Решение № 1466 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100511383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 66494/09.08.2024 г. (по описа на ЧСИ С.Я.), подадена от длъжника в изпълнителното производство – „Електрохолд Продажби“ АД срещу (с оглед уточнение с молба вх.№ 24461/27.02.2025г.) Разпореждане от 11.07.2024г. на ЧСИ С.Я. по изп.д. № 840/2024г., с която се оставя без уважение искане на жалбоподателя с Възражение вх.№ 54721/08.07.2024г. срещу приемането на допълнително възнаграждение за процесуалния представител на взискателя - допълнителни 200лв., освен 200лв., приети с разпореждане съобщено с ПДИ. Твърди се, че оспореното второ възнаграждение по чл.10, т.2 НМРАВ е недължимо и прекомерно. Заявява твърдение за налични данни за злоупотреба с права от страна на взискателя по настоящото и друго дело, произтичаща от образуваните други отделни изпълнителни дела за присъдени в едно и също исково производство разноски за държавна такса и такива- за адвокатско възнаграждение, каквато хипотеза е налице и в настоящия случай.

Взискателят е подал възражение (отговор) в предвидения по чл. 436, ал. 2 ГПК срок, в което намира жалбата за неоснователна. Сочи, че спорът по делото е за това дали в конкретния случай се дължат разноски, освен по чл.10, т.1 НМРАВ така и по чл.10, т. 2 при извършени допълнителни действия за събиране на вземането, съответно налице ли е основание за намаляване на адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност.

Излага съображения за неоснователност, доколкото не е злоупотребил с права, а след като длъжникът в срока за доброволно изпълнение умишлено не е погасил задължението си, взискателят е бил принуден да е процесуално активен, за което му се дължи платеното адв.възнаграждение по чл.10, т.2 НМРАВ, което е в минимален размер и не е прекомерно.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ Я., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Производството по изпълнително дело изпълнително дело № 20248440400840 по описа на ЧСИ С.Я., № 844 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба вх.№ 21391/18.03.2024г. от М.М.С., с която се иска образуване на изп.д. въз основа на приложен изпълнителен лист по гр.д. № 538/2023г. по описа на РС-Козлодуй, по силата на който „Електрохолд Продажби“ АД е осъдено да заплати адв.възнаграждение в размер на 1403.85лв. В молбата е поискано на основание чл.428 ГПК изпращане на покана за доброволно изпълнение, така и да се направи справка в Агенция по вписванията относно недвижими имоти притежавани от длъжника, след което на основание чл.18 ЗЧСИ да се наложи възбрана на имот по преценка на съдебния изпълнител, като преди това се изиска скица/схема от СГКК. Описано е, че в случай, че длъжникът не изпълни доброволно допълнително ще се посочи друг способ за принудително изпълнение. Поискано е присъждане на разноски за платени такси и адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна помощ и съдействие за сумата от 200лв. за образуване на изп.д. (л.4 от изп.д.).

С постановление от 19.03.2024г. е образувано изп.д., вкл. по т.4 от същото е присъединено за събиране по делото адв. хонорар в размер на 200лв., като са определени обикновени такси в размер на 54лв. по ТТР към ЗЧСИ.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е описано задължението (вкл. 200лв. разноски по изп.д.), връчена на 27.03.2024г., съответно срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 11.04.2024г., като с молба от 16.04.2024г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по банкова сметка в УниКредит Булбанк АД, вкл. на основание чл.10, т.2 НМРАВ, допълнително е поискал присъждане и разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 200лв. съгласно приложен договор (л.12 по изп.д.). С разпореждане от 18.04.2024г. съдебният изпълнител е наложил запор върху посочената от взискателя банкова сметка на длъжника, вкл. е присъединил за събиране адв.хонорар в размер на 200лв. по чл.10, т.2 НМРАВ.

Изпратено е запорно съобщение от 23.04.2024г. до УниКредит Булбанк АД, като е постъпило „плащане по запор“ от 29.04.2024г. за сумата от 1920.90лв. по сметка на ЧСИ Я. по изп.д. № 840/2024г., както и плащане на сумата от 245.85лв. на 01.07.2024г. с основание плащане по изп.д.840/2024г. „плащане по запор“. С уточнение от 01.07.2024г. УниКредит Булбанк АД уточняват, че в изпълнение на запорно съобщение, с което е наложен запор по сметките на длъжника, е извършено изцяло плащане на дълга по запора, както следва: 1920.90лв. на 29.04.2024г. и 245.85лв. на 01.07.2024г.

Със съобщение до длъжника от 02.07.2024г. е уведомен от ЧСИ Я., че въз основа на разпореждане от 18.04.2024г. е наложен запор, вкл., че на основание чл.10, т.2 НМРАВ е присъединено адв. възнаграждение в размер н 200лв. На 08.07.2024г. е изпратено възражение с вх.№ 54721 от длъжника срещу приетото възнаграждение, което с разпореждане от 11.07.2024г. е оставено без уважение, което е съобщено на 29.07.2024г. (л.56 по изп.д.). На 07.08.2024г. с вх.№ 65791 е подадена процесната частна жалба от длъжника.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е от легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а разгледана по същество съдът намира следното:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В т. 6 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че взискателят прави разноски, както по образуването на изпълнителното дело, така и по осъществяването на изпълнителния способ. Молбата за образуване на процесното изпълнително дело, в която е бил посочен изпълнителен способ, е била подадена от 2 взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената правна помощ е била договорена и платена. Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Доколкото е несъмнено, че вземането по ИЛ не са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, то взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. каквито и длъжникът не оспорва, че дължи. Не е спорно, че за разноските за адв. възнаграждение (200лв. по договора от 13.03.2024г. л.4 и така и тези в размер на 200лв. по договора от 16.04.2024г. л.12) с оглед отбелязването за плащане на сумите в брой е доказано плащането им по см. на т.2 ТР 6/2012 на ОСГТК.

Спорът се концентрира по това дали след липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение на взискателят се дължат разноски за адв. възнаграждение за водене на изпълнителното дело (извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания) по чл.10, т.2 НМРАВ, когато с последваща молба е посочил изрично способ за принудително изпълнение, въз основа на който се е стигнало до удовлетворяване принудително на вземанията, съответно прекомерни ли са разноски за адв. възнаграждение в размер на 200лв.

(и обуславящият въпрос допустимо ли ЧСИ да се произнася по искане за намаляване размера на разноски поради прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, съответно допустима ли е жалбата в частта, с която длъжникът атакува отказът на ЧСИ на искането му по чл. 78, ал. 5 ГПК).

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

В случая не е налице плащане преди образуване на изпълнителното дело (предвид, че длъжникът е бил страна в производството, по което е издадено изпълнителното основание), нито е налице плащане в срока за доброволно изпълнение, а принудително събиране на суми след запор, наложен въз основа на последваща молба, в която изрично е определен този способ за принудително изпълнение (т.е. е налице хипотезата на извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания), поради което и само на това основание съдът намира жалбата за неоснователна. В допълнение (с оглед цитираната практика от жалбоподателя) – в случая на е налице хипотезата на нередовна молба по чл.426 ГПК, защото видно от молбата за образуване на изпълнителното дело - в същата има посочен изпълнителен способ, покриващ (макар и формално, доколкото длъжникът е дружество с публично и общоизвестни множество банкови сметки) изискването за редовност на молбата по 426, ал. 2 от ГПК, което според настоящия състав не може да се третира като процесуална злоупотреба с право, доколкото (на общо основание) за да е налице такава следва да се докаже, че титулярят упражнява субективното си право не за задоволяване на своя интерес, независимо от целите и интересите на упражняването, и извършва действията по начин, който не съответства на целта или функцията на самото субективното право, но не нарушават пряко правна норма. Да се квалифицира като злоупотреба с право само посочването на неподходящ изпълнителен способ в молба за образуване на изпълнително дело, което е и условие за редовност на същата, не покрива тези критерии. Следователно, съдебният изпълнител е бил сезиран с редовна молба за образуване на изпълнително дело, за което се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение е поискано нов изпълнителен способ, което покрива фактическия състав на чл.10, т.2 НМРАВ, за което също се дължат разноски.

На следващо място, съдът приема, че е допустимо ЧСИ да се произнася по искане за намаляване размера на разноски поради прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, на общо основание приложима и по отношение на изпълнителното производство, съответно е допустима жалбата в частта, в която длъжникът атакува отказът на ЧСИ на искането му по чл. 78, ал. 5 ГПК. По същество съдът приема, че макар делото да е с ниска фактическа и 3 правна сложност, разноските в размер на още 200лв. не са прекомерни, доколкото са определени под минимума по чл.10, т. 2 НМРАВ (която с оглед решението от 25.01.2024г. по C-438/22 не е обвързваща), който с оглед мат.интерес би бил в размер на 220лв.

По разноските:

Двете страни са направили искания за присъждане на възнаграждения, които съдът намира за неоснователни с оглед предмета на делото – законосъобразността на действия на съдебен изпълнител по определяне размера на разноските по изпълнението, т.е. не се решава спор относно претендирано или отричано субективно материално право, а относно отговорност за разноски, за което е налице и трайна практика, че в такива производства страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски (вр. чл.248 ГПК - определение № 393/17.09.2018 г., по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС;

Определение № 205/19.12.2018 г., по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС и др.) Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 66494/09.08.2024 г. на „Електрохолд Продажби“ АД срещу Разпореждане от 11.07.2024г. на ЧСИ С.Я. по изп.д. № 840/2024г., с която се оставя без уважение искане на жалбоподателя срещу приемането за събиране в полза на взискателя М.М.С. допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200лв. за водене на изпълнителното дело.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4