Решение № 539 от 11.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500522 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 62 от 07.04.2023 г. по гр.д. № 403/2022 г. по описа на Районен съд – П. е уважена предявената от П. И. С. искова претенция с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД против ответника „Е. С.“ АД за заплащане на сума в размер на 1 140.00 лева /хиляда сто и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на инвертор „SUNWAYS PT30K”, фабр. № 0477В7800220, причинени от неизпълнение на договорно задължение по договор за пренос на електроенергия при Общи условия, изразяващо се в подаване на електроенергия с напрежение над номиналната стойност, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответника - „Е. С.“ АД, който твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушаване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищецът не е установил проявлението на правопораждащите облигационната отговорност по чл. 79 от ЗЗД юридически факти, като същият не е установил наличието на облигационна връзка между страните. Счита, че ищецът е следвало да представи по делото Договор за 1 достъп и пренос на електрическа енергия до обекта му. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд по отношение на обвързаността на страните от Общите условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Излага доводи, че цитираните ОУ не намират приложения между страните, тъй като те касаят отношенията на мрежовия оператор и производителите с обща инсталирана мощност на централи над 30 кВт, а процесният ищцов обект е с инсталирана мощност от 29.68 кВт. На следващо място, въззивникът счита не са налице доказателства, които да обосноват неизпълнение на задължението уредено в чл. 18 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД одобрени с Решение № ОУ060/07.11.2007 г. на ДКЕВР изменени и допълнени с Решение № ОУ004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, а именно да са налице данни, че в процесния случай е било подадено напрежение над „нормалните стойности“. Излагат се съображения, че вина за настъпилите вреди има ищецът, тъй като защитите, с които е била снабдена електроцентралата не са се задействали. Също така въззивникът оспорва извода за това каква е причината за настъпилата повреда на процесния инвентор. Навежда съображения, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал и ценил приобщения по делото доказателствен материал, тъй като районният съд не е кредитирал представения от жалбоподателя частен свидетелстващ документ, от който се установявало, че централата на ищеца не е прекъсвала работа за периода, за който се твърди да е настъпила аварията. Моли обжавалният съдебен акт да бъде отменен, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. от ГПК насрещната страна по жалбата – П. С. е подала отговор, с който оспорва същата по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да бъде потвърдено.

По делото е постъпило е становище от З. К. „У.“ АД - трето лице помагач на страната на ответника, в което се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията по нея на ответната страна:

Районен съд – П. е бил сезиран с искова молба на П. И. С., с която срещу „Е. С.“ АД са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1140,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, в резултат на което е настъпила повреда на инвертор „SUMWAYS PT30kK” сер. № 0477B7800220, собственост на ищеца, съставляващи претърпени загуби, изразяващи се в заплатената цена на извършения ремонт за възстановяване на инвертора съгласно фактура № 2

********** от 09.12.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че е сключен договор с ответното дружество за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по отношение на електрическата централа с инсталирана пикова мощност 29.60 Kw. След изграждането на централата бил поставен инвентор „SUMWAYS PT30kK” сер. № 0477B7800220, който отговарял на техническите условия на ЕРП – С. Твърди, че централата е изградена съобразно изискванията на ответното дружество. Излага съображения, че между страните са налице договорни отношения при ОУ за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа и имал качеството на ползвател на мрежата, респективно е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т. 41а и т.

41б от ЗЕ. Твърди, че на 17.11.2021 г. при възникнала авария е изгорял посоченият по-горе инвертор. За причинената вреда било уведомено ответното дружество, което изпратило свои служители на 25.11.2021 г. да извършат проверка. Твърди, че е налице нарушение на чл. 18 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД, одобрени с Решение № ОУ060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, като ответникът не е изпълнил задължението си да пренася към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. За направения ремонт на повредената вещ се твърди да са извършени разходи на стойност 1 140,00 лв., за които ищецът представя писмени доказателства и претендира да му бъдат присъдени като обезщетение за претърпените загуби.

В срока по чл. 131 ГПК пред районния съд е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се поддържа, че същата е неоснователна. Ответникът оспорва да е налице валидна облигационна връзка между страните. Твърди, че не е налице неизпълнение на чл. 18 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД. Оспорва на посочената дата да е възникнала повреда в централата на ищеца, като изразява становище, че дори такава да е имало, то е следвало защитите да се активират. В тази връзка навежда доводи, че след като защитите не са се активирали, то евентуално следва отговорността на дружество да бъде намалена съобразно нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е налице облигационно отношение при ОУ във връзка с преноса на ел. енергия по електроразпределителните мрежи на ответното дружество.

Приел е, че е налице неизпълнение от страна на ответника на вменените му задължения, съгласно наличната облигационна връзка между тях и поконкретно нарушение на чл. 89 от ЗЕ и чл. 18 и 14, т. 2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.” АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

Първоинстанционният съд е счел, че са установени и останалите материални 3 предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на ответното дружество съгласно чл. 79 от ЗЗД, а именно настъпила вреда и наличие на причинна връзка между неизпълнението и вредата. Прието е, че в случая процесната вреда се съзимерява със стойността на сума в размер на 1 140.00 лв, заплатена от ищеца за ремонт на собствената му вещ – инвентор „SUNWAYS PT30K”, фабр. № 0477В7800220. Районен съд-П. е изложил в мотивите си, че съобразно установеното по делото безспорно причината за настъпване на процесната вреда е неизпълнението на договорните задължения на ответното дружество да доставя ел. енергия с номинално напрежение – 220 волта и с качествени показатели, приети от ДКЕВР, поради което и следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, като същият бъде осъден да заплати сумата от 1 140 лева – стойността на извършения ремонт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Възникването на правото на обезщетение за причиняване на твърдените от ищеца имуществени вреди под формата на претърпяна загуба се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ между страните в настоящото съдебно производство да е съществувало действително договорно правоотношение, по което ответното дружество да е поело задължение да пренася към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР; 2/ да е налице неизпълнение на поето от страна на ответното дружество задължение; 3/ ответникът да отговаря за това неизпълнение, т.е. същото да се дължи на виновно негово поведение; 4/ да са настъпили, твърдените от ищеца вреди – претърпяна загуба, изразяваща се в стойността на извършения ремонт на вещ, собственост на ищеца; 5/ настъпването на твърдените вредоносни последици да са в пряка причинно-следствена връзка (да са необходима, естествена, присъща последица) от неизпълнението на договорното задължение.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, по смисъла на чл. 154 от ГПК, ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване по отношение на фактите, от които възниква претендираното от него право на обезщетение, а именно: валидно облигационно отношение между страните, неточното изпълнение, вредите и причинната връзка между неизпълнението и вредите. В разглеждания случай и настоящата съдебна инстанция, подобно на първата, намира, че такова доказване е успешно проведено.

Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа с инсталирана пикова мощност 29,68 Квч, находяща се в с. Н., общ.

П., разположена в УПИ IV-679, кв. 69, като към 16.04.2021 г. ФВЕЦ има следните технически компоненти - 106 броя монокристални фотоволтаични модули тип REC 280 РТ BLK, монтирани на носеща конструкция, в двора на имота на ищеца, инвертор тип “Sunways PT30K”, сериен № 0477В780022 и табло ФВЕЦ НН. ФВЕЦ е въведена в експлоатация на 20.10.2021 г., а след 4 изграждането на централата на 27.07.2021 г. е извършена настройка на инвертор „SUNWAYS РТ 30К" сер. № 0477В7800220, от инж. Т. и инж. П., удостоверяващи, че същият е монтиран с оглед техническите изисквания на „Е. С.“ АД за присъединяване към мрежа с ниско напрежение, видно от протокол за настройки на инвертора “Sunways PT30K”, сер. № 0477В7800220.

В нормата § 1, т. 15 от Закона за енергетиката и в чл. 6, т. 5 от Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД е дадена легална дефиниция на понятието „достъп“ – това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с Правила за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя получаването на допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора, съгласно Закона за енергетиката.

Разпечатката съдържа 28 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c679d546-ca96-472b-af91-aad252837190