Решение № 36 от 20.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Перник, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500576 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 16759/18.07.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 чрез адвокат Т. Н. срещу решение № 613/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 669/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени като недоказани предявените от жалбоподателя срещу В. С. А. от ***, с ЕГН:********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 198о ЗВ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено в отношенията между страните, че В. С. А. дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД сумата от 1 073.95 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и сумата от 116.95 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г. до 09.07.2024 г. и да се осъди В.

С. А. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД сумата от 1 073.95 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване 1 на исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 116,95 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г. до 09.07.2024 г.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявените исковете.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че по делото било установено наличието на валидна облигационна връзка между страните относно процесния недвижими, който е водоснабден с открита партида с абонатен номер ***; че неоснователно съдът приел, че не се доказвало наличието на предпоставките по общите условия за служебно начисляване на потребените количества вода; че задълженията били начислени по норматив по правилата на общите условия, тъй като измервателното устройство било повредено; неоснователни бири твърденията, че счетоводството на ищеца не било водено редовно, съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ и че не се доказвало несъгласие на ответната страна с общите условия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна В. С. А. не е подала отговор.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните, редовно призовани, не са се явили и не са изпратили представител. „Водоснабдяване и Канализация“ ООД чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“ е подало писмено становище, с което поддържа въззивната си жалба.

Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу В. С. А., в качеството й на наследник на В.Г.

А., за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 1073,95 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и сумата от 116,95 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г. до 09.07.2024 г. Предявява се и осъдителна претенция да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1073,95 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 21.02.2022 г. до 20.05.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване 2 на исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 116,95 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г. до 09.07.2024 г. Правният интерес от осъдителната претенция се извежда от обстоятелството, че призованият към наследяване брат на ответницата К.С.А. се е отказал от наследството на своята майка В.Г. А., поради което се сочи, че задължено лице за цялото вземане е ответницата. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и наследодателката на ответницата била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в ***, абонатен № ***. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна била задължено лице съобразно наследствения си дял и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор. Във възражението си по чл.

414 ГПК възразява срещу дължимостта на претендираните суми, тъй като били начислявани на обща база, а не след реален отчет.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание: установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове по чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с жалбата доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените в обжалваното решение изводи от фактическа страна. А въз основа на установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира така предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу В. С. А. установителни и осъдителни искове за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, съответстващи на 3 събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло и към тях.

С оглед възраженията по жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, въззивният съд отбелязва и следното:

По делото е установено, за което и няма спор пред настоящата въззивна инстанция, че между водоснабдителното дружество и наследодателката на ответницата е била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в ***, абонатен № ***. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида, а ответницата е задължено лице съобразно наследствения си дял и по начало следва да заплаща стойността на ползваните услуги.

Освен горното обаче, за ангажиране отговорността на ответницата за заплащане на претендираните от ищеца суми, следва и да бъде установено, че водоснабдителното дружество е извършило или реална доставка на предоставяните от него услуги по отношение на процесния имот, или да е начислявало суми „служебно по норматив“ в някоя от предвидените за това хипотези по Общите условия.

В случая, ищецът твърди пред въззивния съд, че били налице предпоставките по общите условия за служебно начисляване по норматив на потребените количества вода, тъй като измервателното устройство било повредено. Това възражение на жалбоподателя е преклудирано, доколкото такова твърдение се прави от ищеца за първи път едва пред въззивната инстанция и не следва да бъде разглеждано, но все пак, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че същото е неоснователно. При констатирана повреда на индивидуалния водомер на потребителя следва да се реализира от страна на водоснабдителното дружество процедурата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия (предписание и срок за отстраняване на повредата; демонтиране пломбата на холендъра; евентуално поставяне на оборотен водомер) и съответно да се начисляват суми по реда на чл. 20, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 2, съответно чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия. В случая не е доказано това да е осъществено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД. Представените от дружеството справки-извлечения за консумация на абонат и за дължими суми, както и карнети на инкасатора от индивидуален и общ водомер, представляват частни свидетелстващи документи (съдържат благоприятни за издалата го страна факти – ищеца, и не носят подписа на ответницата) и нямат материална доказателствена сила (освен ако съдържат неизгодни за издателя им факти, каквато не е настоящата хипотеза). Поради това и тези писмени доказателства не са годни такива, от които да може да се приеме за установено, че действително е налице повреда на индивидуалния водомер на процесния имот, съответно 4 да е налице хипотезата по чл. 20, ал. 3 от Общите условия за начисляване на суми по реда на чл. 20, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 2, чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия.

По така изложените съображения и при съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на Районен съд – Перник следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник РЕШИ:

Потвърждава решение № 613/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 669/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________