Решение № 1286 от 09.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20222120101268 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молби от ***г., и от ***г., подадена от Ж. И. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ББ., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ №3, представлявана от Т. В., чрез Областно пътно управление Бургас, с адрес: ул.

„Цариградска“ №30, представлявано от инж. М.П. – директор и инж. И. Д. – ИД Председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура.

Претендира се от съда да установи, че спрямо ищеца е осъществен акт на дискриминация от страна на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, като му е прекратено трудовото правоотношение на основание „придобито и упражнено право на пенсия“, след като към никой друг служител не е приложено същото основание. Съгласно направените с нарочна молба уточнения от ищеца тази претенция е насочена срещу И. Д..

Претендира се още от съда да признае уволнението на ищеца за незаконно, вследствие на дискриминационно отношение към същия и да се възстанови на заеманата от него длъжност – „***“, както и да се задължи ответникът „Агенция Пътна инфраструктура“ да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения по ЗЗДискр.

Съгласно изрично направените уточнения от страна на ищеца тази претенция е насочена срещу „Агенция Пътна инфраструктура“ в качеството й на бивш работодател.

1

С исковата молба се претендира осъждане на ответника „Агенция пътна инфраструктура“, чрез областно пътно управление Бургас да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 31.12.2021г. до възстановяването му на работа, но за не повече от шест месеца в общ размер от 7194 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Съгласно изрично направените уточнения от страна на ищеца тази претенция е насочена срещу „Агенция Пътна инфраструктура“ в качеството й на бивш работодател.

Претендира се осъждане на ответниците „Агенция Пътна инфраструктура“ чрез Областно Пътно управление Бургас и И. Д. да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебноделоводни разноски, включително адвокатски хонорар.

Ищецът твърди, че е работил при ответника в специализирано звено Областно пътно управление – гр. Бургас, като изпълнявал длъжността „***.

На 30.12.2021г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание за прекратяване било посочено „придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.

Ищецът намира прекратяването на трудовото си правоотношение за незаконосъобразно. На първо място излага доводи за наличие на дискриминационно отношение към себе си. Посочва, че в същото предприятие работят и други лица, повечето, от които по-възрастни от ищеца по отношение, на които е налице същата предпоставка – придобито и упражнено право на пенсия, но на никой друг освен него не е прекратено трудовото правоотношение на посоченото основание. Сочи още, че лицето, на което е следвало да сдаде длъжността също е пенсионер, 5 години поголям от ищеца, без необходимото строително образование.

На следващо място ищецът твърди, че самото прекратяване на трудовото му правоотношение е било предшествано от системен психически тормоз от страна на директора на ОПУ-Бургас. Сочи още, че по заповед на директора, през декември 2019г., на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като причина за наказанието била единствено негативното отношение от страна на директора към ищеца. След обжалване наложеното наказание било отменено, но поради неплащане на разноските по делото, присъдени в полза на ищеца, от страна на работодателя, ищецът входирал писмена молба за плащането им. Въвеждат се твърдения, че след това дело е бил подложен на заплахи и тормоз от страна на директора, многократно е бил каран да подаде молба за напускане. Вследствие на това, ищецът подал жалба в Комисията за защита от дискриминация.

Ищецът счита, че негативното отношение към него се дължи на исканията му за заплащане на допълнително възложените му задачи, които 2 отправил към директора на управлението.

Въвежда твърдения, че през последните години са му възлагани допълнителни задачи, с каквито не са натоварени останалите му колеги, а възнаграждението му е по-ниско в сравнение с техните – както щатното възнаграждение, така и допълнителните бонуси, като тази разлика, по твърдения на ищеца, не се дължи на обективни критерии.

Сочи още, че при последните атестации винаги е бил оценяван по-ниско от останалите си колеги, като причините за това са единствено субективни.

Твърди, че спрямо него системно са извършвани актове на дискриминация, а самата Заповед №***г. за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна като издадена вследствие на дискриминационно отношение към ищеца и като такава следва да бъде отменена.

В уточняващата молба описва подробно претърпените от него емоционални страдания и негативни преживявания, които по негови твърдения, са оставили отпечатък върху душевното му здраве.

Излага подробни съображения, че спрямо него е осъществен акт на пряка дискриминация, основаваща се на признаци за лично /възраст/ и социално положение /придобито право на пенсия/, а в условията на евентуалност – ако съдът счете, че не е налице пряка дискриминация, се излагат твърдения за осъществена непряка такава.

Така предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, вр. чл. 71, ал.1,т.1-3 от ЗЗДискр., като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областно Пътно управление, чрез юрисконсулт С. П., с представено пълномощно, с която предявените искове се оспорват. На първо място се въвеждат твърдения за нередовност на исковата молба. На следващо място се твърди недопустимост на предявените искове срещу ОПУ Бургас, като се сочи, че същото не е легитимирано да отговаря по предявените искове. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер като са изложени подробни съображения. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на неравно третиране спрямо другите служители в ответното дружество. Оспорва се като недоказана и ищцовата претенция за неимуществени вреди. Претендира се отхвърляне на предявените искове. Ангажирани са писмени доказателства.

Няма доказателствени искания. Претендират се направените съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от И. И. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне. Въведени са твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорват се като недопустими предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение 3 за времето, през което ищецът е останал без работа заради уволнението с твърдението, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по тези искове. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно и при наличие на настъпило законово основание за това, като се излагат подробни съображения в тази връзка. Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца за извършен спрямо него акт на дискриминация при прекратяване на трудовото му правоотношение по признаци възраст и социално положение /придобито право на пенсия/. Не са ангажирани доказателства. Няма доказателствени искания. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се от адв. В., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът АПИ чрез ОПУ-Бургас се представлява от юрисконсулт П., която оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове. За този ответник се явява и Я.М. – началник отдел „Административно обслужване“ в

ОПУ-Бургас, с юридическа правоспособност.

В съдебно заседание ответникът ОПУ-Бургас се представлява от юрисконсулт С. П., която оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът И. И. Д. не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени множество писмени доказателства, сред които и трудовото досие на ищеца, от които се установява, че Д. е работил на длъжност главен специалист в отдел „Инвестиционни-ремонтни дейности“ в ОПУ-Бургас, към АПИ София. Това обстоятелство е и безспорно между страните. Трудовият договор между страните е сключен на 13.07.2011г.

Безспорно е също, а и се установява от представената по делото Заповед №***г., издадена от И. Д. – и.д. председател на УС на АПИ, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, с посочена причина – „придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, считано от 01.01.2022г. Заповедта е връчена на ищеца на 30.12.2021г.

Представена е справка от ответника АПИ за прекратени, на основание чл.328, ал.1, т.10 и 10б от КТ правоотношения с други служители, през периода, в който ответникът Д. е изпълнявал длъжността председател на АПИ.

Представени са като писмени доказателство по делото, депозирана жалба от ищеца до Комисия по защита от дискриминация, както и съдебни решения на БРС и БОС, с които е отменено наложеното дисциплинарно 4 наказание на Д..

Представена е справка от НОИ относно ищеца, както и негови колеги, продължаващи да работят в ОПУ-Бургас, някои от които са упражнили порано правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От справката е видно, че ищецът получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.04.2019г.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите П.К.Г. и Д.М.Б..

От показанията на свидетеля Георгиев се установява, че през 2022г. нещо се е случило с ищеца, вследствие, на което той е спрял да общува и да се събира с хора, като е споделил единствено, че е съкратен от работа и нищо повече. Свидетелят заявява, че с ищеца не са толкова близки, че в случай на проблем, последният да дойде и лично да го сподели. Сочи, че от края на 2021г. не се събират, тъй като ищецът не общува много с хора, а само се поздравяват, когато се засекат. Свидетелят сочи, че с ищеца са съседи на село, както и че откакто не работи Д. си гледа животните на село.

Според показанията на свидетеля Белов, които следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК и да се вземе предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че същият е съпруг на дъщерята на ищеца, Д. по принцип е весел и общителен човек, но след уволнението в края на 2021г., се е потиснал и избягва да общува с хора.

Свидетелят заявява, че с ищеца не живеят на едно място, но се виждат сравнително често. Заявява още наличие на промяна в емоционалното състояние на ищеца след уволнението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебния процес за защита от дискриминация. За да е налице фактическият състав по чл.71, т.1 от ЗЗДискр., законодателно е възприет принципът на разпределяне на доказателствената тежест между ищец и ответник, като в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В този случай законът възлага в доказателствена тежест на ответника да установи обратното, а именно че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. По исковете за вреди, съгласно правилото на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже, че е претърпял посочените имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с неравноправното третиране.