Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1770 от 20.12.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4731/2024
Вид
Решение № 1770
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Елена Иванова Балджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.127 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. Русе, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.ева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520104731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от З. Н. П., ЕГН: **********, от гр.Р., с която молба се иска спрямо ответника Я. С. Я., ЕГН:**********, да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

Пострадалото лице З. Н. П. твърди, че с ответника са живели във фактическо съжителство, от което имали родено едно дете – Б. Я.ов Я., роден на 14.09.2015г.

Живеели във фактическа раздяла от м.август 2020г., като предстояло производство за уреждане на режим на лични отношения по реда на чл.127 от СК. Твърди още, че след установяване на отношения с новия мъж в живота й, ответника започнал да проявява агресия под различни поводи. Отношенията помежду им станали силно обтегнати и нетърпими, съпроводени с кавги и скандали поради поведението на Я.. Същият се държал агресивно с нея, като скандалите и моментните му изблици рефлектирали върху детето.

На 15.07.2024г., около 22.00 часа Я. предизвикал сцени на насилие, под претекста че детето не му отговорило на телефонното позвъняване, което се изразило в закани против молителката с думите: „Отваряй ще те убия“. Ответникът се промъкнал до дома, в който живеела молителката и започнал да блъска входната врата.

1

Това било съпроводено с обиди и заплахи към П.на тази сцена станали свидетели нейните съседи. Наложило се да сигнализира полицията и по случая имало рапорт и проверка.

След около седмица заедно с партньора си, преди да заминат на море с детето, отишли на годсти при неговите родители в гр.С., за да им гостуват. Ответникът ги проследил и отишъл на адреса в гр.С.. Отново се наложило да сигнализира органите на МВР, за да предотврати евентуален инцидент.

Всичко изложено предизвиквало у нея страх и се налагало да се придвижва по улиците и до работа с придружители, тъй като се притеснявала от насилие спрямо нея.

При така изложената фактическа обстановка за нея възниквал правен интерес от депозиране на настоящата нолба. Моли сьда да постанови решение с което: - Да задължи Я. С. Я., ЕГН:********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея. - Да забрани на Я. С. Я., ЕГН:********** да приближава З. Н. П., ЕГН:

**********, жилището й, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата за максималния предвиден срок от 18 месеца. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът Я. С. Я., счита подадената молба за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, тъй като изнесените в нея данни не отговаряли на истината. Твърди, че не е осъществил никакъв акт на домашно насилие по отношение на молителката нито на посочената дата, нито по което и да било друго време. Намира, че от правна страна, твърденията в молбата не можели да бъдат квалифицирани като „насилие“.

На 21.08.2024г. по подадена от З. П. искова молба било образувано гр.д.№ 4725/2024г. по описа на Районен съд гр.Р., III гр.с. с предмет родителски права по отношение на малолетното дете Б. Я.ов Я..

На 22.08.2024г. по подадена от З. П. молба по ЗЗДН било образувано настоящото гр.д.№ 4731/2024г. по описа на Районен съд гр.Р., VI гр.с. с предмет защита от домашно насилие. Счита, че в настоящия случай е налице класически пример за „съчинено“ производство по ЗЗДН, което да обслужи интересите на другото, инициирано от молителката производство за родителски права.

През 2014г. Я. С. Я. и З. Н. Пенчева установили връзка, по време на която на 14.09.2015г. се родил синът им Б. Я.ов Я.. През м.август 2020г. страните се разделили.

Постигнали съгласие съвместно да отглеждат малолетното си дете и то прекарвало еднакво време с единия и другия си родител на ротационен принцип. Обикновено детето било една седмица с майка си и една седмица с баща си и по този начин понесло сравнително добре раздялата и в годините не страдало от липса на контакт с някого от родителите си. През лятото на настоящата 2024г. уговорката за отглеждането на детето била нарушена от молителката. Първоначалната уговорка за отглеждане на детето по равно била нарушена от нейна страна. Измисляла всякакви причини, за да не 2 даде детето на бащата, въпреки че то искало да бъде с него. Ограничила и възможността да разговарят по собствения му телефон. Изведнъж започнала да има претенции за висока издръжка. В резултат на появилите се разногласия и проблеми в отношенията, Я. разбрал, че повече не може да разчита на спазване на уговорката за отглеждане на детето по стария начин – наполовина, от страна на майката. Тя създавала ситуации на напрежение, вкл. и за самото дете, което питало баща си защо вече всичко не е както преди, на който въпрос последният не можел да отговори. В началото на м.юли страните се разбрали детето да бъде при баща си от 08.07.2024г. до 15.07.2024г. Впоследствие обаче ответницата пожелала то да й бъде предадено още на 10.07.2024г. Надявайки се, че ще последва разбирателство и постигане на нова уговорка, която тя ще спази, ищецът завел детето. Впоследствие не само, че не му било предадено според уговореното, но се наложило да дава обяснения в полицията за нещо, което не отговаряло на истината – че посетил апартамента на ответницата и направил опит да разбие вратата на 15.07.2024г. След този инсцениран случай, ищецът се уверил, че каквато и уговорка да постигне с ответницата, не може да разчита на добросъвестност от нейна страна и на спазване на дадената дума. Последвали две седмици, в които ищецът не могъл да контактува по никакъв начин със сина си. Той искал да знае поне дали детето е добре. Преди това, около средата на месеца, майката изтъкнала като причина да не го дава, че детето повръща и не се чувства добре, поради което нормално и като баща, ищецът се тревожел за състоянието му. З. П. го уведомила, че ще заведе детето на море с приятеля си, който е родом от гр.С. и преди това ще посетят родния му град. Не можел да се свърже по телефона, поради което пътувал до там само, за да получи отговор на въпроса си дали детето е добре. Никого не е следил, тъй като самата молителка му е споделила плановете си. Нищо повече нито е направил, нито е казал, нито е предприел. Отговорите, които получавал е, че ще започне да вижда Б. ако дава издръжка в размер на 400лв. на месец.

На 15.07.2024г. около 22:00ч. Я. Я. се е намирал в гр.Р., ул.“Б.М.“, бл.“К.“, вх.., ет.., който адрес е на около 2км от дома на молителката. Разговарял е продължително по телефона (тел.№ +359.............) със С. П. Л. (тел.№ +359............).

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Молбата е депозирана в съда на 22.08.2024 г., т.е. в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие на дати 15.07.2024г. и 27.07.2024г., от процесуално легитимирано лице /чл.8, т.1 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл.3, т.2 от ЗЗДН/, поради което е допустима.

За да бъдат наложени мерки по ЗЗДН по делото следва да се установи, че спрямо молителката е извършено домашно насилие от ответника, изразило се в отправени закани, обиди и блъскане по входната врата на жилището в гр.Р. на 15.07.2024г., както 3 и проследяване на молителката на 27.07.2024г. и желание да нахлуе в дома на парньора й в гр.С.. От събраните по делото доказателства не може да се направи такъв извод.

Единствено свидетелят В. М. изнася твърдения в тази насока. Отчитайки заинтересоваността на този свидетел и съпоставяйки показанията му с останалите доказателства по делото съдът счита твърденията на ищцата за недоказани. Така извършени действията му не представляват домашно насилие. От значение е и обстоятелството, че до лятото на 2024 г. е имало разбирателство между двамата родители относно режима на лични отношения и отглеждане на детето. Отглеждали са го по равно и детето е било свикналнало с това положение. През м.юли 2024г. нещата с а се променили, като на ответника не се дава никаква информация относно здравословното състояние на детето, същия е лишен от възможността да общува с Б. и да контактува с него. Нарушен е бил алгоритъма, който е бил изграден след раздялата на двамата родители от 2020г. и е нормално и естествено ответника да е притеснен и да търси начини да достигне до детето. От показанията на всички свидетели е видно, че ответникът не е давал повод за създаване на конфликти по повод режима на контакти.

При така установените факти съдът приема, че макар декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да е, съгласно чл. 13, ал.2 от ЗЗДН, доказателствено средство в производството за издаване на заповед за защита, доказателствената й стойност относно декларирания като осъществен на 15.07.2024г. и 27.07.2024г. акт на домашно насилие по отношение на молителката, е оборена от събраните по делото доказателства.

За да се приложат мерки за защита по ЗЗДН, ответникът трябва да е извършител на домашно насилие, т. е. да е осъществил целенасочен, волеви акт към пострадалото лице, към телесната му неприкосновеност или към неговата психическа и емоционална стабилност, и то по начин, който да представяла опасност за живота и здравето му. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява такова поведение на ответника спрямо молителката.

В заключение съдът намира за необходимо да укаже на молителката, че целта на закона е да предотврати действителни актове на домашно насилие, а не да ограничи правата на родителя, който не живее с детето си да контактува с него при целенасочено търсене и провокиране от другия родител на инцидент, на какъвто случай сочат обстоятелствата по делото.

С оглед на изложеното молбата следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и издадената заповед за незабавна защита да бъде обезсилена.

Предвид отхвърлянето на молбата разноските по делото са в тежест на ищцата, но поради липса на претендирани такива съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената от З. Н. П., ЕГН: **********, от гр.Р. молба против Я.

С. Я., ЕГН:**********, от гр.Р. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие спрямо нея.

ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на З. Н. П., ЕГН: ********** Заповед №59 от 22.08.2024г. за незабавна защита от домашно насилие против Я. С. Я., ЕГН:**********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в 7-дневен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5