Протокол № 309 от 26.06.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 270/2024
- Вид
- Протокол № 309
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 309 гр. Сливен, 26.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Е. Г. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500270 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът, редовно призовано, се представлява от директора В. К. и процесуален представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК – адв. С. Б., редовно упълномощена за тази инстанция от 08.05.2024г. и приета от днес.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК – адв.Е. П., АК Сливен, редовно упълномощена за тази инстанция от 23.05.2024г. и приета от днес.
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
При условията на чл.142, ал.1 и чл.56, ал.2 от ГПК и поради липса на процесуални пречки за това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по ВЖ срещу първоинстанционно решение № 322/17.04.2024г. по гр.д. № 3172/2023г. на СлРС, с което е осъден ЦСМП гр. Сливен, със седалище и адрес: гр. ***, представляван от доктор В. С. К. 1 Директор да заплати на С. Й. Й. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** сумата 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2023 година до окончателното изплащане, като искът в останалата част за разликата над уважения до пълният претендиран размер от 5 000,00 лева е отхвърлен като неоснователен и на страните са присъдени съразмерно разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното производство само в уважителната осъдителна му част.
С определение, държано в з.с.з. на 07.06.2024г., съдът е извършил проверка на въззивната жалба. Счел е, че същата е редовна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, приел я е за допустима и е извършил доклад на същата, както и на постъпилия в законовия срок писмен отговор на насрещната страна.
С въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени искания.
Преписи от определението са връчени на страните.
АДВ. Б.: Поддържам жалбата. Ще моля съда, тъй като представеното още в първата инстанция писмено доказателства ксерокс копие от книгата, в която са отрезени твърде специфични обстоятелства, от които съдът може да направи извода за неоснователността на ИМ, моля съда да приеме, да види дали представеното от нас копие е достатъчно четливо и достатъчно разбираемо, с оглед на отразените в него факти, ако не да представя оригинала на книгата, като ще обясня фактите, отразени в тази книга.
Първата инстанция не ни позволи това. Други искания нямаме.
АДВ.П.: Поддържам отговора срещу ВЖ, която считам за неоснователна. Нямам доказателствени искания. Възразявам на искането, същото е преклудирано. Пред първоинстанционния съд се събраха достатъчно доказателства.
Съдът, след съвещание, намира доказателственото искане на въззивната страна за неоснователно. На първо място, относимите доказателствени средства са представени в първоинстанционното производство и не са оспорени от насрещната страна. Съдът намира, че същите са достатъчни и 2 четливи копия от книгата. Повторното им събиране е излишно, освен това само по себе си доказателственото искане в този момент вече е постигнато от ефекта на ранната преклузия.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивната страна в днешното с.з. доказателствено искане, като неоснователно.
Тъй като не е допуснато събирането на доказателствени искания и няма направени нови процесуални искания за въззивната фаза на производството, на основание чл.268 ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. Б.: Ще моля, така както съм поискала във ВЖ, да отмените решението изцяло на първоинстанционния съд, поради описаните във ВЖ нарушения, съответно на процесуалния и материално правния закон.
Пледоарията ми се състои в две части, първо по отношение на вината и второ по отношение на обезщетението. В ИМ още ищецът е мотивирал вината като твърди, че тя е бездействие. По отношение на ЦСМП, т.е. операторът, който обслужва визитите в ЦСМП е проявил бездействие, като не е указал съответната медицинска помощ. Визират се всички онези нормативни актове, които са относими към заболяването, че се касае за спешен случай и че ЦСМП е бил длъжен да окаже съдействие. Бездействието в правото е едно субективно отношение на дееца към действителността. То е волево отношение. То е проява на волята на дееца и отношението му в случая към пациента. В процеса не се доказа по никакъв начин, че оператора на ЦСМП е бездействал под каквото и да форма, отказ или форма на бездействие.
Приложили сме по делото, тъй като ищеца се ползва от презумпцията на чл.45, в първоинстанционния съд представихме достатъчно надлежни доказателства, че към момента ЦСМП не е могъл обективно да изпълни задължението за осъществяване на визита на лицето, което се е обадило по тел.112, тъй като към този момент всички екипи са били ангажирани. Бих 3 искала да Ви обясня само в тази част, изхождайки от писменото доказателство в процеса, регистъра, и ще цитирам точно записите, направени в този регистър. Обаждането е станало в 10,42ч. и не е било обективно възможно да бъде изпратена визита на този пациент. В ел. запис ясно се чува гласът на оператора, в който отказ не е направен, а временно е отложена визитата, с оглед невъзможността да бъде изпълнено това задължение. В тази част за вината считам, че обективната невъзможност за изпълнение на определено задължение не може да се третира като вина, защото то е външно проявление, което прави невъзможно изпълнението. По отношение на обезщетението – обезщетението в размер на 3000 лева в контекста на липсата на вина е неоснователно. То е необосновано и с оглед неговия размер, защото в ИМ се сочи дори и колапс. Ако лицето е било в колапс, то тогава как би могло да се обади на тел.112, в състоянието, в което е направен записа, съвсем нормално без следи на някаква невъзможност за изразяване на анамнеза. Следователно аз считам, че алергията се е развила в рамките на лека степен на проявление и не е преминала в тежък ексцес. На второ място, считам като доказателство, че пострадалия се е придвижил на собствен ход, а не е теглен от л.а., което също е доказателство за липса на тежки прояви от алергията. Обобщавам, че абсолютно неадекватно е описаното в ИМ и доказаното в съда състояние на алергия. Няма причинна връзка между поведението на ЦСМП и поведението на пострадалия. При второто обаждане той категорично е отказал да бъде изпратена визита със съответния екип лекари и лекарски автомобил, т.е. неговите страдания не са в причинна връзка с поведението на ЦСМП, защото съвсем самоволно е предприел самолечение. Моля да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, като със същото решение бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан, както и да ни бъдат присъдени разноски пред двете инстанции в размер на 2 по 600 лева – 1200 лева.
АДВ.П.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите ВЖ, като неоснователна. Считам че първоинстанционния съд е постановил своя съдебен акт на основание подробен анализ на доказателствата, събрани както поотделно така и в тяхната съвкупност, и обсъдени. Ние по категоричен начин сме оборили всички твърдения, направени от процесуалния представител на въззивната страна в днешното с.з. Второто обаждане не е за да се откаже, а за да се каже на ЦСМП, че е предприета мярка за лечение и че 4 късметът е бил на страната на пострадалия. Претендирам разноски.
Представям списък.
Съдът приключва устните състезания и ще обяви решението си днес – 26.06.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5