Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 40 от 02.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45266/2024
Вид
Определение № 40
Подписан
02.01.2025
В сила
02.01.2025
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. София, 02.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110145266 по описа за 2024 година

При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Следва да бъде допусната съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

Следва да бъде отхвърлено искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза поради ненеобходимост.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА, на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК, изслушване на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 380,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.Д.Б..

1

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.03.2025 г. – 10:10 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице Хр. Брестлиев.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1424,12 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 32,48 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.02.2024 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, сумата 172,89 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 02.02.2024 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 5,98 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът Р. Г. Стефанова е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че не живее в жилището.

Поддържа, че не дължи суми в посочените размери, доколкото до имота не е доставяно количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната от ищеца цена. Сочи, че другият съсобственик – Теодор Георгиев Стефанов, не е осигурил достъп за отчет на топлоразпределителите в имота, така че служебно начислената топлинна енергия не отразява реалното потребление. Оспорва дължимостта на претенциите за лихви, доколкото не е поканен да изпълни задълженията. В депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски в производството.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода и е осигурил предоставяне на услуга за дялово разпределение/ и за 2 ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди задълженията да са срочни/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на уговорения между страните момент за изпълнение.

Съдът, като съобрази изложеното в отговора на исковата молба и по арг. от противното на установеното в чл. 153 ГПК, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесното топлоснабдено жилище – апартамент 24, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“, ул. „Д-р Стефан Сарафов“, бл. 72, вх. Б, ет. 2.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3