Определение № 145 от 23.02.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500045 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 1332/24.01.2024 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. при САК, срещу разпореждане № 110/09.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2802/2023 г. по писа на ШРС, с което е отхвърлено частично заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Х. Р. с ЕГН ********** от с. Габрица, общ. Шумен, обл. Шумен, за сумата от 255,92 лв., неустойка за прекратяването на договор за мобилни услуги за мобилен № .... от 20.12.2021 г. по вина на потребителя. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че заявителят претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС, предвид което не било ясно как претендираните суми не отговаряли на изискванията на добрите нрави и на изискванията за равноправност на договорните клаузи с потребителя. При положение, че абонатът е преустановил изпълнението на договора не можело да се обоснове ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски цени. Договорът бил сключен на 20.12.2021 г. за срок от 24м., а неизпълнението на абоната започнало от м.01.2022 г. Счита, че не уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване, а непрекратяването на договора, защото съгласно ОУ при неизплащане на задължението в срок се преустановявал достъпа до мобилни услуги. Ако оператора не прекрати договора, то в негова полза всеки месец ще се дължи цената на месечния абонамент, при това без той да е представил дължимото по договора. Именно уговорената неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси без ДДС целяла постигане на основните функции на неустойката. Счита, че клаузата не е неравноправна и неправилно и без основание съдът е приложил чл.411, ал.2 т.3 ГПК. Неправилен счита и извода на съда, че процесното вземане противоречало и на добрите нрави. С тази неустойка не се възлагало в тежест на потребителя необосновано 1 високо обезщетение. По отношение неустойките дължими от потребителя при предсрочно прекратяване на договора във връзка с предоставяне за ползване на мобилни устройства с отстъпка от стандартни цени следвало да се посочи, че в договора изрично била посочена цена, срещу която съответното устройство се предоставя без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване /24 месеца/. В случая търговеца предоставил устройството по преференциални цени при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като уговорил неустоечни клаузи за дължимост на вземането според стандартната цена, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. В случая не е налице кумулиране на двете неустойки, тъй като обезщетяват различни вреди за оператора при неизпълнението на задълженията по договора. С оглед всичко изложено молят съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията им за договорна неустойка, като вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка, което е отхвърлено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№2802/2023г. на ШРС е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Х. Р., с искане да заплати на заявителя сумите от: 120,89 лв., представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер .... от 20.12.2021 г., 255,92 лв. – неустойка за прекратяване на този договор по вина на потребителя, от които 95.57лв.-стойността на тримесечни абонаментни такси и 160.35лв.представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 20.12.2021г., 67,80 лв., представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 20.12.2021 г., както и лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.

С разпореждане №110/09.01.2024г. заповедният съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника за сумите от 120,89 лв., представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер .... от 20.12.2021г., 67,80 лв., представляващи неплатени суми по договор за лизинг от 20.12.2021 г., както и лихва за забава върху тези суми, считано от 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разноски в размер на 10,61 лв. държавна такса и 203,71 лв. адвокатско възнаграждение. Със същото разпореждане отхвърлил заявлението в останалата част, относно вземането за сумата 255,92лв. – неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер .... от 20.12.2021г. по вина на потребителя. Съдът е изложил мотиви, че неустойката противоречи на добрите нрави, същата била договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.

2 д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Следователно, не било налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл.26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не били породили правно действие, а нищожността на клаузата се явявала пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения. Освен това клаузата, с която била уговорена неустойката, се явявала неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор. В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В заявлението /т. 12/ е посочено, че заявителят претендира от длъжника неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадена крайна фактура в общ размер на 255,92лв., от които 95.57лв.-стойността на тримесечни абонаментни такси и 160.35лв.-представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 20.12.2021г..

Въззивната инстанция споделя извода на заповедния съд, че съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси/95.57лв./ е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е 3 мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не с а породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения.

Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Досежно искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 160.35лв.представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 20.12.2021г..

Съгласно постигнатите между страните уговорки в договора за мобилни услуги, при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи част от разликата между стандартната цена на предоставеното към абонаментния план устройство/ в брой, без абонамент/, съгласно ценовата листа на оператора за съответното устройство към момента на сключване на договора и заплатена от потребителя цена в брой или обща лизингова цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора. В случая потребителят закупува устройство на преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги.

Когато операторът е предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка не внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същата е неравноправна. В договора изрично е посочено устройството, което се предоставя на абоната, с ясно посочена цена в зависимост 4 от наличието или не на абонаментен план, като е посочен и размерът на отстъпката от стандартната цена, ползвана от потребителя: цена в брой/, стандартната цена на устройството без абонамент - 329, 90 лв., отстъпка – 227.29лв. Претендираната от заявителя сума, не надвишава тази отстъпка. Стандартната цена на предоставеното мобилно устройство, преференциалната му цена, както и размерът на отстъпката са изначално определени в договора между страните, поради което в тази част неусточната клауза отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.