Определение № 96 от 06.02.2020, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. София, 06.02.2020 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА

СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

2.

БОРЯНА ГАЩАРОВА като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 946/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Ц.Г.Ц.,

В.А.Ц. и С.А.Ц. чрез адв. Ц.С. срещу определение от

03.10.2019 год. по гр.д. № 370/2016 год. на ПРС, с което съдът в открито съдебно заседание е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Молят съда да го отмени и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба, съдът намира за установено следното:

Ищците Ц.Ц. и А. Ц., починал в хода на производството по делото и заместен от наследниците си по закон Ц.Ц., В.А.Ц. и С.А.Ц., твърдят в исковата молба, че ищцата придобила по наследство от баща си Г.Ст. заедно със сестра си К.Ст. правото на собственост върху УПИ III-373 в кв. 33 по плана на с. Д.. Ищцата прехвърлила на дъщеря си В.Ц. 1/2 ид.ч. от парцела през 1975 год. В този парцел през 1980 год. ищците със свои средства и труд построили жилищна сграда, гараж и масивна ограда, като направили и описаните в исковата молба подобрения. От 1980 год. ищците владеят имота необезпокоявано, непрекъснато и владението им не е оспорвано. За извършените подобрения ищците заплатили сумата 48 000 лв. Ответницата Д.Д. е дъщеря на К.Ст..

По предявен иск за делба била допусната делба на имота между В.Ц. и Д.Д., при равни права. Молят съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищците сумата 24 000 лв., представляваща половината от направените разходи за описаните в исковата молба подобрения, с които тя неоснователно се е обогатила за сметка на ищците.

Съдът е преценил, че исковата молба е редовна и е изпратил препис от нея на ответницата. След постъпването на отговор по чл. 131 от ГПК съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, когато е спрял производството по делото до приключване на спора по гр.д. № 196/2016 год. по описа на ПРС, на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК. С решението по това дело са отхвърлени предявените искове от Ц.Ц. и А. Ц. срещу Д.Д. за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност върху процесния парцел, заедно с построените в него сгради. Решението е влязло в сила. ПРС е възобновил производството по делото и е насрочил същото в о.с.з. В проведеното на 11.04.2019 год. открито съдебно заседание съдът е направил доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК, като е определил и правната квалификация на предявените искове – чл. 59 от ЗЗД, събрал е писмени и гласни доказателства /свидетелски показания/. В следващото открито съдебно заседание на 23.05.2019 год. съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. В срока за произнасяне, с разпореждане от 04.06.2019 год. съдът е отменил определението за даване ход на делото по същество и е оставил исковата молба без движение с указания до ищците да посочат правния си интерес от предявените установителни искове. Ищците са получили съобщения с дадените указания чрез адв. С. на 27.06.2019 год. С молба от 04.07.2019 год. ищците чрез техния пълномощник са посочили, че претенцията е за установяване правото им на собственост върху процесния недвижим имот, на основание давностно владение. Съдът е насрочил делото в о.с.з. на 03.10.2019 год., на което ищците не са се явили и не са изпратили представител и съдът е дал ход на делото.

Ответницата чрез адв. Г. се е позовала на влязлото в сила решение по гр.д. № 196/2016 год. на ПРС, с което предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени, поради което и исковете по гр.д. № 370/2016 год. след направеното уточнение с молбата от 04.07.2019 год. се явяват недопустими, на основание чл. 299 от ГПК. С обжалваното определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото с мотиви, че не са изпълнени дадените от съда указания, а с направените уточнения се предявяват искове, спорът по които е разрешен с влязлото в сила решение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът не е констатирал своевременно нередовностите на исковата молба преди даване ход на делото. Съгласно чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 4 от ГПК, когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството, съдът съобщава на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като следва да даде конкретни указания за тяхното отстраняване. В случая съдът не е дал такива указания на ищците. Едва след отмяна на определението за даване ход на делото по същество с разпореждането от 04.06.2019 год. са дадени общи указания за уточняване на правния интерес от предявените установителни искове, като не са посочени конкретните нередовности на исковата молба. Пирдопският районен съд само е констатирал, че исковата молба е нередовна, но не е посочил в какво се състоят тези нередовности и не е оказал необходимото съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна Посочването в какво се състоят нередовностите на исковата молба е необходимо, от една страна за да се даде възможност на ищците да посочат вида на търсената защита, а от друга – за да може съдът да се произнесе по допустимостта на заявените претенции. Съдът необосновано е приел, че са предявени установителни искове за собственост по чл. 124 от ГПК с оглед направените „уточнения“ с молбата от 04.07.2019 год., както и че по същите искове е постановено влязло в сила решение. В доклада по делото по чл. 146 от ГПК съдът е квалифицирал исковете по чл. 59 от ЗЗД. По реда на чл. 214 от ГПК е недопустимо изменение на исковете от облигационни по чл. 59 от ЗЗД в установителни за право на собственост по чл.

124 от ГПК, поради което съдът не е следвало до взема предвид. Освен това, след като веднъж е преценил, че указанията са изпълнени и е насрочил делото в открито съдебно заседание на 03.10.2019 год., съдът не е имал правомощия направо да прекрати производството по делото, а е следвало повторно да остави исковата молба без движение и да укаже на ищците в едноседмичен срок да отстранят констатираните нередовности на първоначално предявените облигационни претенции, като в зависимост от изпълнението или неизпълнението на тези указания съответно ще продължи разглеждането на делото или ще прекрати същото и ще върне исковата молба.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Пирдопския районен съд с указания за оставяне на исковата молба без движение на основание чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК, като на ищците се изпрати съобщение по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК да отстранят допуснатите нередовности - да посочат конкретните обстоятелства на които основават исковете си: в какво качество са извършили твърдяните подобрения в чужд имот – като държатели или владелци; на какво основание са упражнявали владение върху имота, в случай че твърдят такова; да опишат точно извършените подобрения и времето на извършването на всяко от тях; да посочат основанието (или липсата на основание), на което са се намирали в имота към момента на подобряването му; да посочат дали подобренията са извършени със знанието или незнанието на собствениците на имота към този момент и/или евентуалното им противопоставяне; да уточнят петитума на исковата молба и посочат дали предявяват установителни искове и ако да – какви /да уточнят искането до съда/, като имат предвид, че в този случай следва да обосноват и правния си интерес при наличието на по-силна защита чрез предявяване на осъдителни искове; или предявяват искове за осъждане на ответницата да заплати половината от стойността на разходите за извършване на претендираните подобрения, както и да формулират петитум, съответстващ на изложените в исковата молба обстоятелства. Тези изисквания са съществени за определяне правната квалификация на исковете – чл. 59 от ЗЗД, чл. 74, ал. 2 ЗС във вр. с чл. 72, ал. 1 ЗС или чл. 74, ал. 1 ЗС.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 03.10.2019 год. по гр.д. № 370/2016 год. на ПРС, с което съдът е прекратил производството по делото и ВРЪЩА делото на Пирдопския районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в настоящото определение указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.