Решение № 177 от 07.12.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. В., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Й.М.

Членове:

Н.Д.Н

В.Р.Г. като разгледа докладваното от Н.Д.Н Въззивно гражданско дело № 20231300500355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

С определение №2145/22.08.2023г. постановено по в.ч.гр.д.

№2102/2023г. по описа на САС е отменено определение №189/05.04.2023г. по гр.д.№145/2023 на ОС-В., с което е прекратено производството по жалбата на Р. П. В., в частта насочена срещу действия на ЧСИ С.Н., рег. № 898 с Район на действие ОС-В. по изп.дело №20208980401345 и делото е върнато на ОС-В. за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата в тази част.

Съдът е сезиран с жалба вх. №1038/29.03.2023г. от Р. П. В. с ЕГН ********** със заявен съдебен адрес: гр.Б., ул. „Трети март” №46 Б срещу изпълнителни действия – запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“АД и несеквестируеми вземания за пенсия на ЧСИ С.Н. с рег. № 898 и Район на действие ОС-В. по изп.дело №20208980401345.

Жалбоподателката Р. П. В. твърди, че получава лична пенсия в размер на 695лв. по банкова сметка в банка ДСК. Върху вземанията , постъпващи по банковата сметка, незаконосъобразно бил наложен запор от ЧСИ-С.Н. по изп.д. №1345/2020г. Излага, че постъпващата по запорираната банкова сметка лична пенсия била под минималната работна заплата и е несеквестируема.

Твърди, че са и направени удръжки на получени коледни надбавки през декември 2022 г. по друго изп.дело от ЧСИ Г.Д.. Изразява недоволство от удържаните по сметката такси.

Отправя искане до съда за вдигане на наложения запор на банковата сметка.

1

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя – Л.Г.Л. не е постъпило възражение по жалбата.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ С.Н., рег. № 898 с Район на действие ОС-В., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения в тази насока.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20208980401345 е образувано по повод молба с вх.№16959/09.11.2020 г. от Л.Г.Л. (л.1 от ИД) за принудително събиране на парично вземане съгласно приложения изпълнителен лист, издаден на 24.09.2020 г. от Районен съд-Б. по НЧХД №229/2018 г. по описа на същия съд срещу длъжника Р. П. В. (л.2 от ИД). Съгласно изпълнителния лист длъжникът Р. П. В. е осъдена да заплати на частния тъжител Л.Г.Л. направените по делото разноски: 400лв. за адвокат, 12лв.-държавна такса и 400лв.-разноски за адвокат пред въззивната инстанция.

По изп.дело и на основание чл.458 от ГПК Държавата, представлявана от ТД на НАП София е присъединена като взискател за дължимите й от длъжника Р. П. В. публични вземания в размер на 1100.00 лева, съгласно приложено актуално удостоверение по ДОПК / л.18 от ИД/.

За удовлетворяване на вземанията си взикателят Лозанов е поискал от ЧСИ С.Н. да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника Р. В..

Със запорно съобщение до „Банка ДСК“АД изх.№19790/20.11.2020г.

ЧСИ, в изпълнение на искането на взискателя, е наложен запор върху банковите сметки и вземанията на длъжника Р. В. в „Банка ДСК“ АД (запорно съобщение - л.9 от ИД).

По ИД е приложено писмо на „Банка ДСК“АД вх.№19059/07.12.2020г.

/по регистратурата на ЧСИ С.Н./ от което се установява, че върху вземането на длъжника и настоящ жалбоподател има и други претенции, като е посочено, че по договор за залог в полза на Банка ДСК върху вземането на залогодателя по сметка №13637442 за обезпечение на кредит с достоверна дата предхождаща датата на налагането на запора.

Покана за доброволно изпълнение по ИД е връчена лично на длъжника на 25.11.2023 г. (л.10 от ИД).

На 07.03.2022 г. по разпореждане на ЧСИ С.Н. със съобщение за вдигане на запор изх.№4092/07.03.2022г. до банка „ДСК“АД са вдигнати запорите върху банковите сметки на жалбоподателката-длъжника Р. В..

По изп.дело няма данни да са постъпили, респективно събрани суми нито доброволно, нито в изпълнение на запора на банковите сметки на длъжника.

С постановление от 14.09.2023г. на ЧСИ С.Н. изпълнителното 2 производство по изп.дело №№20208980401345 е прекратено на основание чл.433. ал.1, т.8 от ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 10.10.2023 г. , като длъжникътжалбоподател е уведомен на 25.09.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена от легитимирани страни-длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435,ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени.

В случая е налице хипотезата по чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК. Предмет на настоящото производство, с оглед определение №2145/22.08.2023г. по ч.гр.д.

№ 2102/2023г. на САС , касаещо правилата за подсъдност на делото, са действия на ЧСИ С.Н. по ИД №20208980401345 по повод насочване на изпълнението върху парични вземания на длъжника, постъпили по запорирани банкови сметки на същия, като в конкретния случай е получаваната от жалбоподателката пенсия, което вземане е несеквестируем доход до размера на минималната работна заплата.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК посочва пределите на несеквестируемост на трудовото възнаграждение и пенсията, като приема определен обективен критерий размерът на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната, определен от Министерския съвет. Този размер, освен че гарантира задоволяването на основните жизнени потребности на хората, служи като граница, под която не може да се насочва принудително изпълнение. Институтът на несеквестируемостта представлява специална закрила на длъжника, целта на която е да му бъдат осигурени минимално необходими средства за живот.

Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.

3

446 ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

По делото не е спорно, че през периода от 20.11.2020г. - налагане на запора върху банковите сметки на жалбоподателката и до 07.03.2022 г. вдигането на запора същата е получавала пенсия под размера на МРЗ, т.е. този доходът от пенсията е бил несеквестируем. Размерът на МРЗ през посочения период променян в насока увеличение, както следва: от 01.01.2020г. - 610лв. /ПМС№350/19.12.2019г./ от 01.01.2021г.-650лв.

/ПМС№331/26.11.2020г./ от 01.04.2022г – 710лв. /ПМС№37/24.03.2022г./ от 01.01.2023г.-780лв. /ПМС№497/29.12.2022г./ От данните по делото не се установява вследствие изпълнение на запора да са удържани суми от пенсията на жалбоподателката и преведени по изп.дело, като в жалбата липсват твърдения в тази насока. С вдигането на наложения запор на банковите сметки на жалбоподателката на 07.03.2022 г. е отпаднал и правният интерес от обжалване на това изпълнително действие. От друга страна, от данните по изпълнителното дело по категоричен начин се установява, че от жалбоподателката не са събрани никакви суми, както и че не са предприети и извършени принудителни изпълнителни действия върху несеквестируемата пенсия. Понастоящем изп.дело срещу жалбоподателката е прекратено с влязло в сила на 10.10.2023г. постановление от 14.09.2023г. на ЧСИ С.Н. на основание чл.433. ал.1, т.8 от ГПК.

По възраженията на жалбоподателката, че заплащала таксите, които са удържани от банката, то същите са в резултат на договорни отношения между жалбоподателката и „Банка ДСК“АД и съдът не дължи произнасяне по тях.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение жалбата от Р. П. В. – длъжник по изпълнително дело №20208980401345 на ЧСИ С.Н., рег. № 898 на КЧСИ, с Район на действие ОС-В., против действие на ЧСИ, изразяващо се в насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

По разноските:

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следва присъждането на разноски.

Воден от горните мотиви, В.ският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. №1038/29.03.2023г./по регистратурата на ОС-В./ на Р. П. В. с ЕГН **********, със заявен съдебен адрес: гр.Б., ул. „Трети март” №46 Б срещу изпълнителни действия – запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“АД и несеквестируеми вземания за пенсия на ЧСИ С.Н., с рег. № 898 на КЧСИ и Район на действие ОС-В. по изп.дело №20208980401345.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5