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 8 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 514/2024
Вид
Протокол № 8
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№8 гр. Варна, 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900514 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:39 часа се явиха:

Ищецът В. Д. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Вл. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К., редовно призован, представлява се от адв. Д. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Д.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него. Освен разпита на двама свидетели, които сте допуснали, няма да сочим нови доказателства и нямаме нови доказателствени искания.

Адв. Н.: Поддържаме отговора на исковата молба. Поддържаме направените възражения. Запознати сме с доклада по делото. Нямаме 1 възражение по него.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1612 от 03.12.2024 година:

Постъпила е искова молба от В. Д. Д., против ЗД “Бул Инс“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000лв., представляваща обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат му-Д. Д. Д., починал в следствие от ПТП настъпило на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.

№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за възникнало застрахователно събитие22.01.2020г. до окончателното и́ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, е настъпило ПТП, с участието на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№ ******** и пешеходеца Д. Д. Д., с ЕГН **********. Поддържа се, че причина за инцидента е поведението на водача на лекият автомобил, който се е движил с неразрешена за пътния участък скорост, а именно със 106 км/ч и е допуснал удар с пешеходеца, навлизащ на пътното платно отдясно на ляво, спрямо движението на водача на МПС, на около 5 метра преди преминаване от автомобила на наличната пешеходна пътека. Сочи се, че в резултат от пътния инцидент е настъпила смъртта на пешеходеца Д. Д. Д., който е брат на ищеца.

Твърди се, че деянието, вината на водача на процесното МПС и причинноследствената връзка между деянието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Д., са установени с влязла в сила на влязла в сила на 01.04.2021г. Присъда №19/16.03.2021г. по НОХД №205/2021г. по описа на Окръжен съд Варна. Сочи се, че към датата на инцидента по отношение на процесното МПС и отговорността на неговият водач, е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“, пред когото на 20.05.2021г. ищецът е депозирал претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение Твърди се, че с Писма с изх. №НЩ-0477/22.01.2020г. и изх.№НЩ 2

4003/11.06.2021г. застрахователят е уведомил ищеца за отказът си да изплати обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени вреди. Поддържа се, че ищецът, като брат на пострадалия, попада в най-близкия родствен и семеен кръг, както и че връзката между братята се е характеризирала с взаимна братска обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Твърди се, че братята са споделяли общо домакинство, на една и съща адресна регистрация, като са празнували заедно семейни и официални празници, грижели се за своята майка и са внасяли средства за общото домакинство. Поддържа се, че между братята е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, по смисъла на ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОС на НГТ колегии на ВКС, поради което ищецът е легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, защото търпи от смъртта на своя близък продължителни болки и страдания причинена, за които е справедливо да бъде обезщетен.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от пълномощник на ответника писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между деянието и смъртта на В. Д.. Не се оспорва и че ищцата е депозирала застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е постановен за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното изключение, съответно на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалият, като се поддържа, че отношенията съответстват на традиционните за българското общество в близкия родствен и семеен кръг, каквито са братята. В условията на евентуалност се поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, чиито размер е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от пострадалият, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента, и на произтеклите от него вреди. Твърди се, че ищецът в 3 значителна степен е завишил риска за увреждане си, като е нарушил нормативноустановените правила за движение на пешеходци, нарушавайки чл.113 и чл.114 от ЗДвП, защото е предприел внезапно пресичане на пътното платно и ненужно е удължил времето си за пресичане. Твърди се, че пешеходецът е пресякъл пътното платно внезапно, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно, не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и с неговата скорост на движение. Твърди се, че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В този смисъл се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава, тъй като застрахователят е поискал от ищеца да предостави допълнително документи, което не е сторено.

Евентуално се поддържа, че началната дата на забавата не е тази посочена от ищеца, а следва да бъде определена, съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 вр. чл.493, ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-27.10.2019г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.№ ******.

Също така, че на 22.01.2020г. ищецът е депозирал пред ответника застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по която е постановен за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът, следва да установи, че е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между него и починалият му брат, и че търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Следва да установи още, че смъртта на 4 починалото лице, е резултат от противоправно поведение на застрахованиятводача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Ответникът следва да установи обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорносттаналичие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.

СЪДЪТ докладва постъпило НОХД № 205/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени доказателства, представени от страните, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба документи, както следва: Копие от Присъда № 19/16.03.2021 г., ведно с Мотиви към присъдата по НОХД № 205/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение; Копие от Удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх. № 019/24.09.2024 г.

ПРИЕМА към делото постъпилото НОХД № 205/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 33209/30.12.2024 г. с вх.

№ 33210/30.12.2024 г. на допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – автотехническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

Й. Л. М., 43 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице Й. М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпросите на адв. Н.:

5

В. л. М.: Пешеходецът се е намирал след средата на кръстовището, непосредствено преди пешеходната пътека, която се намира в края на кръстовището.

На въпросите на Съда:

В. л. М.: Стрелката от фигура 2 сочи приблизителното място на пресичане на пешеходеца, от страната на гробищния парк към центъра на град Аксаково. Това е приблизително онагледяване. Позицията на пресичане на пешеходеца е с бялата стрелка.

На въпросите на адв. Д.:

В. л. М.: В случай, че в дясната страна по посока движение на автомобила има средна и висока растителност, това би попречило на автомобилния водач да забележи с по – голяма дължина, позицията на пешеходеца. В конкретния случай, тъй като се касае за поляна и асфалтиран участък, по който се е движил пешеходеца, той е бил видим вдясно по посоката на движение. Считам, че е ясно видим на разстояние 10м–15м преди навлизане на пътното платно.

Знаците са описани в самия огледен протокол. Снимковият албум също посочва пешеходната пътека. Освен това на записа, който е от къща, която е разположена вляво от пътното платно, вляво от кръстовището се забелязва, че пешеходецът минава в непосредствена близост до разчертаването на пешеходната пътека. Т.е. пешеходната пътека е била ясно видима. Описано е на страница 4, в първата ⅓ от страницата, че пешеходната пътека е тип „Зебра“, с дължина на пътното платно от 4.00м. Четири – пет реда по – надолу има знак Д17, обозначаващ пешеходна пътека.

В случай, че автомобилът се е движил с до разрешената скорост, т.е. тя може да бъде и по – ниска от максимално разрешената, ПТП–то е имало възможност да бъде предотвратено посредством дори леко намаляване на скоростта на движение на автомобила, за да има време пешеходецът да премине, а не просто с аварийно спиране.

Адв. Н.: Нямам повече въпроси.

Адв. Д.: Нямам повече въпроси.

Страните заявиха, че нямат лице.

6 повече въпроси към вещото

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в днешно съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И: