Решение № 5543 от 13.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5543 гр. Пловдив, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330104576 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. В. Б., ЕГН **********, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева – недължимо платена по клауза за такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита по Договор за паричен заем № *** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 19.11.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2203.65 лева – недължимо платена по клауза за такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита по Договор за паричен заем № *** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 3050 лева.

Била уговорена договорна лихва в размер на 40.32 %, ГПР – 49.50 %, неустойка в размер на 1469.10 лева, както и такса за експресно разглеждане – 2203.65 лева, платими на 15 месечни погасителни вноски, с падеж: 05.02.2025 г..

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Твърди, че неустойката и таксата не са включени в ГПР, поради което и посочения в договора размер на ГПР е неправилен. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Излага съображения, че таксата за експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 10а ЗПК, поради което и същата не се дължи.

1

Твърди, че в периода от 13.12.2023 г. – 05.02.2025 г., е заплатила на ответника изцяло заемната сума по договора.

Твърди, че заплатените от ищцата суми, вкл. и за такса експресно разглеждане, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Вива Кредит” АД е подал писмен отговор.

На първо място изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като не била подписана от ищцата, а от процесуалния й представител, който съобразно представеното пълномощно не бил натоварен с такъв мандат. Освен това имало несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Освен това счита, че същата е нередовна, тъй като ищцата не била представила заверено копие от цитирания от нея договор за паричен заем.

На следващо място, оспорва предявения иск.

Неоснователно било твърдението за недействителност, поради неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изразява становище, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Излага твърдения за правилно формиран ГПР, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Оспорва и твърденията за нищожност на таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния заем. Изразява становище, че потребителят имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на документи или да изчака 10 дни. Тази услуга създавала допълнително задължение за кредитора за бърза реакция и ангажиране на доп. ресурси, представлявала цената на предоставената услуга по експресно разглеждане на документите. Ищецът сам избрал да се възползва от нея, а таксата не следвало да се включва в ГПР. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване и управление на кредита, т.к. го предхождало времево.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността:

Възраженията в Отговора на исковата молба не се споделят.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и по какъв начин е формирана претендираната главница, което вземане съответства точно на заявения петитум. В исковата молба е посочена банкова сметка за плащане. Освен това, страната няма интерес да оспорва представителна власт на насрещната, тъй като не е страна по съответното правоотношение. Относно, възраженията, че не е представено заверено копие от сключения договор за паричен заем, същите са по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

По съществото на спора:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатила в полза на ответника сумата от 2203.65 лева – по клауза за „такса за експресно разглеждане на документи“ по Договор за паричен заем ***

2

В тежест на ответника е да установи основание за получаване на сумата, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, съдържащ валидна уговорка за дължимост на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, както и нейния размер и фактическо извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочената такса, както и възраженията си в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за паричен заем № *** по който на ищеца е предоставена сумата от 3050 лева, с уговорена възнаградителна лихва – 40.32 %, ГПР – 49.50 %, предвидено е заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 1469.10 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 11.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за паричен заем * от * /л.44-49/, се установява, че на * е сключен договора между страните по делото, по който „Вива кредит“ ООД, в качеството на заемодател, е предоставило на Т. В. Б., в качеството му на заемател, сумата от 3050 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 05.02.2025 г. с плащането на 15 месечни погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, а ГПР е 49.50 %.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 2203.65 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Страните в договора са уговорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за експресно разглеждане в размер на 2203.65 лева.

Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, следното:

3

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.50 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.