Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 519 от 28.07.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 400/2025
Вид
Определение № 519
Подписан
28.07.2025
В сила
27.08.2025
Състав
Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Варна, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.а

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500400 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба К. П. С., чрез процесуалния му представител адв.С.З., против определение №2656/06.06.2025г., постановено по гр.д.№700/25г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на К. П. С. в частта му да бъде от освободен от заплащане на държавна такса по гр.д.

№700/25г. по описа на ВОС до размер на сумата от 2 000 лв., както и от заплащането на разноските по делото.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от страната молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК бъде уважена и за частта от 2 000лв. държавна такса, както и за разноските по делото, евентуално да се освободи от заплащането на тези суми частично.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№700/25г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от ищеца К. П. С. против ответниците МБАЛ „ЕврохоспиталВарна“ООД, гр.Варна, МБАЛ „Еврохоспитал“ООД, гр.Варна, В.Ю.Д. и П.Б.Н. искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатя на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 309, 46лв.Дължимата по така предявените искове държавна такса възлиза на 4 372, 38лв.

С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски по делото.Към исковата молба са представени 1 доказателства за заплатено по банков път на 18.03.2025г. договорено възнаграждение на процесуалния му представител, чрез когото е подадена исковата молба, в размер на 5 500лв.

С определение №2656/06.06.2025г., постановено по гр.д.№700/25г. по описа на ВОС, в неговата влязла в сила част, К. П. С. е освободен от заплащане на държавна такса за образуване на гр.д.№700/25г. по описа на ВОС за разликата над 2 000 лв. до дължимия общ размер от 4 372,39 лв., на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

Според представената декларация за семейно и материално състояние от 20.03.2025г., К.С. няма сключен граждански брак и няма задължения за осигуряване на издръжка на други лица.Получава месечен нетен доход в размер на 3 261, 46лв. от трудово възнаграждение, както и сумата от 44, 66лв. социално подпомагане.Не притежава недвижими имоти и МПС.Притежава паричен влог на стойност 19 300лв.Страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 120лв. месечно.За подобряване на здравословното му състояние е необходимо да се извърши операция на стойност 80 000лв.

След изискване от първоинстанционния съд на справки от АВ, КАТ, НОИ и БНБ, както и след разкриване на банкова тайна, е установено, че по партидите на К.С. във всички СВ липсват данни за вписвания относно придобивани лично недвижими имоти, вписано е разпореждане/продажба/ от него и други двама съсобственици с недвижим имот през 2016г., както и договор за аренда от 31.01.2023г. за срок от 7 стопански години, по който като съсобственици са посочени той и още четири лица, за недвижим имот с площ от 19 999 кв.м., находящ се в с.Радан войвода, община Вълчи дол.Не притежава МПС.Притежава банкова сметка в „Банка ДСК“АД, по която получава и трудовото си възнаграждение, и която е с крайно салдо към 03.06.2025г. в размер на 28 208, 80лв./началното й салдо към 01.01.2024г. е било в размер на 26 507, 92лв./.През м.04.2025г. е получил по посочената сметка плащане от НОИ за пенсия в размер на 3 974, 04лв., както и добавка от НОИ в размер на 50лв., а през м.05.2025г. плащане от НОИ за пенсия в размер на 565, 03лв., както и социално подпомагане в размер на 44, 66лв.Полученото през м.04.2025г. нетно трудово възнаграждение за м.03.2025г. възлиза на 10 165, 65лв., а това за м.04.2025г., получено м.05.2025г. на 3 963, 80лв.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Възможността за заплащане на дължими такси и разноски следва да се 2 преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страната, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди.Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС/линията на бедност за страната, считано от 01.01.2025г. е в размер на 638лв., а минималната работна заплата от 01.01.2025г. в размер на 1077лв./ могат да служат единствено като ориентир, наред с останалите обстоятелства при преценката на съда по чл.83, ал.2 от ГПК, основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски.

При съвкупния анализ на така установеното текущо материално състояние на жалбоподателя, съпоставено от една страна с дължимите от него такси след частичното освобождаване от ВОС за разликата над 2 000 лв. до дължимия общ размер от 4 372, 39 лв., остават дължими 2 000 лв., както и разноските за възнаграждения за в.л., които прогнозно не биха надхвърлили 2 000лв., и от друга страна с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за пълното му освобождаване от заплащането им.Ищецът е на възраст от 32г., макар и с установената с решение на ТЕЛК от 30.09.2024г. за срок от 3 години 50% НТР, работи по трудово правоотношение/според посоченото в решението на ТЕЛК: „работи професия, разработчик софтуер“/, по което получава ежемесечно горецитираното нетно трудово възнаграждение, надхвърлящо значително размера на средната брутна заплата в България за 2025г./среден размер за първото тримесечие 2 443лв./.Отделно получава пенсия в посочения месечен размер, а и е получил при натрупване за пенсия през м.04.2025г. сума от 3 974, 04лв., получава и социални добавки.Действително пред ВОС не е твърдял и съответно представял доказателства, че заплаща месечен наем, както се установява от представения с частната жалба договор за наем от 19.06.2021г. и анекс към него от 01.06.2025г., но размерът на наемът е бил 500лв., а от 19.06.2025г. 850лв.При посоченото салдо по банковата сметка към 03.06.2025г. в размер на 28 208, 80лв., и цитираните нетни ежемесечни доходи съдът приема, че заплащането на остатъка от държавната такса и разноските по делото е във финансовите възможности на ищеца.Що се касае до твърдяната в декларацията операция, то следва да се посочи, че в исковата си молба ищецът е сочил, че му е препоръчано възстановяване с пластична операция на стойност 80 000 евро, но лекарите не му гарантирали, че ако направи такава, тя би протекла успешно, нито, че той би се възстановил напълно, т.е. не са налице твърдения за спешност и необходимост на операцията поради наличие на животозастрашаващо понастоящем състояние.

По изложените съображения съдът приема, че молбата на ищеца за 3 освобождаване от заплащане и за остатъка от държавната такса, както и за разноските по делото, е неоснователна, поради което определението на ВОС в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2656/06.06.2025г., постановено по гр.д.

№700/25г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на К. П. С. в частта му да бъде от освободен от заплащане на държавна такса по гр.д.№700/25г. по описа на ВОС до размер на сумата от 2 000 лв., както и от заплащането на разноските по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4