Акт от 04.11.2021, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 404/2021
- Подписан
- 04.11.2021
- В сила
- 31.03.2022
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 127а, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 1, т. 3 · Закон за държавния служител
- чл.108 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл. 124, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 6, ал. 2 и ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 6, ал. 2 и ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 · Закон за държавния служител
- чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 · Закон за държавния служител
- чл.91 · Закон за държавния служител
- чл. 91, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 92, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл.93 · Закон за държавния служител
- чл. 93, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл.93 ал.3 · Закон за държавния служител
- чл. 94 · Закон за държавния служител
- чл. 94, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл.94 ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.96 · Закон за държавния служител
- чл. 96, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл.96 ал.2 · Закон за държавния служител
- чл. 96, ал. 3 и 4 · Закон за държавния служител
- чл. 96, ал. 3 и 4 · Закон за държавния служител
- чл. 97 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.97 т.4 и т.5 · Закон за държавния служител
- чл.97 т.4 и т.5 · Закон за държавния служител
- чл. 10, ал. 1, т. 5 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 2 · Постановление № 57 от 2 април 2020 г. за приемане на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 40 гр. Русе, 04.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав в публично заседание на 12 октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм. дело № 404 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл).
Образувано е по жалба на Р.Н.Д. ***, чрез процесуални представители адв. С. Ц. и адв. П. И., против Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. (л. л. 67 – 71 от преписката) и Заповед № 318 от 26.05.2021 г. (л. 72 от преписката), издадени от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) - София.
Със Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ (ГКПП) – Варна, с ранг ІІІ - ти младши на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В заповедта като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочена Заповед за дисциплинарно наказание № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
В жалбата са наведени подробни доводи за незаконосъобразността на двете оспорени заповеди.
Жалбоподателят счита се, че Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София е нищожна, тъй като е издадена при вече издадена Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Сочи, че Заповед № 318 от 26.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП - София не съдържа основание за издаването й, тъй като с нея е прекратено служебно правоотношение, което вече е било прекратено със Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – София.
Относно незаконосъобразността на Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, са изложени подробни съображения в жалбата, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и на дисциплинарната процедура, липса на реквизитите, предвидени в чл. 97 от ЗДСл, липса на конкретно индивидуализирани нарушения, липса на конкретно посочено деяние, липса на мотиви по чл.91 ЗДСл, неспазване на сроковете по чл. 94 от ЗДСл, както и липса на осъществен фактически състав на нарушение по чл. 89, ал.
2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Акцентира се на несъответствие между решението на Дисциплинарния съвет ДС на НАП и оспорената заповед. В жалбата са наведени доводи, че жалбоподателят не е извършил виновно действия, които представляват неизпълнение на служебните му задължения, които са му вменени, съгласно длъжностната характеристика, както и че не е нарушил вътрешни процедури и нормативни актове. Твърди се, че липсват доказателства жалбоподателят да е запознат с цитираните процедури като вътрешноведомствени актове, както и че липсват преки доказателства относно извършено нарушение от жалбоподателя, а изводите на административния орган са обосновани само на косвени такива. Сочи, че на практика органът не е могъл и не е извършил обективна преценка на съотношението между тежестта на наказанието и тежестта на нарушението. В жалбата са наведени доводи и за недобросъвестно упражняване на служебни права от органа по назначаването. В представените писмени бележки допълнително са доразвити доводите за неспазване на преклузивния дву месечен срок, за допусните съществени процесуални нарушения, позоваването на документ, който е извън дисциплинарното производство, с което е нарушена и процедурата по чл.93 и чл.96 ЗДСл, липсата на точно посочване на конкретна дата,място, транспортни средства, за които се твърди извършени нарушения,вкл и описание на обстоятелствата и посочване на доказателства, липсата на съответствие между решението на ДС и оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Претендира се да се отмени Заповед за дисциплинарно наказание № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, като незаконосъобразна и да се прогласи нищожността, алтернативно да се отмени Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.
Претендират се направените разноски по делото, съгласно представен списък на разноските (л. 97 от делото).
Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на НАП - София, органът, издал оспорените заповеди, чрез процесуалните си представители в депозирано по делото писмено становище вх. № 3543 от 03.09.2021 г. по описа на съда (л. л. 27 и 28 от делото) и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В депозираните писмени бележки оспорва твърденията за неспазен преклузивен срок, сочи че събраните косвени доказателства ангажират дисциплинарната отговорност. Оспорва твърдението, че жалбоподателят не е запознат с длъжностната си характеристика и вътрешните правила. Сочи, че ДС е изяснил фактите и обстоятелствата, спазена е процедурата по чл.93 от закона. Счита, че волята на ДНО е ясна, макар и допуснатата техническа грешка по разминаване на имена в решението на ДС. Развива съображение и за законосъобразност и липса на нищожност на оспорената Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – София.
Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Оспорените заповеди са връчени на жалбоподателя, удостоверено с подпис върху самите заповеди на дата 09.06.2021 г. (л. 70, гръб и л. 72 от преписката). Жалбата е депозирана пред АдмС – Русе на 22.06.20201 г., видно от поставения щемпел с входящ номер и дата в деловодството на съда (л. 2 от делото), т. е. в определения по чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 149, ал.1 от АПК 14-дневен срок, изхожда от лице притежаващо правен интерес от оспорването – адресата на оспорените актове, в правната сфера на когото са разпоредените с тях правни последици и се оспорват административни актове, изрично предвидени като подлежащи на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 от ЗДСл).
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по всички наведени съображения.
1. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл.
Съгласно чл.108 ал.1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с адм.акт,издаден в писмена форма, съдържащо правно основание за прекратяване,дължимите обезщетения и придобития ранг
Оспорените заповеди са издадени от компетентен орган – изпълнителният директор на НАП – София, в рамките на неговите правомощия.
2. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № ЗЦУ-838/01.04.2021г. на Изпълнителния директор на НАП, (л. л. 51 и 52 от преписката), с която е наредено Дисциплинарният съвет на НАП да образува дисциплинарно дело срещу четири лица, сред които и жалбоподателя Р.Д. за извършени нарушения, описани в доклад на Инспектората на НАП изх. № 93-00-3788#9 от 22.03.2021 г. по описа на
ЦУ на НАП, одобрен на 23.03.2021г. (л. л. 1 – 50 от преписката) Със Заповед № З-ЦУ-1035 от 06.04.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – София, поради отсъствието му, редовен член на дисциплинарния съвет е заменен с резервен (л. 53 от преписката).
Дисциплинарният съвет на НАП е представил на ДНО Решение № Р-ЦУ-45 от 12.05.2021 г., в което е изложил становище, че е налице основание за реализиране дисциплинарната отговорност на държавния служител и е предложил на изпълнителния директор на НАП - София да му наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл (л. л. 54 – 58 от преписката).
Преди да изложи мотивите си за това решение, дисциплинарният съвет е посочил, че на 12.04.2021 г. се е запознал и обсъдил материалите по Доклад на Инспектората на НАП изх. № 93-00-3788#9 от 22.03.2021 г. по описа на ЦУ на НАП, одобрен на 23.03.2021 г. с резолюция на Изпълнителния директор на НАП – София, като е извършил съвкупна и обективна преценка на събрания по образуваното дисциплинарно производство доказателствен материал.
Преди да наложи дисциплинарното наказание ответникът е съобразил становището на съвета /арг. от чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. /. Съветът е извел своето становище с мнозинство и го е представил на дисциплинарно наказващия орган заедно с преписката по делото /чл. 96, ал. 3 и 4 ЗДСл. /.
3. Налице са данни, че преди да постанови оспорената заповед ДНО е спазил формалните изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Действително, чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не посочва точно в кой момент следва да се даде срок и какъв да е точно срока като продължителност за писмени обяснения и да се изслуша държавния служител. Правната логика обаче налага това да стане след приключване на дисциплинарното производство, когато служителят ще има яснота в какво точно се състои вмененото му дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание уволнение, за да може да изрази своето отношение по него и евентуално да ангажира доказателства.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания и чиято цел е обективност и безпристрастност при провеждане на това санкционно производство и защита на интересите на държавния служител.
Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарното производство, като наказващия орган е длъжен да създаде условия за тяхното реализиране.
В съответствие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказание на жалбоподателя, го е изслушал и е приел неговите писмени обяснения. До служителя е отправена покана изх. № 93-00-3788#20 от 18.05.2021 г. за изслушване на 19.05.2021 г. от дисциплинарнонаказващия орган (л. 59 от преписката). Представена е декларация, подписана от служителя, че е запознат с това писмо и е получил заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него, както и решението на дисциплинарния съвет (л. 60 от преписката). На 19.05.2021 г. от 13,35ч. до 13,50ч. служителят е изслушан от изпълнителен директор на НАП, в качеството на дисциплинарнонаказващ орган и орган по назначаването, след което е поканен да представи писмени обяснения до 17.00 ч. на 20.05.2021 г. (л. л. 61 и 62 от преписката). Такива са депозирани в указания срок (л. л. 65 и 66 от преписката). В тях жалбоподателят посочва, че в хода на проверката /близо 12 месеца/ във всички искани от Инспектората обяснения се е придържал и е излагал неоспорими факти и обстоятелства. Не си е позволявал разсъждения и хипотези, с които да бяга или да прехвърля отговорност на други лица и/или колеги. Отбелязва, че явно в хода на проверката са установени факти и неоспорими доказателства за преминаването на цитираните ТС през ГКПП Дунав мост и това са единствените обективни факти според него. С каква стока са преминали, кой и как е осъществил проверката и съответно носи конкретна вина за действията и/или бездействията си, е обосновано с косвени доказателства, свободни разсъждения и логични вериги, цитирайки текст от доклада: „установени редица косвени доказателства, които в своята съвкупност правят логична верига, въз основа на която може да се направи обоснован извод“. Посочва, че категорично не приема решението на комисията/Дисциплинарния съвет/ и обвиненията към него, особено в участие и съпричастност към „схеми“ и „умисъл“ в действията му. Твърди, че при работата си е спазвал правилата и утвърдените процедури за контрол - прегледа на документите, придружаващи стоката, предоставени им от водача на ТС и оглед на видимата част от товарното помещение, което при хладилните ремаркета е 2, максимум 4 палета в задната част на ремаркето.
Разпечатката съдържа 37 от 158 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c674aa58-60b8-40bf-b481-5020f6cc2501