Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 10.12.2019, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Гражданско дело 340/2019
Вид
Решение № 133
Подписан
10.12.2019
В сила
10.12.2019
Състав
ПЕТЪР АТАНАСОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Г.Т.,

10. 12. 2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в публично заседание проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР

ПЕТРОВ при секретаря Радостина

Стоянова…………………………………… и в присъствието на прокурора

……………………… като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00340 по описа за 2019г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от А.В.Д. ЕГН **********

*** срещу ЗП Н.И.Г. ЕГН ********** ***, с която се твърди следното :

-Ищецът с договор за доброволна делба от

15. 05. 2015 год. е получил правото на собственост върху нива с площ от 34. 000 дка в землището на гр. Г.Т., имот № 005092.

Преди делбата- на 15. 08. 2012 година праводателят на ищеца- майка му Р.Д.Д.била сключила с ответника договор за аренда на земеделска земя с площ от 75. 000 дка, съставляваща имот № 005060 в землището на гр. Г.Т., от който имот стар номер при делбата е отделен и новообразуван имота на ищеца -№ 005092 с площ от 34 дка. Този договор за аренда бил сключен за срок от 5 години включително и стопанската 2016/2017 година и през същата година бил ползван от ответника.

Съгласно арендния договор дължимото от арендатора на арендодателя арендно възнаграждение било уговорено на 35% от стойността на получената продукция от имота и се дължало за плащане до края втората година- 31. 12. 2017 година, като в този срок ищецът не е получил същото плащане от ответника.

Твърди се, че за процесната стопанска година ответникът е заплащал средно арендно възнаграждение от 80 лева на декар.

Предвид горното се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2720 лева, представляваща дължимо му и неплатено арендно възнаграждение за процесния имот за стопанската 2016/2017 година ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба- 22. 08. 2019 год. до окончателното издължаване, както и обезщетение за забава- 409. 51 лева за периода 01. 01. 2018- 26. 06. 2019 година.

Претендират се и разноските по делото.

Искът е по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ и по чл.

86 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се е представлявал в съдебно заседание и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. В съдебно заседание ищецът е поискал спрямо ответника да се постанови неприсъствено решение и съдът, като е взел предвид, че са налице всички условия по чл. 238 и по чл. 239 ГПК и че искът е вероятно основателен, е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника.

Налице са условията по чл.239,ал.1,т.2 ГПК,поради което съдът следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника без да се мотивира по същество, като съгласно чл. 239, ал. 2 е указал на страните, че решението ще се основава на наличието на предпоставките за постановяване на такова неприсъствено решение,поради което и съдът следва да осъди ответника на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2720 лева, представляваща дължимо му и неплатено арендно възнаграждение за поземлен имот- нива с площ от 34. 000 дка в землището на гр. Г.Т., имот № 005092, за стопанската 2016/2017 година ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба- 22. 08. 2019 год. до окончателното издължаване, както и обезщетение за забава- 409. 51 лева за периода 01. 01. 2018- 26. 06.

2019 година.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноските по настоящото дело от 500.00 лева за платено адвокатско възнаграждение и 158.80 лева за платена държавна такса, или общо 658. 80лева. Претендираните съдебни разноски в размер на 62. 60 лева по ч. гр.д. № 278/2019 год. по описа на ГТРС са недоказани по настоящото дело, а така също и са недължими, тъй като исковете по настоящото дело по чл. 8 ЗАЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД не са обусловени и не са с доказана връзка с производството по ч. гр. д. № 278/ 2019 год. на ГТРС.

Водим от горното,съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА ответника ЗП Н.И.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца А.В.Д. ЕГН **********

*** сумата от 2720.00 лева, представляваща дължимо му и неплатено арендно възнаграждение за поземлен имот- нива с площ от 34. 000 дка в землището на гр. Г.Т., имот № 005092, за стопанската 2016/2017 година ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба- 22. 08. 2019 год. до окончателното издължаване, както и обезщетение за забава- 409. 51 лева за периода 01. 01.

2018- 26. 06. 2019 година, както и да му заплати сторени по делото разноски от общо 658.80 лева.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила незабавно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :