Решение № 20805 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20805

........., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110117956 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба от Е. С. Г., Б. В. Г. и К. В. Г. срещу П. С. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК за съдебна делба на следния съсобствен между страните по делото недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.7, с административен адрес:

.............................. съгласно Схема № ........................... г. на самостоятелен обект в сграда в ........., община Столична, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-............ г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 23.02.2024 г., който самостоятелен обект се намира на трети етаж в жилищна сграда с идентификатор .........1. с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ........, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 90,41 кв. метра, заедно с прилежащите му избено помещение ..............., и 2,259 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж .........1.8, под обекта .........1.4, над обекта .........1.10, стар идентификатор: няма.

Ищците твърдят, че процесната съсобственост е възникнала по наследствена сукцесия от С. Л. Н. – баща на ищцата Е. С. Г. и на ответника П. С. Н., както и от прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот от 23.05.2005 г. и по наследство от В. И. Г. – съпруг на ищцата Е. С. Г. и 1 баща на останалите двама ищци - Б. В. Г. и К. В. Г.. Излагат, че наследодателят им С. Л. Н. придобил собствеността върху делбения имот в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака му с Г. М. Н.а по силата на Нотариален акт № 82, том XVI, нот. дело № 3082/1980 г. на I-ви нотариус при СРС. След смъртта му правото на собственост върху имота преминало върху преживялата съпруга Г. М. Н.а и двете им деца – Е. С. Г. и П. С. Н.. На 25.03.2005 г. Г. М. Н.а прехвърлила възмездно притежаваната от нея ½ ид. ч. от имота в полза на дъщеря си Е. С. Г., която я придобила в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си В. И. Г., при което след смъртта му имотът се притежавал при квоти, както следва: 7/12 ид. ч. за Е. С. Г., по 1/12 ид. ч. за Б. В. Г. и за К. В. Г. и 3/12 ид. ч. за ответника П. С. Н.. Излагат, че страните не могат да поделят доброволно извънсъдебно имота, поради което искат съдебна делба при посочените квоти в съсобствеността.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П. С.

Л. Н., който не оспорва твърденията на ищците за съществуването на процесната съсобственост при посочените в исковата молба квоти. Излага, че след смъртта на С. Н. низходящите му получили по 1/6 ид. ч., а не по ¼ ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че между страните не са правени опити за доброволна делба. До 2003 г. обитавал жилището с родителите си, като участвал в ипотечните вноски, ремонтите и поддръжката му и изцяло със свои средства осигурил остъкляването на една от терасите, за което платил 1 500 лв. Излага, че след смъртта на майка му ищцата Е. С. Г. поела управлението на имота, като го отдала под наем. Ответникът заплащал дължимия се местен данък за жилището. Заявява, че между страните може да се постигне спогодба, а при условията на евентуалност иска от съда да допусне съдебна делба.

С молба с вх. № 268259/21.08.2024 г. ищците са изразили становище по отговора на исковата молба, в което оспорват обстоятелствата, че ответникът е живял и извършвал подобрения и ремонти в процесния имот, както и че същият е участвал в погасяването на ипотечните вноски за имота. Оспорват твърдението му, че след смъртта на Г. М. Н.а апартаментът е отдаван под наем и месечният наем е получаван само от ищцата Е. С. Г..

Оспорват да е налице техническа грешка при пресмятането на посочените в исковата молба квоти в съсобствеността с доводи, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 14 от Семейния кодекс от 1968 г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и приетите по делото доказателства в тази връзка, намира следното от фактическа страна:

Видно от представения на л. 6-7 по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищното устройство, № 82, том XVI, дело № 3082/1980 г. по описа на П. Петров, I нотариус при СРС, на 01.12.1980 г. С. Л. Н. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент (жилище) № 7, находящ се в жилищна сграда – блок № 61, вх. А, на трети етаж, построена върху държавна земя, комплекс „...“ в ........., състоящ се от три стаи, кухня-столова, сервизни помещения, със застроена площ от 90,14 кв. м., с принадлежащите избено помещение ..............., при съседи на жилището: стълбище, ......., Б.

2

К. М., при съседи на избеното помещение: коридор, двор, Д. Т. В., при съседи на таванското помещение: коридор, двор, Н. Г. Н., заедно с 2,259 % ид. ч. от общите части на сградата. С.

Л. Н. е придобил жилището като обезщетение срещу отчуждения му недвижим имот в ........., местност „...“, ..........., парцел ..., квартал № ., на основание заповед на председателя на ИК на СГНС, решение на ИК на СГНС, взето по протокол № 18, статия 9 от 09.10.1972 г.

Върху описания недвижим имот е вписана законна ипотека № 15745, том 26/260 от 01.12.1980 г. на I нотариус при СРС.

По делото на л. 14 е приложено Удостоверение № 920/10.02.1981 г. на Димитровския РНС – София, с което се удостоверява, че след смъртта си С. Л. Н., починал на 26.06.1980 г., е оставил следните наследници по закон: Г. М. Н.а /съпруга/, П. С. Н. /син/ и Е. С. Г.

/дъщеря/.

Съгласно приетия по делото на л. 8-9 Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 72, том I, рег. № ............, дело № 64/2005 г. по описа на Н. Г......., нотариус с район на действие СРС, с рег. № 047, на 25.03.2005 г. Г. М. Н.а е продала на дъщеря си Е. С. Г. собствената си ½ ид. ч. от следния недвижим имот: ....... находящ се в ........., район ......., ж.к. „...-......“, бл. ...., с площ от 90,14 кв. м., заедно с избено помещение ..............., заедно с 2,259% ид. ч. от общите части на сградата.

От представеното на л. 17 по делото Удостоверение за граждански брак № 341 се установява, че В. И. Г. и Е. С. Л.а са сключили граждански брак на 19.03.1969 г. в ..........

Според Удостоверение за наследници № 421/24.01.2024 г. на л. 16 по делото Г. М. Н.а, починала на 14.08.2007 г., е оставила следните свои наследници по закон: П. С. Н. /син/ и Е.

С. Н.а /дъщеря/.

Съгласно приобщеното на л. 15 по делото Удостоверение за наследници № 13424/23.08.2016 г. В. И. Г., починал на 12.08.2016 г., е оставил следните свои наследници по закон: Е. С. Г. /съпруга/, Б. В. Г. /син/ и К. В. Г. /син/.

Според Схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – ........., /л. 10/ имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.7, с адрес на имота: ........., район ......., ж.к. „....... ......“, ....... а видно от Удостоверение, издадено от фирма „Геокад 93“ ЕООД, приложено на л. 11 по делото, ....... находящ се в ........., комплекс „...“, бл.

...., описан в Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищното устройство, № 82, том XVI, дело № 3082/1980 г., както и в Нотариален акт за покупкопродажба на идеална част от недвижим имот № 72, том I, рег. № ............, дело № 64/2005 г., отговаря по местоположение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.7.

Видно от Удостоверение за данъчна оценка от 29.01.2024 г. /л. 12/ данъчната оценка на имота е 86 133,80 лв.

Съгласно приетия на л. 54 по делото личен регистрационен картон на Г. М. Н.а, издаден на 16.11.1977 г., последната е починала като вдовица след смъртта на нейния съпруг С. Л. Н..

3

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК за съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........1.7.

Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на следните материални и процесуални предпоставки, чието доказване е в тежест и на двете страни по делото: 1) качеството на носител на съответната идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно основание, в т.ч. размерът на притежавания от съделителя дял от процесния апартамент; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост; 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици е нищожно по арг. на чл. 75, ал. 2 ЗН във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.

От гореописания нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищното устройство, се установява, че същият е издаден на основание разпоредбата на чл. 134, ал. 4 (обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) от Закона за териториалното и селищното устройство (отм., в сила от 31.03.2001 г.), която гласи, че за недвижими имоти, отстъпени като обезщетение, на правоимащия се издава нотариален акт, след като изплати на държавата разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок. В тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.), съгласно която правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство. Оттук следва и правният извод, че по силата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) прехвърля правото на собственост по отношение на отстъпения в обезщетение имот, поради което съдът приема за установено, че С. Л. Н. е станал собственик на процесния имот през 1972 г.

Спорно по делото е обстоятелството дали към 1972 г. /момента на придобиване на процесния имот/ С. Л. Н. е бил в брак с Г. М. Н.а. По това време е намирал приложение Семейният кодекс от 1968 г. (обн. ДВ. бр. 23 от 22 март 1968 г.), по-специално разпоредбата на чл. 13 от същия, според която недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Съдът счита, че по делото действително липсват преки писмени доказателства, 4 които по безспорен начин да указват точната дата, на която С. Л. Н. и Г. М. Н.а са сключили граждански брак – релевантен в настоящия случай факт, необходим за извършване от съда на правен извод дали имотът е придобит в законов режим на общност. Въпреки това вследствие извършена съвкупна преценка на всички описани по-горе косвени писмени доказателства съдът намира, че липсва основание по делото да се приеме, че С. Л. Н. е придобил еднолично процесния имот към момент, предхождащ сключването на граждански брак. Ето защо следва да се приеме за доказано, че към момента на придобиване на процесния имот през 1972 г. С. Л. Н. се е намирал в граждански брак с Г. М. Н.а.