Решение № 4885 от 08.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4885 гр. Пловдив, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330116583 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.

С.“ № **, ет. * против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл. 11, чл. 19, чл. 33 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит **** № **** от **** г., сключен между страните.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск от В. А. Д., ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит **** № **** от **** г., в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит **** № **** от **** г., по силата на който на ищцата била отпусната сумата от 1400 лв., при ГЛП – 41,00%, лихвен процент на ден – 0,11% и ГПР – 48,90%, със срок на кредита: 30 месеца и размер на вноската по кредита: 74,91 лв. Общо дължима сума по кредита: 2247,44 лв. По договора били дължими и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 560 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1120 лв. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на сумата от 3927,44 лв., а общият размер на вноската - 130,91 лв. Ищцата заплащала вноските съобразно погасителния план и към момента заплатила сума в общ размер на 654,55 лв.

Твърди се, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият 1 нормативен акт е Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Изискваните от ищцата такси „Фаст“ и „Флекси“ представлявали пряк разход по кредита и следва ло да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите /чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК/, което очевидно не е извършено тъй като таксите се явяват 120% от главницата, с което ГПР би нараснал до 168,9%, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Тоест, налице е пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Заявява, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. Предвид на изложеното, договорът за кредит се явява нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК. Твърди, че не е упоменато кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР.

Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Излага, че съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в пакета услуги действия на практика обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното 2 връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност са действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. С оглед на това се налага извод, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК.

С уточнителна молба от 26.03.2024 г., ищецът сочи, че е заплатил по договора сумата от 654,55 лв.

С молба от 15.01.2024 г., ищецът е взел становище по постъпилия отговор, в което поддържа изложеното в исковата молба. Релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на договора за нищожен, а в условията на евентуалност - за прогласяване на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит ***** № **** от **** г., в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“ за нищожна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Поддържа, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК.

В процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.90%. Фиксиран е и уговореният лихвен процент - 41.00 %. В такъв случай не е необходимо според ответника посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Излага, че в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към последиците, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Счита, че няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите суми в общ размер и разбити по вид и размер. Счита за неоснователни твърденията в исковата молба, че възнаграждението за предоставени допълнителни услуги е следвало да бъдат включени в ГПР, като по този начин е надхвърлил допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е повисок от законно допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и 3 недействителност на целия договор за кредит. Счита за неправилни доводите на ищцата, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тъй като възнаграждението по същите представлява скрит разход за кредитора. Счита, че закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР, във връзка с което излага подробни съображения. Заявява, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както на годишния процент на разходите, така и на всички други плащания, каквито са разходите за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя. Следователно, целта за информираност на потребителя е спазена. Той е наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла на чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и годишния процент на разходите. Отделно, потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за услугата Фаст и за услугата Флекси, но е преценил, че иска да получи приоритетно разглеждане, както и да има възможност да отлага плащането на вноски, да плаща вноски в намален размер и да може да променя падежната си дата. Щом има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителните услуги, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупените допълнителни услуги, няма как да се приеме, че липсва яснота за потребителя и оттам, че годишният процент на разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва. С оглед на горното и конкретно, като се вземе предвид, че дори да има неточно посочване на годишния процент на разходите /а няма/, правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено, счита, че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. Такава неточност, дори да би съществувала, не може да се приеме за липса на годишен процент на разходите, при която съдът да може да приложи последиците за непосочване на годишния процент на разходите, при положение, че тази последица е най-тежката гражданско-правна санкция – пълна недействителност на целия договор за потребителски кредит. Излага, че дори да се приеме, че има нарушение – неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор.