Решение № 43 от 03.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Благоевград, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200500502 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от РПК „П.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.“ № **, представлявана от Л. К., чрез адв. Е., срещу Решение № 16/ 24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 528/ 2023 г. по описа на РС – С., с искане за отмяната му в частта, в която е осъдена РПК „П.“,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“С.“ №,представлявана от Л. К. К., председател да заплати на Д. В. Г.,с ЕГН ********** от с.К.,община С.,област Бл. сумата от 695 лева /шестстотин деветдесет и пет лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за извънреден труд през дните на седмичната почивка и официални празници за периода от м. февруари 2020 г. до м. март 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както и за необоснованост.

Наведени са в жалбата оплаквания, че съдът не е съобразил доказателства поделото и е достигнал до грешен извод, касаещ положен извънреден труд през почивните дни. Поддържа се, че първоинстанционният 1 съд не е изложил мотиви по направеното от въззивника възражение за погасителна давност за част от претендираните периоди.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във частта, в която е осъдена РПК „П.“,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“С.“ №***,представлявана от Л. К. К., председател да заплати на Д.

В. Г.,с ЕГН ********** от с.К.,община С.,област Благоевград сумата от 695 лева /шестстотин деветдесет и пет лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за извънреден труд през дните на седмичната почивка и официални празници за периода от м. февруари 2020 г. до м. март 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане, като съдът постанови друго такова с което, да отхвърли исковете.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.

Поддържа се, че правилно районният съд е стигнал до своите изводи в постановеното от него решение. От събраните гласни и писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство безспорно се установило и доказало, че твърденията, наведени в исковата молба на ищцата отговарят на действителността, а изложените твърдения в отговора на исковата молба не се установили в хода на производството.

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1120 лв. за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение, за срок от 2 месеца, считано от 28.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; с пр. основание чл.

262 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за извънреден труд, положен за работа през почивните дни и през дните на официалните празници, за периода от месец февруари 2020г. до месец март 2023г., в размер на 17 2

307,45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, образувано по искова молба от Д. В. Г. ,с ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Благоевград против Районна потребителна кооперация „П.“, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ул. “С.“ №, представлявана от Л. К. К., председател.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. Оспорва предявените искове ,като неоснователни. Въвежда възражението за изтекла погасителна давност е с правно основание чл. 111, б. “а“ от ЗЗД.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че същото е постановено в рамките на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с изискванията на чл.

236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.

Решението на РС – С. е валидно постановено, по процесуално допустим иск с правно основание чл. 262 от КТ, като производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило по редовна искова молба и между надлежните страни, като не е нелице нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2.

75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто – за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно ал. 2, когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Съгласно заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза – в Приложение №1 експертът е посочил размера на дължимите /начислени за периода от месец февруари 2020 год. до месец март 2023 год. за положен „извънреден“ труд през почивни дни и официални празници от ищеца-въззиваем. За периода от м.02-2020 год. до 31.12.2020 год. са 9 дни и сума в размер на 180 лева; за периода от м. 01.2021 год. до 31.12.2021 год. - 11 дни и сума в размер на 220 лева; за периода от м.

3

01.2022 год. до 31.12.2022 год. 13 дни в размер на 240 лева и за периода от м.

01.2023 год. до 31.03.2023 год. 2 дни , в размер на 55 лева. Съдът намира, че искът по чл. 262 от КТ е основателен до размера от 695,00 лева. Размерът на БТВ на Д. В. Г. за месец февруари 2023 год. е 667,40 лева.

Възражението във въззивната жалба за давност не се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, исковете по тру дови спорове – в случая за обезщетение за извънреден труд, се предявяват в 3годишен - по всички останали трудови спорове. Съгласно ал. 2, т. 2 от същата разпоредба, сроковете по предходната алинея започват да текат, извън исковете за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата, както и искове относно прекратяване на трудовото правоотношение, от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В случая, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, падежа на задълженията за обезщетение за извънреден труд, е настъпил през месец май 2020 г., поради което предявявайки иска на 18.05.2023 г., давността не е изтекла.

Ето защо, възражението във въззивната жалба е неоснователно.

Доколкото изводите на въззивната инстанция съответстват на тези на първоинстанционния съд, следва решението на РС – С., на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, да бъде изцяло потвърдено като правилно и обосновано и като постановено в съответствие с материалния закон и с установената съдебна практика.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/ 24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 528/ 2023 г. по описа на РС – С., в частта, в която е осъдена РПК „П.“,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“С.“ №,представлявана от Л. К. К., председател да заплати на Д. В. Г.,с ЕГН ********** от с.К.,община С.,област Бл. сумата от 695 лева /шестстотин деветдесет и пет лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за извънреден труд през дните на седмичната почивка и официални празници за периода от м. февруари 2020 г. до м. март 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „П.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. “С.“№, представлявана от Л. К. К. да заплати на Д. В. Г., с ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Бл, сумата в размер на 300 евро, представляваща разноски за адвокат пред въззивната инстанция.

4

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5