Решение № 140 от 14.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Благоевград, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20211200900190 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск на С. С. А., с ЕГН ********** против „ЗД „Б.И.”, АД, предявен като частичен за заплащане на сумата от 26 000 лв. от общия размер от 40 000лв. на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 1 639,39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение, които вреди са й причинени при станалото ПТП на 24.01.2021 г. в гр.

Благоевград при кръстовището на бул. „В.Л.“ и ул. „К.“, ведно със законната лихва върху сумите за обезщетения, считано от 24.08.2021 г. до окончателното им плащане предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 и чл. 52 ЗЗД.

Ищцата сочи, че на 21.01.2021 г. на кръстовището на бул. „В.Л. и ул.

„К.“ при пресичане на пътното платно на сигнализирана пешеходна пътека тип „зебра“, преди да напусне същата била ударена от движещ се л. автомобил м. „М.“, с рег. № ****, управляван от Р. В. Ч.. В резултат на инцидента се установило, че има счупване на големия външен израстък на дясна подбедрица ; претърпяла е операция на дясна колянна става, при която костните фрагменти са били фиксирани с плака-титании. Причинени й са силни физически болки и страдания, дискомфорт и затруднения в ежедневието. Живее сама с сина си, който работи и няма възможност да е постоянно с нея., като е разчитала на ежедневната подкрепа на нейна приятелка. От инцидента и в момента е в депресия. След периода на легло е последвал такъв на трудно придвижване с две патерици, после с една, с бастун и така до есента. И в момента има болки в десния крак, изтръпване; няма стабилна стойка и си помага при движение с бастунче. Има сърцебиене, чувства постоянно безпокойство, страда от безсъние, раздразнителна е, 1 затваря се в себе си, събужда се с главоболие; поради стреса от инцидента получила косопад. Приема антидепресанти. За лечението - операция, медиК.ти, болничен престой, потребителски такси и лекарства претендира сумата от 1 639,39 лв. На молбата й до дружеството за изплащане на застрахователно обезщетение, последното е отказало с мотив да представи влязъл в сила съдебен акт – присъда, решение, споразумение по наказателно дело т.е. акт, установяващ вина на дееца. Представя писмена защита.

Постъпил е отговор от „ЗД „Б.И.“ , АД. С него се изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва механизма на ПТП, настъпването на инцидента на пешеходна пътека, като твърди, че вина за ПТП-то има ищцата, която е възприела движещият се лек автомобил, но е проявила небрежност предприемайки пресичане на платното, когато се е намирала в опасната му зона за спиране, като неоправдано се е надявала, че ще премине пред автомобила. Водачът, въпреки много ниската скорост, с която се е движел не е могъл своевременно да възприеме пресичащата пешеходка поради ограничение във видимостта му към нея. Оспорва вредата; оспорва КП в частта обстоятелства и причини за ПТП, тъй като съставителят му не е възприел лично фактите, поради което невярно е отразено, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека.

За да се произнесе БлОС съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция; като предявяването пред съда на претенцията за плащане в случая е допустимо поради установяване на предпоставката, визирана от чл. 498, ал.

3 от КЗ - отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.

Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника застрахователното дружество, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

На 24.01.2021 г. на кръстовището на бул. „В.Л. и ул. „К.“ ищцата С. А. е блъсната от лек автомобил м. „М.“, с рег. № ****, управляван от Р. В. Ч..

Ответникът не оспорва, че автомобилът към момента на ПТП-то е имал 2 застраховка гражданска отговорност при него. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1046-55/24.01.2021 г., в който е посочено, че водачът Ч. при управление по бул. „В.Л.“ на лек автомобил М. с рег. № **** на кръстовището с улица „К.“ на сигнализирана пешеходна пътека, блъска пресичащата от дясно наляво и внезапно променяща посоката си на движение пешеходка А.. Съставен е и протокол за оглед на местопроизшествието от полицейски орган.

Разпитан е като свидетел В. Караджов, който е бил на място, но не е бил очевидец на самия удар, който се е обадил на тел. 112 и който е помогнал при преместването на жената от мястото, на което е паднала до безопасно място на тревните площи. Свидетелят е видял мястото на спрялата кола – „М.а“ след удара и пред него падналата жена. Посочва, че колата е била спряла след пешеходната пътека, задните й гуми са били извън пешеходната пътека, но задната част колата е била над пешеходната пътека съотв. жената е била паднала пред и леко вляво на колата, пред лявата й част. Той е разбрал от очевидци на инцидента, че жената е пресичала на пешеходната пътека и като е стигнала до разделителната линия, някъде по средата на платното се е върнала обратно и тогава е ударена.

Същият свидетел сочи, че жената е изпитвала непоносима болка, не е знаела какво става; десният й крак е бил подут и изкривен в неестествена форма, но не е имало кръв; свидетелят от очевидец на инцидента е разбрал, че при падането си е ударила главата; сочи още, че жената е охкала.

Съдът дава вяра на показанията на св. Караджов, а не на свидетелят Ч., водача на автомобила, който е блъснал жената, поради заинтересоваността му, в частта от показанията на водача, в които те се разминават със свидетелските показания на св. Караджов по отношение на обстоятелствата за състоянието на жената. Св. Чингаров за разлика от св. Караджов, сочи, че жената не е паднала, въпреки че впоследствие сочи, че е станала и сама е отишла и е седнала на пейката; обяснява, че е бил спрял на пешеходната пътека и при потеглянето си като се е върнала пострадалата тя се е ударила /облегнала/ в калника на колата.

Експертът- инженер от СКАТМЕ, въз основа на събраните доказателства, сочи следния механизъм на произшествието, който предвид специалните знания, които притежава, съдът приема за осъществен:

Пешеходката А. е предприела пресичане на пешеходната пътека с бърз ход съобразно възрастта си, куцукайки и подпирайки се на бастун. Когато тя се е намирала върху пешеходната пътека и около мислената среда на лентата на едното платно, л.а. Марцедес се е намирал на около 68,90 м. от мястото на удара, в позиция, от която водачът е имал техническа възможност да възприеме А.. А. е продължила да пресича с около 4,5 км/ч /с бърз ход/, а водачът е продължил да управлява в същата посока. След като А. е пресякла едната лента е предприела внезапна промяна в посоката си на пресичане, като се е обърнала на 180 градуса. Обръщането е направено с гръб към предната страна на автомобила като с бърз ход е започнала да се връща обратно към мястото, от което е предприела пресичането. Към момента на 3 обръщането й, предната броня на автомобила вече се е намирал по дължина от мястото на удара на около 39,60 метра, и се е движил със скорост около 58,5 кв./ч. Водачът инстинктивно е отклонил автомобила в посока наляво като едновременно е предприел и намаляване на скоростта. След отклоняване на автомобила наляво на около 16,70 м преди мястото на удара спирачките се задействат и блокират, а автомобилът започва да намалява скоростта си. В същото това време пострадалата е продължила да пресича с бърз ход по пешеходната пътека без да спира и да променя скоростта на движение. В момента когато скоростта на лекият автомобил е достигнала стойност от 32,5 км/ч. с предната броня непосредствено отляво лекият автомобил удря пешеходката в подбедрицата на десен крак. ОТ контакта с тялото автомобилът изминава 7,35-7,40 м. до спирането, като от значителната инерционна сила той се завърта незначително и застава в положението, в което е намерен от разследващия полицай. Експертът сочи, че в момента на удара А. е била в движение, обърната с дясната си страна към лекия автомобил. Вещото лице е посочил механизма въз основа на показанията на св. Караджов и констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието ведно с придружаващия го фотоалбум.

Според експерта удар на пешеходката с потегляне от място, така както е описан от водача Ч., е технически невъзможен.

Категорично сочи, че за водачът на лекия автомобил е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП-то със спиране чрез своевремено задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение от разстоянието за виждане и при управление със скорост под 50 км/ч спрямо разстоянието до удара /към момента на обръщане в посоката за пресичане/.

Категорично заявява, че и за пешеходката след внезапната промяна в посоката, от техническа гледна точка също е съществувала възможност за предотвратяване на ПТП-то със спиране на място и оценка на обстановката преди да предприеме пресичане в обратна посока.

Установено е, че ударът е настъпил между предната броня на лекия автомобил и дясната подбедрица на пострадалата. Разяснява се от експертите, че от силния натиск на предната броня върху крака е настъпило чупенето на тибията, а впоследствие от постъпателното движение на автомобила бронята е избутала крайника, което довежда до загубата на странична устойчивост на тялото на пострадалата. Тялото й е паднало върху предния капак на автомобила, като е последвал контакт и на дясната ръка и горната част на тялото, последван от съвместно преместване на пострадалата и автомобила като е последвало и падане пред предната лява част на автомобила.

В резултат на инцидента се установило, че има счупване на големия външен израстък на дясна подбедрица като й е поставена диагноза „фрактура кондили латералис тибие декстра МКБ S 82 10“. Настанена е в МБАЛ „Пулс“, Благоевград и на 25.1.21 г. е претърпяла операция на дясна колянна става, при която костните фрагменти са били фиксирани с плака-титании. Причинени й са силни физически болки и страдания, дискомфорт и затруднения в 4 ежедневието.

По делото са представени медицински документи въз основа на които и личен преглед вещото лице – медик от комплексната експертиза сочи, че установеното счупване на външния кондил на дясната подбедрица отговаря да е получено като контактно увреждане от механизма на „блъскане на пешеходец от движещ се лек автомобил“. По този механизъм при първоначалния удар се получават т.н. контактни увреждания - в случая се е получило счупването, а впоследствие и от падането на пострадалата върху терена, от което могат да се получат различни по-леки наранявания по крайниците, изпъкналите части на тялото и др., каквито в настоящия случай не са описани, но вещото лице сочи че охлузвания от падането върху асфалта макар и да не са описани несъмнено е имало

Сочи експерта, че счупването е причинило на С. А. трайно затруднение на движенията на крайника за около 5-6 месеца. Разяснява в с.з., че счупването е съпроводено със сравнително голям интензитен на болка при счупването и един продължителен период на обездвижване. През тези 5-6 месеца на обездвижване вещото лице сочи, че пострадалата е могла да ходи, но с помощни средства – патерици и впоследствие и бастун, като само първите около 45-50 дни е била напълно обездвижена.