Решение № 544 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300502007 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №256/12.05.2025г. по гр.д.№2867/2024г. по описа на РСАсеновград,II гр.с-в,с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.249 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищците държането на предоставения им за ползване чрез заем недвижим имот,представляващ „Цех за алкохол“ със застроена площ от 227кв.м. означена като „Склад.Отпочиване“,находящ се в с.***,Пловдивска област.Жалбоподателят счита,че неправилно съдът е отхвърлил исковата претенция.Сочат неправилност и незаконосъобразност на постановения акт.

В срока е постъпил отговор от въззиваемата страна А. И. П.,с който счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.Претендира за разноски.

Третото лице-помагач А. Т. не е представил отговор на въззивната жалба в законоопределения срок и не взема становище по същата.

Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява,че през 2023г. жалбоподателите са придобили чрез покупкопродажба процесния имот в режим на СИО.Твърди се във въззивната жалба,че част от имота,представляващ „Склад.Отпочиване“ бил отдаден в заем за послужване на въззиваемия за срок от един месец,като същия не го е освободил и до 16.11.2024г.,като 1 договора бил сключен устно.Във въззивната жалба се твърди,че между страните е бил сключван договор за заем за послужване на спорния имот,но делото в първоинстанционното производство са разпитани свидетели,като от показанията им се установява,че ответникът бил наел помещение под наем от третото лице-помагач,като за целта е представен договор за наем между тях.Това е по показанията на св.Е. Т. и В. Т.,които са син и дъщеря на третото лице-помагач и дори и да се приеме,че са заинтересовани от изхода на делото,то показанията им съвпадат със събрания доказателствен материал по делото,тъй като се установява,че ползваната пристройка от 40кв.м. е била построена впоследствие,а не към момента на строителството на цеха за алкохол.Освен това става ясно,че в самата постройка няма ток,а такъв е прекаран с кабел от дома на третото лице-помагач.От показанията на св.К. Т.а също се установява,че към момента на приключване на работата на цеха за алкохол,тока е бил спрян и до момента не е пускан,а наличното ел.захранване е от дома на третото лицепомагач.От показанията на св.М. се установява,че същия е запознат с разположението на ползваното помещение и в него е държал автомобила си.

По делото са събрани и писмени доказателства,от които е видно кога е построена сградата,кога са постъпили жалби от страните до МВР,както и става ясно,че има постъпила жалба против представения като доказателство договор за наем,по който обаче от представеното удостоверение от РПрокуратура-Пловдив става ясно,че има заведено досъдебно производство,но няма предявено обвинение.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Договорът за заем за послужване представлява безвъзмезден, реален, неформален, едностранен договор, при който заемодателят отдава на заемателя една или няколко вещи безвъзмездно,като за целта вещта или вещите трябва да се предадат на другата страна,за да е налице сключен договор,като за него не се изсиква някаква специална форма за сключването на договора,а е достатъчно само устно страните да достигнат до уговорката за предаване на вещта.Договорът е едностранен,тъй като задължения се пораждат единствено само за заемателя,тъй като той ползва вещта и е длъжен да я върне в същото състояние на заемодателя.

В настоящия случай обаче се установява да е налице договор за наем и тъй като за договора за наем и за договора за заем за послужване не се изисква наемодателя или заемодателя да са собственици на вещта,то се пораждат единствено облигационни последици.Никой от свидетелите не посочи да е присъствал на уговорки между страните за заемането на вещта или за отдаването й под наем.Следователно така предявената претенция остава недоказана.Не се установява между страните-ищец и ответник да е сключван някакъв договор,поради което правилно районния съд е отхвърлил исковата претенция.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна А. П. и такива се дължат съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 2

1000лв.превалутирани на 511,29 евро за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №256/12.05.2025г. по гр.д.№2867/2024г. по описа РСАсеновград,II гр.с-в.

ОСЪЖДА В. Н. Т. с ЕГН-********** и С. И. Р. с ЕГН-********** и двамата от с.***,*** да заплатят на А. И. П. от с.***,*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1000лв./хиляда лв./,превалутирани на 511,29 евро/петстотин и единадесет евро и 29 евро цента/ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3