Решение № 339 от 21.11.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 339 гр.Пловдив, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…тридесети октомври…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Александър Стойчев при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №589 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №434/17.07.2019г., постановено по търг. д. №172/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ответникът „З.К.Л.И.“ АД, ***, с ЕИК ***е осъден да заплати на А.М.Г. с ЕГН **********, М.М.И. с ЕГН **********, И.С.И. с ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН ********** сумата от по 30 000лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените им неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие смъртта на техния дядо М.С.И. причинена при ПТП на 22.03.2014г., настъпило по вина на водача на застрахования лек автомобил М. ** с ДКН **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2018г. до окончателното й изплащане, като исковете до пълните им претендирани размери от по 50 000лв. са отхвърлени. В тежест на ответника е присъдена ДТ в размер на 4 800лв., както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат В.Д.М. *** сумата от 6 864лв. с ДДС възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците А.М.Г., М.М.И., И.С.И. и Г.С.И..

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „З.К.Л.И.“

АД. Въззивната жалба е срещу тази част на решението, с която исковете са уважени. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че при формиране на вътрешното си убеждение не е преценил въз основа на събраните доказателства, дали определени факти са се осъществили или не, част от събраните доказателства са обсъдени частично и превратно. В тази връзка се твърди допуснати процесуални нарушения относно преценката на събраните доказателства, в нарушение на чл.235 ал.2, чл.236 ал.2, чл.633 от ГПК, които са довели до необосновани фактически изводи относно спорното провоотношение и неправилно приложение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чл.226 от КЗ /отм./, чл.432 от КЗ, пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че ищците попадат в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение. В тази насока са изложени съображения, че процесното ПТП е настъпило преди приемането на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, което, според жалбоподателя, няма обратно действие. Наведени са евентуални доводи, че по делото не са установени анализираните с посоченото тълкувателно решение предпоставки - не е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищците. Счита, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, определящ лимитите за обезщетение на лицата по чл. 493а ал.4 от КЗ, е неприложима. Позовава се на неправилно приложение на разпоредбата на чл.633 от ГПК, като счита, че само конкретно решение на СЕС, постановено по конкретно преюдициално запитване от националния съд за тълкуване на конкретна разпоредба от правото на ЕС е задължително за всички съдилища и с такава сила не се ползват решенията на СЕС, постановени по други искания от други субекти.

Твърди се, че съдът не обсъдил в цялост гласните доказателства и не е извършил правилна преценка относно факта, че ищците И. и Г. И.никога не са живеели в едно домакинство с пострадалия. Не извършена и правилна преценка на обстоятелството, че преките наследници и съпругата на починалия са предявили искове, уважени от съда за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.И., което обстоятелство е относимо при преценка на понятието „само по изключение“ по смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Твърди се и нарушение на принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е прекомерно, като не е отчетен като критерии и икономическата ситуация в страната към момента на ПТП-то, която, според жалбоподателя следва да бъде съобразена с размера на минималната работна заплата на процесния период. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни – А.М.Г., М.М.И., И.С.И. и Г.С.И.. С отговора на въззивната жалба същата се оспорва изцяло.

С въззивната жалба, както и с отговора на същата, не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците в първоинстанционното производство – А.М.Г., М.М.И., И.С.И. и Г.С.И. са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.03.2014г. при ПТП, настъпило между кв. Г. и кв. П.в гр. Р., при управление на лек автомобил - марка М., модел ** с ДКН **, А.И.Б., като е нарушил правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.И. с ЕГН **********. Образувано е НОХД №1361/2016г. на Пловдивски окръжен съд, приключило с влязла в сила присъда, с която А.И.Б. е бил признат за виновен.

Ищците твърдят и са изложили обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка с техния дядо, който участвал активно в отглеждането и възпитанието им. Към онзи момент един от внуците - М.М.И. все още е живеел в едно домакинство с дядо си, а останалите са се срещали често с него, споделяли са общи мигове заедно и не само са запазили близостта и топлината в отношенията си, но и тази връзка между тях е ставала още по-силна с времето. Вследствие смъртта на близкия родственик, ищците и понастоящем изпитват душевни болки и страдания. Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател за риска гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил марка М., модел ** с ДКН **, по застрахователна полица №*** за периода от 30.01.2014г. до 29.01.2015г.

Искането, с което е сезиран съдът е, ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 20.12.2018г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „З.К.Л.И.“ АД се оспорват предявените искове. Поддържаните и с въззивната жалба възражения по основателността на исковете се свеждат до отричане качеството на ищците на правоимащи обезщетение лица за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия. Оспорва се твърдението на ищците за наличие на отношения с починалото лице, характеризиращи се с изключителна емоционална връзка. Изразено е становище за прекомерност на претендираното обезщетение, неотговарящо на реално претърпените от ищците неимуществени вреди.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния дядо, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговите внуци – ищци по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.И. – баща на първите двама ищци и чичо на Г. и И. И., по безспорен начин се установява, че ищците и починалият им дядо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Между семейството на свидетеля, семейството на брат му и родителите им е съществувала изключително силна емоционална връзка, взаимно уважение и обич. Такава дълбока емоционална връзка е създадена и между починалия М.И. и неговите внуци – ищците по делото, още от най-ранната им детска възраст. Като деца и четиримата ищци преимуществено са пребивавали в дома му, най-вече през периода на учебните ваканции, а М.И. е участвал активно в тяхното отглеждане, включително и за тяхното възпитание. Бидейки пенсионер и живеещ на село, е предавал на внуците си традиционните за българския бит опити по животновъдство и земеделие. Заедно със съпругата му са отглеждали децата на двамата си сина до навършване на училищна възраст, а през определени периоди са ги водели и взимали от детска градина. Т.е. – в случая са установени не само традиционните близки отношения между дядо и внуци, но и други традиционни за българския бит отношения между прародител и внуци, при които, отношението и грижите на прародителя към внуците, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските грижи при отглеждането и възпитанието на децата. Създадената близка емоционална връзка между дядо и внуци се е запазила и доразвила през годините. А неочакваната смърт на дядото, която и за четиримата ищци е била пръв трагичен случай в семейството, се отразила изключително неблагоприятно на психическото им състояние. Дядо им присъства в спомените и разговорите им при всички семейни събирания. Показанията на свидетеля М.И., макар и родственик на ищците, съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления и при положение, че други доказателства в противната насока не са ангажирани /въпреки че с определението по чл.374 от ГПК е уважено доказателсвенто искане на ответника за допускане на гласни доказателства/. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. А в конкретния случай действително са установени анализираните с посоченото тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК предпоставки - наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищците.