Решение № 18 от 03.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Харманли, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630100881 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл.79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, вр. чл.430 ал.1 и ал.2 от Търговски закон и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г. предоставила на Д. Н. Д. кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 26 125 лева, като кредитът бил изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване, съгласно чл. 5.1. бил 05.04.2029г. Съгласно договора кредитополучателят се задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от договора за кредит. В чл.8, чл. 9, чл. 10 от Договора за кредит били посочени и случаите, при които банката имала право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да обяви задълженията му, произтичащи от настоящия договор за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Във връзка с постъпило Искане за промяна на условията по кредит от 29.09.2020г. от кредитополучателя Д. Н. Д. за отсрочване на задълженията по ползвания потребителски кредит, срокът на издължаване на дължимите суми по Договора за кредит се изменил, като крайният срок за издължаване се удължавал със срок от 6 месеца и крайният срок за издължаване ставал 05.10.2029г., като по кредита имало неплатени общо 18 месечни погасителни вноски с общ размер от 5 415.60 лева. Поради неплащането им и неиздължаването им в срок, с падеж както следва:

05.03.2022г.; 05.04.2022г.; 05.05.2022г.; 05.06.2022г.; 05.07.2022г.; 05.08.2022г.;

05.09.2022г., 05.10.2022г.; 05.11.2022г.; 05.12.2022г.,05.01.2023г; 05.02.2023г., 1

05.03.2023г., 05.04.2023г, 05.05.2023г.,05.06.2023г.,05.07.2023г. и 05.08.2023г., както и на основание чл. 8.1. и чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г., а именно: кредитополучателят просрочил плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни, от дължимото плащане и кредитът ползван от ответника Д. Н. Д. бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 28.08.2023г.

Ищецът твърди, че в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС уведомили кредитополучателя Д. Н. Д. за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение връчена по реда на чл. 47 от ТПК на длъжника, видно от приложените Уведомително писмо и разписка.

Предсрочната изискуемост произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 28.08.2023г., с получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника.

Ищецът посочва, че поради това на 20.10.2023г. подали заявление по 417 от ГПК в Районен съд Свиленград, с което поискали издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Н.

Д.. С Определение № 607 от 24.10.2023г. на PC Свиленград производството по образуваното ч.гр. дело № 716/2023г. било прекратено и изпратено по подсъдност на PC Харманли, по което заявление PC Харманли издал Заповед № 637 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 15.11.2023г. и Изпълнителен лист № 562 от 15.11.2023г. по ч. гр. д. № 1055/2023г. срещу ответника, като го осъдил да заплати на банката следните суми: 20 996.19 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г.; 1 608.05 лева - изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл.;

463.04 лева — изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл.; 341.31 лева изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 28.08.2023г. до 19.10.2023г. вкл.; законна лихва върху просрочената главница от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 479.09 лева - разноски за платена държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, образували срещу ответника изпълнително дело № 20238740401450 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 874 с район на действие - ОС Хасково. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена от ЧСИ С.П. на длъжника Д., при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което било основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до заявителя.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяваме настоящия иск за съществуване на вземането на „Обединена българска банка“ от Д. Н. Д..

2

Предвид гореизложеното, молят съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че: Д. Н. Д., с ЕГН ********** кредитополучател, на основание Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г дължи на „Обединена българска банка”, следните суми: 20 996.19 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г.; 1 608.05 лева изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл.; 463.04 лева - изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл.;

341.31 лева - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 28.08.2023г. до 19.10.2023г. вкл.; 545,84 лева, представляваща изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви, съгласно Потвърждение за отсрочване на задълженията от 29.09.2020 г – Вариант 2 на искане за промяна на условията по кредит от 29.09.2020 г, във връзка с извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., в резултат на пандемията от Ковид-19 за периода от 05.09.2020 г до 04.02.2021 г включително, ведно със законна лихва върху просрочената главница от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 637 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 15.11.2023г., постановена по ч.гр. д. № 1055/2023г. на Районен съд Харманли.

Претендира присъждане на разноските по настоящото дело в размер на 525.08 лв. държавна такса, 150 лева юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице в размер на 450,00 лева и 2506,77 лева възнаграждение за особен представител, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения си особен представител - адв. В. П. от АК - Хасково е депозиран отговор по чл.131 ГПК, с който излага съображения по допустимостта и основателността на предявения иск.

Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, а претенциите на ищеца - необосновани, поради което оспорва предявения иск изцяло— по основание и по размер. Излага подробни съображения, че не било надлежно уведомен ответника Д. Н. за предсрочната изискуемост на непогасени и дължими суми по договора за кредит, посочено в чл.9.2 от договора. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, тъй като отпуснатия с Договор за потребителски кредит №1903222514000517 от 01.04.2029г. с Райфайзенбанк (България) ЕАД кредит за сумата 26125лв. не бил станал предсрочно изискуем към 28.08.2023г. и като такъв бил осчетоводен от ищеца неправилно. Хипотезата на предсрочна изискуемост била посочена в чл.9.2 от подписания между страните по делото Договор за банков кредит. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.9.2. от договора, банката имала право едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.

3

Твърди, че в случая не били налице обстоятелствата, за да се приложи тази клауза. Писменото уведомление на кредитодателя не било достигнало до кредитополучателя, поради нередовно връчване и че предсрочната изискуемост на вземането имала действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.

На следващо място посочва, че от приложеното писмено уведомление до ответника не било видно от кого било издадено то. Липсвали данни или инициали на банката - кредитодател. Уведомлението било подписано от лица, за които не било отразено на кого са пълномощници.

Представен бил документ, на който не била посочена институцията, която го издавала - липсвали данни за официалния издател на документа.

Прави възражение относно приемането като доказателство в настоящото производство на Уведомление изх,№001-48351 от 09.09.2022г., без посочен издател. Посочва, че в исковата претенция ищецът претендирал сумата 20996,19лв. - представляваща главница по Договора за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019г. Не ставало ясно, обаче погасявана ли била част от кредита, в какъв размер и до кой момент. Ако се приемели данните, изнесени в извлечение от счетоводните книги на “ОББ” АД от 20.10.2023г., то датата на последното плащане била 11.03.2022г.

Същевременно била посочена начална дата на дължими суми - главница, лихви обезщетения - датата 05.03.2022г. Ако било налице последно плащане на 11.03.2022г., то следвало да се уточни за кой период е отнесено това. В противен случай неоснователно се посочвала начална дата на периода, за който били изискуеми сумите - 05.03.2022г., дата предхождаща последното плащане. В същото извлечение като общ размер на просрочените задължения била посочена сумата 5415,60лв. и не ставало ясно тази сума дали се отнасяла за посочените 18бр. просрочени вноски и за посочените падежи на неплатени месечни погасителни вноски преди настъпване на изискуемостта - периода от 05.03.2022г. до 05.08.2023г.В извлечението от счетоводните книги на “ОББ”АД от 20.10.2023г. бил посочен общ размер на изискуеми лихви 2958,24лв., съставен от: изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 1608,05лв., изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху редовно падежирали главници в размер на 463,04лв., изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 341,31лв., изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви в размер на 545,84лв, които задължения били представени в общ размер и не била представена подробна детайлна справка за това как са формирани всяко едно от задълженията по посочените видове лихви и обезщетения и върху какви дължими суми. Освен това, съгласно чл.4.10 от договора, при неизпълнение на някое от условията по чл.4.9, банката можела едностранно да промени лихвата- да увеличи размера й, за което изготвя нов погасителен план, който се представял на 4 кредитополучателя в обслужващия го офис на банката. Следвало да се отбележи и това, че ищецът неоснователно претендирал възнаградителна лихва и цитира практика в този смисъл.

На следващо място считал договорът за кредит за нищожен, тъй като същият бил бланкетен и изначално изготвен, без ответникът да имал възможност да влияе върху неговото съдържание.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователен и незаконосъобразен предявения от “Обединена българска банка” АД, регистрирано в ТР на АВп с ЕИК **** (като универсален правоприемник на “Райфайзенбанк (България)”АД), със седалище и адрес на управление: гр.

София, ****, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК иск за признаване за установено, че Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Горни Главанак, община Маджарово, област Хасково, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019г., че дължи на “Обединена българска банка”АД сумата 23 954,43лв., от която: сумата 20996,19лв.- представляваща главница по договора за потребителски кредит, сумата 1608,05лв. - представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл., сумата 463,04лв. - представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл., сумата 341,31лв. - представляваща изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 28.08.2023г. до 19.10.2023г.вкл., ведно със законнатта лихва върху просрочената главница от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски - 479лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.