Решение № 948 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110111866 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено, че Р. Д. Г., ЕГН **********, не дължи на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ...., присъдените с изпълнителен лист от 14.10.2015 г., издаден по гр.д. № 10671/2015 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 49 състав, суми по изпълнително дело № ... при ЧСИ Б.Б., рег. № ... при КЧСИ поради погасяване на задълженията по давност.

Ищцата твърди, че по гр.д. № 10671/2015 г. по описа на СРС, 49 състав, срещу нея е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за сумите 1250 лв. главница, ведно със законна лихва от 26.02.2015 г. до изплащане на вземането и 25 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № .... Твърди, че по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което същото е прекратено и вземанията по него са погасени по давност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ФИРМА“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че вземането е установено с влязъл в сила съдебен акт, поради което давностният срок е петгодишен. Счита, че по изпълнителното дело са извършвани регулярни изпълнителни действия, които са прекъсвали течението на давностните срокове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

1

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на процесните вземания.

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания

С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищцата Р. Д. Г. в полза на „ФИРМА“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 10671/2015 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № ... при КЧСИ.

От представеното в копие пред съда изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № ... при КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ФИРМА“ ЕООД от 17.03.2016 г. за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителния лист от 14.10.2015 г. С посочената молба взискателят е поискал да бъде извършена справка в съответната ТД на НАП относно сключени от ищцата трудови договори, а ако такива са налице – да бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения.

Установява се още, че по посоченото изпълнително дело са извършени следните действия:

По молба на взискателя ЧСИ е отправил до Н.А.П. искане за издаване на документ вх. № .../23.03.2016 г. /л. 10/.

На 29.03.2016 г. ЧСИ е изпратил искане за предоставяне на информация с изх. № ... до различни банкови институции относно открити банкови сметки – левови/валутни, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление на името на длъжника – ищцата Р. Д. Г. /л. 13, 15, 17, 18, 19, 20, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29/.

В отговор на отправените запитвания са получени отговори от “ФИРМА” АД с вх. № 18091/04.04.2016 г. /л. 21/ и “ФИРМА” ЕАД с вх.

№ 23236/22.04.2016 г. /л. 30/.

По изпълнителното дело са налични следните отговори от НАП: с изх.

№ .../22.04.2016 г. по повод искане с вх. № .../23.03.2016 г. /л. 31/ ; удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № .../14.05.2016 г. по повод искане с вх. № .../23.03.2016 г.

/л. 40/; с вх. № .../29.08.2018 г. по повод искане с вх. № ..../14.08.2018 г.

/л. 60/.

На 26.04.2016 г. е изготвено запорно съобщение с изх. № 19117 /л. 39/, като на 28.04.2016 г. с връчване на съобщението е наложен запор върху 2 настоящи и бъдещи вземания на ищцата по всички притежавани от нея банкови сметки в “ФИРМА” ЕАД.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 19118/26.04.2016 г. /л. 36/, като същата е изпратена до ищцата, но се е върнала при ЧСИ с отбелязване “непотърсена” /л. 38/.

На 26.05.2016 г. е изготвено съобщение с изх. № 23914 /л. 47/ за уведомяване на ищцата за присъединени публични държавни вземания, което отново не е достигнало до нея /л. 50/.

“ФИРМА” АД е уведомила ЧСИ, че към 04.10.2016 г. ищцата притежава активна сметка. Така на 19.12.2016 г. е изготвено запорно съобщение с изх. № 58279 /л. 54/, като на 22.12.2016 г. с връчване на съобщението е наложен запор върху настоящи и бъдещи вземанията на ищцата по всички притежавани от нея банкови сметки в “ФИРМА” АД. С отговор от бА.та с вх. № 05628/20.01.2017 г. /л. 55/ ЧСИ е уведомен, че сметката на ищцата е блокирана с посочения размер, по нея няма авоар и има наложени предходни запори.

По молба на взискателя ЧСИ е отправил до Н.А.П. искане за издаване на документ вх. № ..../14.08.2018 г. /л. 57/.

Ответникът – взискател по изпълнителното дело е подал молба с вх. № 23923/23.08.2018 г. за насрочване на опис и оценка на движими вещи и за извършване на обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, както и искане за налагане на запор при наличие на такива /л. 58/.

По молба на взискателя ЧСИ е отправил до Н.А.П. искане за издаване на документ вх. № ..../14.09.2018 г. /л. 63/.

На 17.01.2019 г. от НАП е издадено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № ... /л. 67/.

Ответникът – взискател по изпълнителното дело е подал молба с вх. № 17675/05.08.2020 г. за налагане на запор върху сметките на ищцата в “ФИРМА” ЕАД, както и за извършване на обща справка в НОИ /л. 71/.

Подадена от ответника - взискател е и молба с вх. № 27984/01.07.2022 г., с която е поискано налагането на запор върху сметките на ищцата в “ФИРМА” /л. 76/.

С молба с вх. № 46883/20.10.2023 г. ответникът отново е поискал от ЧСИ да извърши обща справка в НОИ /л. 78/.

По молба на взискателя ЧСИ е отправил до Н.А.П. искане за издаване на документ вх. № ..../26.01.2023 г. /л.81/.

На 31.01.2023 г. от НАП е издадено от Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № .... /л. 67/.

Изпълнителният лист е издаден на 14.10.2015 г. за следните суми : 1250 лв. - главница по Договор за кредит, свързан с използване на кредитна карта от 10.09.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015 г. до изплащане на вземането и 25 лв. - държавна такса.

Не е спорно между страните, че процесните вземания произтичат от 3 правоотношение по договор за кредит, свързан с използване на кредитна карта от 10.09.2005 г., цедирани на ответника - взискател по изпълнителното дело „ФИРМА“ ЕООД с договор за цесия от 09.05.2012 г.

Спорно по делото е изтекла ли е погасителната давност.

С молбата от 17.03.2016 г., по която е образувано изпълнителното дело, са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

С постановление от 18.03.2016 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 14.10.2015 г. се установява, че същият е бил издаден въз основа на влязла в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.03.2015 г., издадена по гр.д. № 10671/2015 г. по описа на СРС, 49 състав. С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години. В случая по делото няма данни за датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, поради което следва, че най-късно от 14.10.2015 г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ е започнал да тече петгодишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД , като съдът намира, че именно от тази дати длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.

По спорните за настоящото дело въпроси е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на 4 вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б.”в” ЗЗД. Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.

Следва да се посочи, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието н а Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Правните последици обаче са различни: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.