Решение № 3278 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3278 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110175083 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 86864/06.08.2024г. на СГС, подадена от Р. И. И. срещу „Юробанк България“ АД и „Сова Пропъртис“ ЕООД, по която е образувано гр.д. № 9052/2024г. на СГС. С Определение № 16991/25.10.2024г. по гр.д. № 9052/2024г. на СГС е допуснато изменение-намаление на предявения иск, като делото прекратено изцяло по отношение на „Сова Пропъртис“ ЕООД, а срещу „Юробанк България“ АД и в намаления по размер иск делото е прекратено и изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд. Исковата молба е уточнена с Молба, вх. № 2712/06.01.2025г. на СРС, Молба, вх. № 28570/28.01.2025г. на СРС, и Молба, вх. № 254901/24.07.2025г. на СРС.

С Определение № 5805/24.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 2726/2025г. на СГС, ЧЖ-І-Б състав, поправено с Определение 6919/07.04.2025г. по същото дело, ищецът Р. И. И. е освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

Ищецът Р. И. И. чрез адв. С. П. – АК-София, е предявил срещу ответника „Юробанк България“ АД иск с правно основание по чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12704,58 евро /24848,00 лева/, представляваща стойността на извършените строително-монтажни работи в обект – магазин №****, находящ се в затворен комплекс, построен в УПИ ****,415,416, кв. 64 по плана на град София, м. „Манастирски ливади – изток“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /06.08.2024г./ до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност сумата се претендира на основата на водене на чужда работа без пълномощие /чл. 61 ЗЗД/, съответно на основание неоснователно обогатяване – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на искането си ищецът обосновава с обстоятелството, че „****“ ЕООД получило през 2007г. разрешение за строеж на обект: многофункционален затворен 1 комплекс, състоящ се от жилищни сгради с подземни паркоместа, магазини, офиси и ателиета, находящ се в град София, УПИ ****, 415, 416, кв. 64 по плана на град София, м.

„Малинова долина – изток“. Поради настъпилата през 2007г. криза строителството се забавило, като Акт 14 /за завършен груб строеж/ бил издаден на 14.07.2016г., а разрешение за ползване на сградата било издадено на 02.10.2017г. Един от обектите в комплекса бил и Магазин № **** с площ от 20,91 кв.м. Част от обектите в комплекса били ипотекирани като обезпечение на отпуснат заем през 2008г. в полза на „Банка Пиреос България“ АД.

Допълнителна ипотека била учредена и през 2012г. Поради необслужване на кредита заемодателят предприел действия за събиране на вземанията си, било образувано изп.д. № 2014***0400021 на ЧСИ № *** – Р.М., по което посоченият магазин бил описан и изнесен на публична продан, като бил придобит от банката-заемодател с постановление за възлагане от 07.04.2016г. На 07.11.2016г. бил осъществен и въвод във владение. На 03.10.2016г. между „****“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД било подписано споразумение, по силата на което банката предоставяла на дружеството фактическата власт върху процесния имот за извършване на строително-монтажните работи, необходими за завършване на обекта до степен на въвеждане на обект в експлоатация. Банката считала това споразумение за автоматично прекратено на 01.02.2017г. Дори и то да било развалено, то възложителят дължал плащане на възнаграждение за извършената работа. Ако съдът не приемел, че възнаграждението се дължало на базата на посоченото споразумение, то, доколкото извършването на съответните СМР било необходимо за снабдяване на сградата, а оттам и на обекта с разрешение за ползване, то това се явявало извършване на чужда работа без пълномощие, поради което се дължало заплащане на процесната сума, като приложима била хипотезата на извършена чужда работа и в свой интерес. Ако съдът приемел, че не е налице и водене на чужда работа без пълномощие, то сумата се претендира на базата на неоснователно обогатяване, тъй като ответникът се бил обогатил със стойността на изработеното за сметка на дружеството. Вземанията на дружеството били цедирани на ищеца. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. П., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 38992/09.02.2026г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД чрез юрк. Д.К. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 185424/28.05.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че извършената цесия е недействителна, тъй като „****“ ЕООД нямало вземане спрямо ответника, като прехвърлянето на вземането било направено единствено с цел да се избегне заплащането на държавна такса и за да се увредят многобройните кредитори на дружеството. Оспорва качеството си на правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД: на 02.09.2019г. чрез отделяне от „Банка Пиреос България“ АД било образувано „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, понастоящем с наименование „Сова Пропъртис“ ЕООД. Съгласно плана за преобразуване магазин **** бил преминал към посоченото дружество. Правоприемството между „Банка Пиреос България“ АД и „Юробанк България“ АД настъпило след това отделяне, като не включвало правата и задълженията, вече преминали към „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, като имотът бил част от изключените активи при прехвърлянето на акциите. „Юробанк България“ АД никога не е било собственик на магазина. Оспорва се от „****“ ЕООД да са извършени каквито и да било СМР в имота. Изтъква се, че твърдението на ищеца за подписано приложение № 4 към споразумението от 03.10.2016г. е лъжа и такова споразумение няма. Дори и в имота да били извършени СМР, те не били извършени от „****“ ЕООД. Никога това дружество, ако изобщо е имало физически достъп до имота, не било негов владелец. Оспорва се въз основа на споразумението от 03.10.2016г. да е възникнала договорна отговорност. В същото било уговорено всички СМР за всички имоти да бъдат извършени до 31.01.2017г., като следвало да се представят ежемесечни 2 доклади за дейността, фактури и доказателства за внасяне на ДДС. При неизпълнение на което и да било задължение споразумението се прекратявало автоматично. Доказателства за изпълнение на тези задължения нямало, като ищецът дори не твърдял какви точно СМР е извършил. Подчертава, че споразумението не предвижда заплащане на сума, а единствено намаляване на размера на задължението по договора за кредит. Доколкото не съществува вземане, то цесия на такова не може да има. Наред с това договорът за цесия нямал достоверна дата преди 29.11.2022г. Не били налице предпоставки за ангажиране на отговорност за водене на чужда работа без натоварване, съответно за неоснователно обогатяване. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. Бангачева, която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в идентични становища с вх. № 31653/02.02.2026г. на СРС и вх. № 31867/03.02.2026г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е депозирана от надлежно процесуално легитимирано за това лице при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Преди да пристъпи към преценка на основателността на конкретните предявени искове съдът следва да обсъди материалната легитимация на страните по делото с оглед заявените от ответника възражения в тази насока досежно частно/универсално правоприемство спрямо сочените техни праводатели.

Ищецът легитимира претенциите си като частен правоприемник на „****“ ЕООД по Договор за цесия от 18.04.2021г. Със същия „****“ ЕООД прехвърля срещу сумата от 10000,00 лева на Р. И. И. /негов представляващ/ вземанията си срещу „Юробанк България“ АД в размер на 24848,00 лева, което задължение съставлява дълг за подобрения и полезни разноски, направени от „****“ ЕООД в процесния магазин **** като добросъвестен владелец /държател/ с предоставена фактическа власт от собственика на имота „Банка Пиреос България“ АД и споразумение с нея от 03.10.2016г., заедно с всички негови привилегии, лихви и права. „Юробанк България“ АД е уведомена за цесията – л. 63 от гр.д.

9052/2024г. на СГС. Договорът за цесия има достоверна дата, доколкото е с нотариална заверка на подписите от 29.11.2022г. По аргумент от чл. 100, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземането не е условие за действителност на договора за цесия, освен за права, които поради естеството си или законова забрана е недопустимо да бъдат прехвърляни, т.е. наличието на дълг може да се оспорва от длъжника, а цедентът при възмездна цесия на несъществуващо вземане ще носи отговорност за неизпълнение. Няма представен влязъл в сила съдебен акт или доказателства по делото, въз основа на които да се установи, че договорът за цесия е недействителен, включително поради заобикаляне на закона, включително за спестяване на такси и разноски по този начин. Относно правото на ищеца да бъде освободен от заплащането на такси и разноски от ищеца в настоящото производство е налице произнасяне на въззивния съд. При това положение съдът намира, че цесията е породила правните си последици, като Р. И. И. се явява частен правоприемник и титуляр на вземането за 24848,00 лева, ако се установи да съществува такова.

Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТРРЮЛНСЦ) и вписаните в него обстоятелства, съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на третите лица, като за тях, 3 с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост от представяне на нарочни доказателства, както и съобразно представените по делото от ответника План за преобразуване по чл. 262г ТЗ от 11.02.2019г., на 02.05.2019г. в Търговския регистър е вписано дружеството „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, образувано чрез отделяне от „Банка Пиреос България“ АД. При това положение, доколкото твърдяното от ищеца вземане, независимо на какво основание, би следвало да възникнало преди 27.09.2017г., когато държавната приемателна комисия е приела напълно завършения строеж, съответно 02.10.2017г., когато е издадено разрешението за ползване на сградата, то то е вземане срещу, съответно задължение в патримониума на „Банка Пиреос България“ АД, което дружество и след отделянето от него на „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, към което се твърди да е преминал въпросният магазин, остава солидарно задължено за плащането му на основание чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ. Нормата на чл. 263л ТЗ има за цел защитата на кредиторите.

Затова солидарната отговорност по чл. 263л, ал. 1 от ТЗ при отделянето възниква при всички задължения, възникнали преди датата на преобразуването и преминали от преобразуващото се дружество към новоучредените или приемащите дружества, както и при всички задължения на преобразуващото се дружество, които са възникнали преди датата на преобразуването и са останали в патримониума на преобразуващото се дружество след преобразуването. За възникването на солидарната отговорност е необходимо задължението да е породено до датата на преобразуването, но е без значение дали изискуемостта на вземането или изпълняемостта на задължението е настъпила преди преобразуването.

Разпечатката съдържа 22 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6754267-c459-47fa-a54b-d24c023e0733