Определение № 352 от 04.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Габрово, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500179 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 198 от 07.03.2025 г. на Севлиевския районен съд, постановено по гр. д. № 343/2025 г., е повдигнат спор за подсъдност със Софийския районен съд, за определяне на местно компетентен съд, който да разгледа исковата молба предявена от ЗД “Б.И.“ АД", ЕИК *********, гр. С., против П. Г. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. С..

Габровският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и прецени същите, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1392/2025 г., по описа на Софийски районен съд, е образувано по искова молба от ЗД “Б.И.“ АД", ЕИК *********, гр. С., против П. Г. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500 от КЗ. Изготвена е служебна справка от която е видно, че и постоянният, и настоящият адрес на ответника, са в гр. Севлиево. С Определение № 2286 от 16.01.2025 г. Районен съд – София е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Севлиево, приемайки, че предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, а съгласно нормата на чл. 113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Севлиевският районен съд е образувал гр. д. № 343/2025 г., като с определение № 198 от 07.03.2025 г. е повдигнал, на осн. чл. 122 от ГПК, спор за подсъдност, приемайки, че регресната отговорност по чл. 500, ал.1т.1 от КЗ на виновния водач не е обусловено от качеството му на потребител и в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК.

Габровският окръжен съд изцяло споделя правните съображения на СвРС, 1 изнесени в определението му, повдигащо препирнята, към които препраща на основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 от ГПК.

Предвид естеството на заявената искова претенция на застрахователя (ищец) спрямо ответника- виновен водач, предизвикал ПТП и носещ регресна отговорност за причинените вреди, възстановени от застрахователя в полза на трето правоимащо лице, ГбОС намира, че в случая не се касае до уреждане на отношения, произтичащи от договор, сключен между търговец в рамките на упражняваната дейност и негов клиент- явяващ се "потребител" по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Вземането на ищеца по делото е основано на регресен иск, визиран в закона, почиващ на предпоставки, изводими директно от хипотезата на правната норма, уреждаща вземането в полза на застрахователя, а не произтичащи от договорно отношение с физическо лице потребител, чиито интереси действащото право защитава, включително чрез въвеждането на специални процесуални правила, облекчаващи подаването на иск предвид положението му на икономически послабата в облигационната връзка страна. Тъкмо обратна е идеята на законодателя, залегнала в нормата на чл. 500 на КЗ, т. к. тя има санкционен характер по отношение виновния причинител на вредите, поради което преференцията на специалната процесуално правна разпоредба на чл. 113 от ГПК не намира приложение.

За тези искове е приложима общата местна подсъдност на чл.105 от ГПК по постоянен адрес или седалище на ответника. С оглед изложеното, първоначално сезираният от ищеца съд няма правото, визирано в чл. 119, ал. 3 от ГПК да повдигне служебно възражение за местна неподсъдност на иска и да го изпрати за разглеждане на друг съд. Общата местна подсъдност, може да се оспори само от ответника и най - късно в отговора на исковата молба ( чл.

119, ал. 4 от ГПК), каквато настоящата хипотеза не е, още повече, че и самият процес е във фаза, в която ответната страна не е известена за делото и не е направила отвода, за който горната норма й дава възможност.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба е Районен съд - София, а не Районен съд – Севлиево

Воден от гореизложеното и на основание чл. 122 от ГПК , Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА повдигнатият с определение № 198/07.03.2025 г., по гр. д. № 343/2025 г. по описа на РС – Севлиево, спор за подсъдност между Районен съд - София и Районен съд – Севлиево, като ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд - София за местно компетентен да разгледа исковата претенция на ЗД "Б.И."" АД, ЕИК *********, гр. С., против П. Г. П., ЕГН **********, гр. Севлиево, с пр. осн. чл. 500 от КЗ.

2

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на компетентния Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати за сведение на Районен съд – Севлиево.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3