Присъда № 33 от 14.05.2026, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда № 33 от 14.05.2026г. , постановена по НОХД № 700/2025 г. по описа на РС - Петрич Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално отделение – гр. Петрич към Районна прокуратура - Благоевград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И. Е. Г. от с. Петрич, ул.

„К.“ № *, за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

След проведено разпоредително заседание по искане на защитника на подсъдимия и самия подсъдим, съдът е допуснал производството по делото да протече по реда и правилата на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.

2 от НПК, като подсъдимия е признал фактите и обстоятелствата, описани от държавното обвинение в обвинителния акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства, различни от събраните в досъдебна фаза на наказателното производство, при което съдът е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и няма да събира доказателства за тези факти.

В съдебно заседание за ТО - Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, редовно призовани се представлява от прокурор П. К.. В хода на съдебните прения същия поддържа обвинението като излага аргументи за осъществен състав на престъпленията от подсъдимия. Предлага на същия да бъде наложено законоустановеното наказание за този тип наказание, а именно „Глоба“ в размер до 1 000 лева. Счита, че предвид обремененото съдебно минало така определеното наказание следва да бъде наложено в максималния му размер.

В съдебно заседание подсъдимият И. Г., се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Ц. Д. от АК - Благоевград. В хода на съдебните прения защитникът пледира за налагане на наказание което да се определи в пределите на минималния размер, като основава твърденията си на финансовото състояние и на семейното положение на подсъдимия. Посочва също, че Г. е баща на четири деца, от които двете са припознати, като в същото време излага, че има и две внучета. Освен това, изрично се посочва от защитата на подсъдимия, че същия е безработен и разполага с минимални доходи, произхождащи от така временни занаятчийски работи. Подчертава се добросъвестното поведение на подсъдимия, както и неговото самопризнание.

Подсъдимият Г. признава вината си, съжалява за извършеното и моли съда за снизходителност. Дава обяснения по случая. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за по-лека присъда, посочва че проявява желание да се грижи за неговото семейство, поради което и затова се захваща на каквато и да е работа като надничар. Моли съдът да му наложи наказание в 1 нисък размер. Относно неприпознаването на другите му две деца, посочва че това се дължи на обстоятелството, че се е намирал в затвора и това му попречило да ги припознае.

При горното, въз основа на закона и доказателствата и като съобрази, че производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, съдът приема за установена и доказана, както от признанието на подсъдимия, така и от доказателствата, събрани в досъдебна фаза на наказателното производство, които подкрепят стореното самопризнание, фактическата обстановка възприета от прокурора в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият И. Е. Г. е на 37 години и в обществото е разпознат с прякора „М.“. Г. е криминално проявен, като е осъден многобройни пъти, общо 17 /седемнадесет/, даже и по времето в което е бил непълнолетен. Въпреки това, тези наложени присъди не са му действали по правилния начин, като е продължавал да действа противозаконно, с резултат на 13.02.2023 г., да бъде освободен от затвора, след като е изтърпял последната си наложена присъда, с която е било наложено наказание „Лишаване от свобода“.

Г., има 4 /четири/ деца, от които двете са припознати от същия. Предвид неговото обременено съдебно минало, същия е безработен, но през определени периоди е бил на работа в чужбина, за да може да издържа семейството и близките си. Подсъдимият живее заедно със съпругата си А.Д. в гр. Петрич, на ул. „К.“ № *.

На инкриминираната дата, а именно на 09.04.2024 г., Г. е бил извън дома си да празнува раждането на своя племенница. По този повод употребил и сериозно количество алкохол. Когато се е върнал у дома в нетрезво състояние, заварил в дома си биологичната си дъщеря Е Д. /която е на 18 г. и не е припозната от подсъдимия. Двамата започнали да разговарят помежду си, тъй като дъщерята на подсъдимия имала проблеми с мъжа, с който живее на семейни начала, с който имат и едно дете. Д. се оплаквала от него, и поради тази причина баща й, не я пускал да се върне при него. В тази връзка избухнал скандал между двамата, който конфликт ескалирал, с резултат подсъдимия да посегне и да удари свидетелката. Е. Д., решила че не може да се справи с това поведение на баща си поради което и позвънила на спешен телефон 112, за да потърси съдействие.

След получения сигнал за домашно насилие, и по конкретно около 21:55 ч. на същата дата, са пристигнали на място, полицейските служители, които са били на работа за времето от 19:30 ч. на 09.04.2024 г. до 07:30 ч., изпълнявайки служебните си задължения по охрана на обществения ред, свидетелите Е. К. и К.Н.. Д. заявила пред полицейските органи, че баща й я притеснява. След като преценили цялата обстановка, в която се осъществило случилото се и след като установили самоличността на Г., свидетелите К. и Н., решили че следва да го отведат в сградата на РУ на МВР- гр. Петрич, за даване на обяснения по случая, след което да се предприемат съответните мерки.

По време на обиска извършен при задържането на подсъдимия в РУ на МВРгр. Петрич, било установено, че в единния от джобовете на панталона на подсъдимия, последния държал суха зелено- кафява растителна маса. Пред 2 органите на реда Г. признал, че намереното е марихуана, че същата се ползва само от него за лична употреба, а че не разпространява наркотични вещества.

Във връзка с горепосоченото обстоятелство, настоящото досъдебно производство е започнало на основание чл. 212, ал.2 от НПК със посочено действие на разследването: Протокол за разпит на свидетел, за което на основание чл. 212, ал.3 от НПК е образувано досъдебно производство № 314 ЗМ 148/2024 г. по описа на РУ- Петрич.

Със съставяне на приемо- предавателен протокол, намереното наркотично вещество в джоба на подсъдимия, било предадено на разследващ полицай, в присъствието на свидетелите К. и Н.. Брутото тегло на веществото при измерване, е било 0,5 грама, като при проведения полеви наркотест същото реагирало положително като коноп (марихуана).

Така отнетото наркотично вещество, било изпратено за анализ от назначена физикохимична експертиза. В заключението на експертиза № Н-90/ 17.05.2024 г., резултата е бил следния, а именно че растителният материал по морфологични белези и химичен състав представлява коноп (марихуана) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабиол - 10,2% и нето тегло преди изследването- 0,37%.

Конопът /марихуаната/ е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г. Той се намира в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък І„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве”, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарна медицина.

От така приетото ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите съдопроизводството стойността на така изтегленото наркотично вещество била в размер на 5,92 лева /пет лева и деветдесет и две стотинки/.

При извършената проверка в имота на И. Е. Г., не са били допълнителни намерени вещи и предмети, забранени от закона.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите и приобщените като доказателства по делото събраните такива в цялост по ДП № 314-ЗМ-148/2024 г. по описа на РУ на МВР- гр. Петрич.

Дадените от подсъдимия обяснения напълно кореспондират с установеното.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства, които съдът кредитира изцяло като последователни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават правните му изводи в долуизложения смисъл.

3

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. От така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдебния състав намира, че по несъмнен и категоричен начин се доказва, че подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал.3, пр.2, т.1 от НК за което е предаден на съд.

От обективна страна:

Подсъдимият е държал в себе си на инкриминираното място и инкриминираното време инкриминираното наркотично вещество. Т.е по този начин, конкретното вещество се е намирало във фактическа власт на подсъдимия, и по конкретно в джоба му. В настоящия случай не следва да се коментира обстоятелството как и по какъв начин подсъдимия е придобил наркотичното вещество, поради причината че по делото няма повдигнато обвинение на подсъдимия за придобИ.е на същото, и съдът не намира нужно да направи коментар върху този въпрос. Важно и релевантно в този случай, е осъществяването на фактическа власт върху наркотика при проверката и по точно обиска извършени от органите на МВР по време на неговото задържане след подаден сигнал за домашно насилие и до момента на последвалото приобщаване на същия към доказателства по делото.

Веществото, държано от подсъдимия представлява коноп /марихуана/ с нето т е гл о 0,37 грама с процентно съдържание на активния наркодействащ компонент тетрахидроканабиол 10,2 %, на стойност 5,92 лева.

Съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични издадена на основание чл. 3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, конопът е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Той е наркотично вещество и подлежи на контрол според Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от България и ЗКНВП. Тези обстоятелства го правят да подлежи на особен разрешителен режим.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, подсъдимият не е разполагал със съответното разрешително за придобИ.ето и държането на горепосоченото наркотично вещество.

Настоящият състава прие, че по делото безспорно е установен предмета на 4 инкриминираното деяние, като няма съмнение относно идентичността на веществото, което се е намирало във фактическа власт на подсъдимия и е било приобщено по делото от една страна, и изследвано от вещото лице, изготвило ФХЕ, видно от заключението на същата.

От всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че видът и количеството на наркотичното вещество сочат, че то не е било предназначено за продажба или друго отчуждаване, а за лична употреба от страна на подсъдимия. Доказателствата по делото сочат, че наркотикът е бил държан от подсъдимия с оглед личната му употреба, а не с цел същия да бъде разпространен.

Предвид намереното количество и във връзка с изложените съображения и установени фактически данни, свързани с деянието и дееца, съдът приема, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Във връзка с това, същото от обективна страна осъществява състава на по- леко наказуемо престъпление, а именно чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК.