Определение № 19518 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19518 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Ивайло Св. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100508598 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба с вх. № 215787/06.07.2026 г. по регистъра на СРС от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез юрк. М.Я. срещу Определение № 21635/11.06.2026 г. постановено по гр. д. № 54051/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 165242/22.05.2026 г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 8062/01.05.2026 г. по гр. д. № 54051/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав в частта за разноските.

В частната жалба е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че съдът не е извършил реална и конкретна преценка на предпоставките на чл.

78, ал. 5 ГПК, не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, броя и характера на извършените процесуални действия от страна на ищеца.

Счита, че своевременно е направено възражение за прекомерност, като същото не следва да бъде мотивирано. Моли за отмяна на обжалваното определение, а постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските, като се намали юрисконсултското възнаграждение до справедлив и съразмерен размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД чрез юрк. К.А., с който се оспорва подадената частна жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение, а постановеното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Поддържа, че съдът правилно е определил юрисконсултското възнаграждение, съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия. Моли частната жалба да се 1 остави без уважение, а определението потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

С Решение № 8062/01.05.2026 г. постановено по гр. д. № 54051/2025 по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, са уважени предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 412, ал. 3 вр. чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 10,23 евро, частично от 85,11 евро, представляващо дължимо частично незаплатено регресно вземане по заведена щета № 0000-1261-21-253120 по описа на ищеца, за застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 431,14 лв. /220, 44 евро/ и 15 лв. /7,67 евро/ ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2025г., до окончателното плащане, както и сумата от 4,09 евро, частично от 20,25 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 20 лв. /10,23 евро/, за периода от 04.12.2022 г., до 04.12.2025 г. С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответното дружество да заплати сумата от 481, 21 евро, представляваща направените от ищеца разноски.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирал молба с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като намали присъденото на ищеца юрисконсултско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като счита, че правилно и в съответствие със закона е приложил разпоредбата на чл. 78 ГПК.

Съдът намира постановеното определение за неправилно.

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страните, може да допълни или измени решението си, в частта му за разноските. В първата хипотеза е регламентиран пропускът на съда да се произнесе по направеното своевременно искане за присъждане на разноски, а във втората хипотеза е регламентиран редът за изменението им, след като съда вече е определил размерът им и страната е поискала те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В настоящия случай е налице втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът преценява разумния размер на юрисконсултското възнаграждение, като съобразява действителната правна и фактическа сложност на делото и процесуалните усилия, които се е очаквало юрисконсултът да осъществи при процесуална защита на неговия доверител. Определянето на размера на възнаграждението за предоставената по всяко конкретно дело правна помощ е правомощие на съда, разглеждащ делото, като при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК съдът е обвързан от ограничението възнаграждението да не надхвърля определения в Закона за правната помощ и в Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер /в този смисъл Определение № 276/02.08.2018 г. на ВКС по т.д. № 477/2018 г., II ТО/.

Не може да бъде възприета тезата на първоинстанционния съд, че заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е немотивирано, доколкото същият е изложил необходимите съображения. Изискването за мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се отнася до посочване на аргументи, с оглед на които страната счита, че претендираното възнаграждение на насрещната страна е прекомерно, т.е. избягване на неговата бланкетност, без необходимост от изчерпателност /в този смисъл Определение № 2463 от 25.08.2026 г. по т. д. № 1532 / 2025 г. на ВКС, I ТО/.

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че възнаграждението следва да се намали, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При определяне на юрисконсултско възнаграждение по този ред, освен фактическата и правна сложност на конкретното дело, се взема предвид и други обстоятелства, като процесуална активност, броя и характера на извършените процесуални действия. В настоящия случай процесуалният представител на ищцовото дружество е изготвил и депозирал искова молба, като е взел участие в едно от проведените две открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвиденото възнаграждение за посоченото производство е от 200 лв. /102,26 евро/ до 450 лв. /230,08 евро/.

Предвид факта, че предявените искове са с изключително нисък материален интерес, съдът намира определеното юрисконсултско възнаграждение за прекомерно и същото следва да бъде намалено. Счита, че възнаграждение в размер на 102,26 евро се явява справедливо такова. Така общият размер на приспадащите се разноски се явява 353,39 евро.

По отношение на претендираните разноски по частната жалба, съдът счита, че такива не се дължат, както в производството по чл. 248 ГПК, така и в 3 това по обжалване на постановения в такова производство акт. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и не слага край на съдебното производство. С него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските /в този смисъл Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на ВКС, III г.о., Определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1797/2016г. на ВКС, II т.о., Определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 1355/2017 г. на ВКС IV г.о., Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр.дело № 4518/2018 г. на I г.о., Определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч.т.дело № 2377/2017 г. на II т.о., Определение № 58 от 04.03.2020 г. по т.дело № 112/2020 г. на I т.о., Определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч.гр.дело № 869/2022 г. на I г.о./.

С оглед изложените обстоятелства съдът намира депозираната частна жалба за основателна, а атакуваното определение за неправилно и като такова следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение изменено в частта за разноските.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 215787/06.07.2026 г. на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, Определение 21635/11.06.2026 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по гр. д. № 54051/2025г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение 8062/01.05.2026 г. по гр.д. № 54051/2025г. на СРС в частта за разноските като определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро. НАМАЛЯВА присъдените в общ размер в полза на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД разноски от 481,21 евро на 353,39 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4