Решение № 260345 от 29.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 77/2020
- Вид
- Решение № 260345
- Подписан
- 29.11.2021
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- ИВАНЕЛА АТАНАСОВА КАРАДЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 106, ал. 3 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 29.11.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 08.11. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА т.дело № 77 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба ,предявена от В.Ж.К., ЕГН: **********, чрез „А.", ЕИК: ***, представлявано от адвокат Ц. Б. от САК, със съдебен адрес:***-13, офис 5 против: ЗК „Л." АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„***, цена на иска: 80 000 лева.
Ищецът твърди, че на 14.09.2017г. около 21:45 часа на Автомагистрала „Т." в района на км. 188+200 км., водачът В.М.И. при управление на лек автомобил „Фолксваген", модел „Пасат" с рег. № СН 1059 АМ реализира пътнотранспортно произшествие с пешеходеца А. Ж.К., който към момента на удара е предприемал действия за сигнализиране на настъпило по-рано пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил „Ивеко", модел „Магирус" в мантинелата. В резултат на настъпилото произшествие е пострадал А. Ж.К., който е получил множество тежки и несъвместими с живота травматични увреждания.
Сочи се, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието на прав пътен участък на Автомагистрала „Т." с неограничена видимост и множество сигнализации за аварирал товарен автомобил, пострадалият се е намирал на платното за движение със светлоотразителна жилетка и фенер, с който е сигнализирал за възникнала опасност за движението. На мястото на произшествието е имало и две цистерни със светлинни сигнализации, с буркани и мигащи светлини, чиито водачи също са оказвали помощ на пострадалия за обезопасяване на местопроизшествието. Движението по това време е било натоварено, но множество автомобили преминаващи през мястото от далечно разстояние са забелязвали поставените сигнализации, намалявали са скоростта си на движение и са заобикаляли местопроизшествието. Независимо от всички налични предупредителни светлини и сигнализации, и въпреки, че е забелязал движещият се със светлоотразителна жилетка А. К., водачът В.И. не предприел действия за намаляване на скоростта си на движение и аварийно спиране, поради което реализира пътнотранспортно произшествие с пешеходеца като го удря с предна част на автомобила, прехвърля го през тавана на автомобила и отхвърля тялото на пострадалия на далечно разстояние, с което причинява смъртта на А. Ж.К. - брат на ищеца В.Ж.К..
Посочва се, че за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 133/15.09.2017г. и е образувано досъдебно производство № 375 ЗМ 326/2017г. по описа на РУ на МВР - гр. Ч., пр.пр. № 2474/2017г. по описа на Окръжна прокуратура С.З.. В хода на образуваното досъдебно производство и след извършване на необходимите процесуално-следствени действия от страна на разследващите органи и държавното обвинение са били събрани достатъчно данни, от които да се направи заключение за извършено престъпление от страна на виновния водач В.И., поради което е образувано НОХД № 15/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З., Наказателно отделение, III-ти състав и на обвиняемия са повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Ищецът сочи, че в резултат на настъпилото произшествие, пострадалият А. К. е получил множество тежки и несъвместими с живота телесни увреждания, изразяващи се в съчетана черепно-мозъчна и лицево-черепна травма - множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузи рани по лицето и главата, счупване на носни кости, счупване на горна и долна челюст, разкъсване и кръвонасядане на меките черепни покривки, многофрагментно счупване на черепния покрив и черепна основа, разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и меките мозъчни обвивки, разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и черепа с вбиване на гръбначния стълб в черепната кухина, разрушаване и контузия на мозъчното вещество, наличие на вдишана кръв в белите дробове, счупвания на костите на двете подбедрици.
Твърди, че описаните множество телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и удара между процесния лек автомобил и вече покойния А. К., като съчетаната черепно-мозъчна травма и лицево-челюстна травма са били несъвместими с живота и са довели до смъртта на А. К..
Сочи, че смъртта на пострадалия А. К. е настъпила непосредствено при удара от процесния лек автомобил и е била констатирана от отзовалите се на местопроизшествието екипи на Спешна медицинска помощ и от органите на реда, посетили местопроизшествието.
В исковата молба се посочва, че настъпилото пътнотранспортно произшествие и трагичният му завършек са оказали силно негативно влияние върху цялото семейство на починалия, като смъртта на А. К. е тежък удар за всичките му близки, а трагедията е преживяна изключително трудно от единствения му брат - В.К.. Ищецът В. споделя, че с вече покойния му брат са израснали заедно в бащиния им дом от най-ранна детска възраст, като помежду си са изграждали силна емоционална връзка, имали са прекрасни отношения изпълнени с разбирателство, доверие, обич и подкрепа. Двамата са живеели под един покрив в продължение на 18 години, споделяли са помежду си игри, радост, тревога и мечти. Ищецът с тъга се връща назад, споделяйки как по-големият му брат А. го е напътствал в живота, бил му е пример за подражание и единствен верен другар, на който напълно е имал доверие. Двамата братя приживе са имали силна връзка помежду си, като преди настъпване на нелепия инцидент са общували постоянно, полагали са заедно труд на едно и също работно място в продължение на години и са си сътрудничили ежедневно. В. и покойният А. са изключително сплотени, като братята освен роднини са били и най-близки приятели - ищецът споделя, че са прекарвали всяко свободно време заедно, споделяли са общи интереси - често гледали футболни мачове с любимите им отбори заедно, ходели заедно на риболов, както и на дълги разходки в гората за бране на гъби, което било тяхно общо хоби в продължение на години. Внезапната смърт на А. К. е причина ищецът да изпадне в депресивни състояния, като близките му го описват като друг, променен човек след произшествието - станал необщителен, раздразнителен е при повдигане на темата за покойния му брат, затворил се е в себе си. Силната и искрена братска и приятелска обич са причина скръбта и тъгата да пречат на нормалното ежедневие на ищеца и до настоящия момент. Привързаността, която е съществувала между ищеца и вече покойния му брат е съизмерима единствено с тъгата, в която е потънал след като най-добрият му приятел и брат вече не е сред живите. Загубата на толкова близък и обичан човек е довела до емоционален срив, който се отразява в цялост на ежедневието и психическото здраве и равновесие на В..
Посочва се, че човешкият живот не може да бъде съизмерим с пари, но все пак пълното обезщетяване на неимуществени вреди, изисква обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увредените лица. По силата на закона то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Смъртта на някое от участващите в застрахователно събитие лица е най-тежката последица, която може да настъпи.
Сочи, че на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането на 17.09.2018г. е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред застрахователно дружество ЗК „Л." АД, като ответното дружество образува щета № 0000-1000-01-17-7671. След проведена писмена кореспонденция, ответното дружество с Уведомление Изх. № 11748/29.10.2018г. отказва определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от В.К. неимуществени вреди в резултат смъртта на брат му А. К. от процесното произшествие. Ищецът сочи, че е изпълнил изцяло и добросъвестно задълженията си на увредено лице по смисъла на КЗ за оказване на съдействие и предоставяне на всички налични и относими към претенцията и събитието доказателства, като счита постановения отказ от страна на застрахователното дружество за неоснователен, неправилен и бланкетен. Счита още, че с цитираното уведомление от страна на ответника неоснователно и немотивирано са изискани допълнителни документи, като искането цели единствено постановяване на отказ и забавяне определянето и изплащането на застрахователно обезщетение на ищеца. Ответното дружество по никакъв начин не е конкретизирало и посочило какви точно доказателства следва да бъдат представени допълнително от увреденото лице, като счита, че разпоредбата на чл. 106, ал. 3 и ал. 4 от КЗ в настоящия случай е неприложима и неотносима, доколкото ищецът е предоставил надлежно всички налични доказателства за установяване основателността и размера на претенцията си. Във връзка с постановения отказ от страна на ответното дружество по отношение извънсъдебната претенция на ищеца В.Ж.К., както и изтичането на законоустановения в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ срок за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение извънсъдебната претенция на ищеца и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по съдебен ред. Счита, че връзката на родство между ищеца и вече покойният му брат е безспорен факт, а именно в резултат на родствените връзки помежду им, субектите приживе са изграждали трайна, изключителна и дълбока емоционална връзка в продължение на десетилетия съвместен семеен живот, като са споделяли както добрите, така и трудните житейски моменти заедно.
Посочва се в исковата молба, че към датата на събитието лек автомобил „Фолксваген", модел „Пасат", per. № СН 1059 АМ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗК „Л." АД с полица, валидна от 22.11.2016г. до 21.11.2017 г., поради което на основание чл. 493а, ал. 4 във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗК „Л." АД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат гореописаното пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на А. Ж.К. - брат на ищеца В.Ж.К., в резултат на което последният търпи морални болки и страдания.
Ето защо и на основание чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 493а, ал. 4 във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховане за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по съдебен ред срещу ЗК „Л." АД.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 493а, ал. 4 във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л.", ЕИК: *** да заплати на ищеца В.Ж.К. следните суми:
- 80 000
/осемдесет хиляди/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди на В.Ж.К., пряка и непосредствена последица от смъртта на брат му-А. Ж.К., ведно със законната лихва от датата на изтичане на законоустановения срок от 15 работни дни за определяне и изплащане на обезщетение, съгласно чл.497, ал.1, т.1 във връзка с чл.108, ал.1 от КЗ - 08.10.2018г. до окончателното изплащане;
- Направените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка *** В.Ж.К., по която да бъдат заплатени присъдените суми, а именно: IBAN: ***, при банка - "О." АД, с титуляр: В.Ж.К..
Ответникът ЗК „Л." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„*** оспорва материалноправната легитимация на ищеца, тъй като не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на близък човек съобразно Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд.Оспорва предявените искове по основание и размер.
Посочва, че по отношение на посоченото
МПС в ЗК "Л.“ АД е сключена полица № BG/22/116002964278 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок от 21.11.2016 г. до 22.11.2017 г., валидна към датата на ПТII.
Разпечатката съдържа 29 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6798016-becb-4bc1-9af4-75900af63b69