Решение № 375 от 02.07.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 876/2018
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 02.07.2019
- В сила
- 02.12.2020
- Състав
- ПЕНКА КРЪСТЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.120,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.12,ал.1 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.12,ал.1 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.38,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.50,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.2,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.81,т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15,ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.226,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 257,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.257,ал.2,предл.2 · Кодекс за застраховането
- чл.265 · Кодекс за застраховането
- чл.266 · Кодекс за застраховането
- чл.267,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.267,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.267,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.478 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл.493 · Кодекс за застраховането
- чл.493,ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл.493а,ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.499 · Кодекс за застраховането
- чл.96,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.92 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.93 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 375, 02.07.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана
Плачкова като разгледа докладваното от председателя Пенка
Стоева търговско дело №876 по описа за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм/, във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, във вр. с пар.96,ал.3, вр. ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
Предварителна бележка:
Производството по т.д. №876/18г. на
ПОС е образувано въз основа Определение №21511/11.10.18г. на СГС, първо ГО, І-6 състав, с което производството по образуваното пред този съд гр.дело №13206/18г. е прекратено, като местно неподсъдно на този съд, и делото е изпратено за разглеждане на надлежния да го разгледа ПОС.
Ищецът
И.В.М., ЕГН **********,***, ***, адв.В.Б., моли съда да осъди ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв., като частичен иск от обезщетение с размер от 220 000лв., ведно със законна лихва от ***, които вреди претърпял вследствие смъртта на брат си Т.Т.Т., загинал при птп от ***, състояло се в ***, на кръстовището на *** и ***, където велосипедистът Т.бил блъснат от Г.Д. Г., при управление на л.а. „Хонда прелюд“ с рег.№ ЕН 5696 ВТ, застрахован към датата на птп за риска гражданска отговорност по полица BG/02/115001989975, валидна от 01.08.15г.-31.07.16г. при ответното дружество, за причиняване на което птп Г.Г. бил признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №2699/2016г. на ПОС, тъй като с писмо изх. №НЩ-4907/18.07.18г., ответникът му отказал изплащане на обезщетение.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№36638/12.12.18г. /виж: отговора на л.6-л.7 и съобщението на л.4/, с който е оспорил иска и по основание, и по размер.
Оспорил е : ищецът да е от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение, тъй като до дата 21.06.18г., когато е постановено ТР по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС №2/81г. и именно то е било приложимо при състояване на птп, във връзка с което ищецът претендира обезщетение; ищецът да е бил в особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, каквато по изключение се признава от ТР №1/21.06.2018г. като предпоставка за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от роднини по съребрена линия, като твърди, че ищецът и покойният му брат са живеели на различни места и в отделни семейства; да е извършен деликт от Г.Г., като водач на описания с исковата молба лек автомобил.
Признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска гражданска отговорност.
Повдигнал е възражения за : съпричиняване на птп от пострадалия, който твърди да е основен виновник за състояването му, с принос над 90%, тъй като преминавал по пешеходна пътека в качеството на водач на ппс, каквото право няма, докато управлява велосипеда, а не го бута по пешеходната пътека, в който последен случай би се движил с по-ниска скорост, тъй че удар между него и автомобила, управляван от застрахования при него водач, не би настъпил; за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, с оглед принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и искане за съобразяване на установеното от чл.493а, пар.95 и пар.96 от КЗ.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба вх.413/07.01.19г. /виж: допълнителната искова молба на л.13-л.17 и съобщението на л.12/, с която е оспорил наведените от ответника в отговора му възражения и оспорвания и е заявил, че : има надлежна легитимация да търси обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка със смъртта на брат си, както и че, доколкото брат му е нямал собствено семейство, е смятал за такова неговото семейство, тъй че са били особено близки; разпоредбите на чл.493а, пар.95 и пар.96 от КЗ са противоконституционни, дискриминационни и противоречат на европейското законодателство, което сме ратифицирали, тъй че не следва да се прилагат в случая; няма данни, които да обосноват съпричиняване на птп от брат му; претендираният размер не е прекомерен, а справедлив.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, изтекъл на 07.02.19г. /виж съобщението на л.23/, допълнителен отговор на исковата молба от ответника не е подаден, с което размяната на книжа е приключила.
Ищецът пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 11.06.19г. /виж л.90/. В същото с.з. е направил възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение на противната страна, респективно- за прекомерност на претендираните от ответника разноски /виж л.94/. Развива съображения и с писмена защита вх.№18276/13.06.19г.
Ответникът не пледира по същество. С вх.№1934/21.01.19г. по делото е заведен изпратен от него списък по чл.80 от ГПК, в който е повдигнато искане за присъждане на разноските в производството и са приложени към същия доказателства, касаещи направа на такива /виж л.21/. С молба вх.№9300/22.03.19г. е приложил документ за внос на депозит за вещо лице по допуснатата му АТЕ и е заявил, че молбата следва да се счита за списък относно тези разноски /виж л.35/. С молба вх.№12821/12.04.19г. е повдигнал евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна /виж л.43/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и установените с тях от страните релевантни факти намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен, но следва да се уважи частично- до размер от 42000лв., а за разликата до претендираните 120000лв., като частичен иск от 220 000лв., следва да се отхвърли, тъй като и двете повдигнати от ответника възражения са основателни, като в случая справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на ищеца, се определи от съда на 60 000лв., и при принос на покойния брат на ищеца за състояване на птп от 30%, се намали до размера от 420000лв., без да се прилага ограничението до 5000лв., предвидено от пар.96,ал.2, във вр. с ал.1 от ПЗР, във вр. с чл.493а,ал.4 от КЗ, при следните съображения:
І. По допустимостта и надлежната активна процесуална легитимация на ищеца.
Твърденията на ищеца, че търпи неимуществени вреди във връзка с птп, състояло се преди ***., и искането да му се присъди за тях обезщетение, платимо от застрахователя за риска гражданска отговорност на застрахованото лице, попадат в хипотезата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, при която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя, и правят иска му допустим.
Ответникът не е повдигал в процеса изрично възражение за недопустимост на предявения иск, но повдигнатото с отговора му оспорване ищецът да е в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение, са относими към надлежната активна процесуална легитимация на ищеца по предявения иск, тъй че се разгледат от съда в този пункт.
Ответникът е основал оспорването си ищецът да принадлежи към кръга на лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, на обстоятелствата, че към датата на състояване на птп, във връзка с което ищецът търси обезщетение, и до дата 21.06.18г., когато е постановено ТР по т.д. №1/16г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС №2/81г.
Тези негови доводи не се споделят от съда, тъй като неправилно ги е отнесъл по време към датата на птп, докато надлежната процесуална легитимация на ищеца в едно гражданско съдопроизводство се преценява към датата на предявяване на иска му и като за нея се следи служебно в производството до неговото приключване.
Затова, съдът намери, че ищецът е в кръга на лицата, които могат да водят иска, предмет на спора, като съобрази още следното:
С ТР №1/21.06.18г. по т.д.
№1/16г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“ и се обяви за изгубило сила ППВС №2/30.11.84г. по гр.д. №2/84г. на Пленума на ВС, съгласно което, „При смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане, не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС“, и който кръг, съгласно двете цитирани постановления, се свеждаше до изчерпателно изброените в тях лица, и конкретно: низходящи, възходящи и съпруг; отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Горното означава, че ако ищецът беше предявил иска си преди приемане на ТР №1/21.06.18г., производството по неговия иск действително би било прекратено като недопустимо, тъй като не е измежду изчерпателно изброените от ППВС №№4/61 и 5/69 лица, извън който кръг ППВС №2/84г. не признава надлежна активна процесуална легитимация по искове за обезщетение за неимуществени вреди от смърт, но ищецът е предявил иска си на 09.10.18г., когато ПП №2/84г. е обявено за изгубило сила от ТР № №1/21.06.18г., като с него е признато, че по изключение и други лица, извън описаните от двете цитирани постановления, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, могат да провеждат такива искове.
ІІ. По основателността.
1.В с.з. от 30.04.19г. съдът е приел като окончателен, без възражения на страните, съобщения им с Определение №528/11.03.19г. по чл.374 от ГПК проект за доклад по делото, с който е очертал: релевантните за основателността на предявения иск факти; фактите, които не се нуждаят от доказване в производството, поради признанието им от ответника-наличие на валидно застрахователно правоотношение при ответника за риска гражданска отговорност за л.а. „Хонда“ с рег.№ЕН 5696 ВТ към датата на птп-*** и при зачитане на влязлата в сила на 08.04.17г. Присъда №23/23.03.17г. по нохд №2699/2016г. на ПОС, с която Г.Д. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление и осъден за това, че на ***, при управление на л.а. „Хонда“, модел „Прелюд“, с рег.№ЕН 5696 ВТ, е причинил по непредпазливост смъртта на Т.Т.Т., поради което оспорването от ответника на това причинил ли е застрахованият при него деликт няма да се разглежда от гражданския съд; фактите и възраженията, които остават нуждаещи се от доказване, и е разпределил между страните тежестта за установяването им.
Затова, само останалите нуждаещи се от доказване релевантни факти, стоящи в тежест на ищеца, и повдигнатите от ответника възражения, стоящи в негова тежест, се разглеждат по-долу.
2.Починалият на *** Т.Т.Т., ЕГН
**********, е бил неженен и без деца, и е оставил като свои наследници Л.Т.Й.- сестра, ЕГН **********, с адрес в ***, и И.В.М., брат, с ЕГН **********, с адрес: *** /виж препис извлечение от акт за смърт на л.68 и удостоверение за наследници на л.67, СГС/.
3. Нуждаещите се от доказване в процеса факти на създадена трайна и дълбока, особено близка емоционална връзка между ищеца и брат му, както и за претърпяна от ищеца, поради смъртта на брат му, скръб и мъка, които е справедливо да бъдат обезщетени, наличието на които е оспорено изрично от ответника, се установиха със събраните в с.з. от 30.04.19г. гласни доказателства /виж протокола от с.з. на 30.04.19г. на л.45-л.47/.
Разпитаните свидетели Б.Л.и А.Д.нямат родство с ищеца и имат преки и непосредствени впечатления за отношенията между ищеца и брат му за значителен период от време, като приятели на Т.Т., поради което съдът цени казаното от тях без резерви и като при изслушването им се установи, че:
Разпечатката съдържа 43 от 195 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c66f012c-858c-42a6-89b8-02649e71b5e4