Определение № 2773 от 02.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 02.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20251100605155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от подсъдимия К. М., подадена чрез процесуалните му представители адв. А.Т. и адв. М.А., срещу определение по НОХД № 7682/2025 г. на СРС, НО, 135-ти състав, с което в разпоредително заседание по чл. 248, ал. 1 т. 6 от НПК е потвърдена взетата спрямо него на досъдебното производство мярка за неотклонение „домашен арест“.

В подадената до съда жалба се иска изменение на мярката за неотклонение в по-лека – „подписка“. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на опасност подсъдимият да се укрие, тъй като е турски гражданин и пребивава незаконно в страната, са неправилни. В тази връзка се сочи, че К. М. има сключен договор за наем и адрес в страната на който пребивава, живял е 10 години на територията на България на законно основание, не е осъждан и няма висящи досъдебни производства.

Въззивната инстанция, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че подсъдимият и неговите процесуални представилите са пропуснали в хода на разпоредителното заседание, проведено пред първоинстанционния съд, да вземат отношение относно изпълняваната мярка за неотклонение, вкл. да направят искане пред съда за нейното изменение в по-лека такава. От друга страна прокурорът при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК изрично е изразил становище за потвърждаване на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение. С оглед на така описаното процесуално поведение на страните, районният съд съвсем лаконично е приел, че прилаганата спрямо К. М. мярка за неотклонение следва да бъде потвърдена, без да излага нарочни съображения в тази насока. С оглед изложеното, изтъкнатите в частната жалба доводи относно мотивите и изводите на първоинстанционния съд се явяват напълно неоснователни.

След като извърши собствена оценка на приобщените до момента доказателствени материали, въззивният съд счита, че не са настъпили фактически или юридически обстоятелства, които да налагат изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за 1 неотклонение. Настоящият съдебен състав счита, че е налице достатъчна по своя интензитет степен на вероятност подсъдимият К. М. да е съпричастен към инкриминираната му престъпна дейност с предложена от държавното обвинение правна квалификация по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Съдът намира, че в случая е налице и една от алтернативно предвидените опасности в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно съществува реална опасност деецът да се укрие и по този начин да възпрепятства срочното протичане на наказателното производство.

Аргументите на съда в тази насока са свързани от една страна с повдигнатото обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години, а от друга страна с данните за личността на подсъдимия. Макар подсъдимият да е с установена самоличност и адрес, на който се изпълнява МНО „домашен арест“, настоящият съдебен състав намира, че същият няма трайно установени връзки в страната, доколкото К. М. е турски гражданин, няма доказателства лицето да пребивава трайно на територията на Р България, нито доказателства за съществуването на наемни отношения, които при това могат лесно да бъдат прекратени, лицето не е трудово ангажирано, няма семейни и роднински връзки с лица, трайно уседнали в Р България, завършил е висшето си образование.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на МНО "домашен арест" спрямо К. М., като липсват нови обстоятелства, които да налагат изменението й в по-лека такава.

Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, СГС, НО, V въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.06.2025 г., постановено по НОХД № 7682/2025 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, с което е потвърдена взетата спрямо подсъдимия К. М. мярка за неотклонение „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2