Решение № 927 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20221100900716 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК вр. чл. 76, ал. 3 вр. чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗМГО.

Ищецът М.Г.С. ВЕ Т.Л.С. ООД , регистрирано в Република Турция, твърди, че ответникът М. М. притежава право върху комбинирана търговска марка с рег. № 94173, заявена на 28.05.2015 г., чийто фигуративен елемент включвал стилизирана глава на пантера над огнени пламъци, а словните елементи се състояли от думите „JUST POWER“, „ENERGY DRINK“ и от технически надпис относно вместимост. Тази марка възпроизвеждала по идентичен начин съществена част от графично изображение, създадено порано от един от членовете на съвета на директорите на ищцовото дружество – Б.Й.. Авторското право върху това произведение било придобито от ищеца в качеството му на юридическо лице, в чийто орган на управление е назначен авторът, на основание чл. 18 от Закона за идеите и произведенията на изкуството, действащ на територията на Република Турция. По-ранното възникване на авторското право се доказвало от обстоятелството, че идентично произведение на изкуството било защитено от ищеца през 2014 г. като промишлен дизайн на опаковка на територията на Република Турция и било разгласено от него в световен мащаб чрез пускане на пазара на енергийна напитка с тази опаковка. Тъй като ответникът нямал разрешение да използва графичното изображение, ищецът подал искане до Патентното ведомство за заличаване на регистрацията на марката основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „г“ ЗМГО. Ответникът оспорил искането и в предоставения от административния орган срок ищецът предявява настоящия иск, с който моли съда да установи по отношение на ответника, че е носител на по-ранно авторско право върху произведение на графиката, съществена част от което е възпроизведена в притежаваната от ответника комбинирана търговска марка рег. № 94173, заявена на 28.05.2015 г. Претендира разноски.

1

Ответникът М. М. твърди, че ищецът като юридическо лице не може да иска установяване на свое право на авторство върху произведение на изобразителното изкуство, тъй като това било лично и неотчуждимо право на твореца, създал произведението. Поддържа, че процесната графика нямала качеството на обект на изобразителното изкуство, тъй като се състояла от тривиални елементи и не била резултат от творческа дейност. Сочи, че графиката в регистрираната от него марка била създадена от дружество, регистрирано в Република Северна Македония, което още през февруари 2014 г. дало изричното си съгласие за използване на графиката при регистрацията на марка с този знак. Процесната марка била заявена за регистрация през 2015 г. от третото за процеса лице И.И., а ответникът я придобил от него през 2017 г. Въз основа на всичко изложено ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на иска:

Според изложените твърдения и събраните доказателства искът е предявен като част от инициираното от ищеца производство за заличаване на собствената на ответника търговска марка на основание притежанието от ищеца на по-ранно авторско право. Това покрива фактическия състав на разпоредбите на чл. 76, ал. 3 вр. чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗМГО и щом хипотезисът на тези процесуални норми е осъществен, то съдът е длъжен да зачете така възникналия за ищеца правен интерес от завеждане на делото.

Дали ищецът в качеството си на юридическо лице може да бъде титуляр на авторско право, е въпрос по основателност на иска. Достатъчно е, че той твърди да упражнява свои, а не чужди права (тези на физическото лицеавтор).

По основателността на иска:

Съгласно чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗМГО регистрацията на марка се заличава, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно авторско право на трето лице. Това означава, че авторското право, предмет на съдебно установяване по съдебен ред съгласно чл. 76, ал. 3 ЗМГО, е това, което включва в себе си правомощието да се забранява другиму ползването на произведението-обект на авторското право.

Това правомощие съгласно чл. 18, ал. 1 вр. ал. 2 ЗАПСП е от категорията на имуществените, т.е. предмет на доказване в настоящото производство е дали ищецът е титуляр на имуществените правомощия от съдържанието на авторското право върху процесния обект (вторичен носител на авторско право), а не дали е негов автор (първичен носител на авторско право).

Същевременно обектът на авторското право трябва да е произведение на изкуството, идентично или сходно в значителна степен (производно) на изображението, предмет на комбинирана търговска марка рег. № 94173 на Патентното ведомство, на която ответникът е титуляр, и която представлява стилизирано изображение на глава на пантера (пума) в полупрофил, оградена с червен полукръг, с отворена уста, разположена върху черен правоъгълен фон над пламъци в жълти, оранжеви и червени цветове, с два стилизирани надписа, представени графично съответно над и под изображението на животинска глава – „JUST POWER“ (в червен цвят, с удебелен шрифт и с наклон надясно) и „ENERGY DRINK“ (в бял цвят), а най2 отдолу – надпис „250 ml e“.

Не на последно място, доказването трябва да включва и момента на възникване на авторското право – то трябва да е по-ранно спрямо заявяването на марката.

За всички тези факти тежест за доказване носи ищецът и относно изпълнението на това задължение съдът намира следното:

Процесното произведение, върху което ищецът твърди да упражнява имуществени авторски правомощия, е обективирано в удостоверениe от Регистъра на дизайна в Република Турция за регистрация на името на ищеца на промишлен дизайн № 201403561/09.05.2014 г., представляващ модел на опаковъчни кутии. При сравнение между това изображение и изображението, предмет на комбинираната търговска марка на ответника без необходимост от специални знания може да се заключи, че двете изображения са идентични в своята съществена част, като изображението, предмет на търговската марка (описано по-горе), е включено в изображението на дизайна (което съдържа и допълнителни елементи, свързани с обозначаване на състава на опакования продукт и други търговски данни).

Същевременно, отново без необходимост от специални знания може да се приеме, че това е произведение на художественото изкуство и създаването му е резултат от творческа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗАПСП – същото не съставлява механичен сбор от обичайни елементи, в каквато насока е възражението на ответника, а е резултат от творчески избор относно външното представяне на една идея и този избор касае всеки от елементите на изображението (форма, цвят, композиция).

И тъй като двете изображения са идентични в съществената си част, то по правилата на формалната логика следва да се заключи, че създаването им не би могло да се осъществи от две различни лица независимо едно от друго. Това на практика ограничава спора по делото до въпроса кой е създател на процесното изображение, послужило за регистрация на промишления дизайн и на търговската марка, а от отговора на този въпрос ще са изводими останалите включени във фактическия състав на правото факти, вкл. относно по-ранния характер на правото.

За отговор на този въпрос съдът съобрази, че съгласно поддържаните от ищеца твърдения автор на изображението е физическо лице-гражданин на Република Турция. С тази държава Република България е обвързана от международен договор в областта на авторското право (Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения), поради което на основание чл. 99, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗАПСП носителят на авторското право следва да се определи съгласно закона на държавата по гражданство на автора (Република Турция).

Според приложимото чуждо право, установено съгласно чл. 43, ал. 2 КМПЧ (чрез представяне от ищеца на документи, удостоверяващи съдържанието му), а именно – Закон за идеите и произведенията на изкуството, авторът на произведението е този, който го е създал (чл. 8), но ако нищо не следва от договора или от естеството на работата, имуществените права върху произведения, създадени от членове на юридически лица, се използват от тези лица (чл. 18, ал. 2). Установена е и оборима презумпция за авторство (чл. 11) – за автор се счита лицето, което използва името си (или добре познат псевдоним) като автор в копията на публикуваното 3 произведение.

На тази презумпция се позовава и ищецът, но за да бъде приложена тя, в негова тежест е да докаже презумптивната й предпоставка, а именно – името на Б.Й. да е използвано в копията на публикуваното произведение. Ищецът твърди, че тази предпоставка е осъществена чрез посочване на Б.Й. в заявлението за регистрация на промишления дизайн, подадено на 09.05.2014 г., като дизайнер. Посочването се установява от представеното извлечение от Регистъра на дизайна на Република Турция, а от удостоверението от Бюлетин на търговския регистър към април 2014 г. е видно, че лице със същото име е член на съвета на директорите на ищцовото дружество. Възражението на ответника, че няма сигурни данни да се касае за едно и също лице, е неоснователно, тъй като обратното се потвърждава от свидетеля Г.К. – служител на ищеца, който сочи, че „етикетът е идея на нашия генерален директор и съдружник във фирмата“, т.е. именно лицето, изпълняващо дейността „генерален директор“ е посоченото в заявлението за регистрация като дизайнер.

Според настоящия състав обаче това посочване не удовлетворява изискването на чл. 11 от Закона за идеите и произведенията на изкуството, съгласно който името на автора трябва да е посочено „в копията на публикуваното произведение“. Видно е, че тази разпоредба улеснява автора в доказване на авторството му, но само ако то е обществено манифестирано по начин, по който всеки (вкл. друг претендиращ за авторство) би могъл да възприеме („в копия на публикувано произведение“) връзката между произведението и автора. Впрочем, както сочи и самият ищец, тази разпоредба е „аналогична по смисъл“ на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, според която посочването на името трябва да е по обичаен за съответния вид произведение начин върху оригинала или копията му. Такава е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения – презумпцията важи, когато името на автора е о б о з н ач е н о по обичаен начин върху произведението. Безспорно обичайността на посочването трябва да се отнесе като изискване и към установената в турския закон презумптивна предпоставка, доколкото това е общият смисъл на цитираните разпоредби – манифестирането на авторството трябва да е явно, недвусмислено и за третите лица да не остава съмнение, че лицето, посочено „в/върху“ самото произведение, е посочено именно като негов автор.

В случая авторът Б.Й. е посочен в заявление за регистрация на промишлен дизайн, но не върху копието на самото произведение, още помалко върху вече публикувано такова . Нещо повече, посочването на автора в заявка за регистрация не е обичайният начин за манифестиране на авторство, когато се касае за произведение на художественото изкуство, тъй като е налице просто механичен сбор от документи, формиращи заявката, в част от които е посочен автор, а в друга е възпроизведено произведението (вж. Определение № 396/24.07.2018 г. по т.д. № 178/208 г. на ВКС, ТК, І отд.).

И тъй като ищецът не е доказал презумптивната предпоставка, то той носи тежестта да проведе пълно доказване на твърдението си, че автор на произведението е Б.Й., с когото е бил в мандатно правоотношение към момента на създаването му. Това доказване не може да се осъществи единствено чрез удостоверението от Регистъра на дизайна, тъй като материалната му доказателствена сила като официален документ е ограничена 4 само до фактите, извършени от или възприети от длъжностното лице, издало същия, а именно – че на определена дата е направена заявка със съответното съдържание и въз основа на нея е извършена регистрация и публикация, но не и че субективно удостоверение от заявителя факти, неосъществили се пред длъжностното лице, са верни.