Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3561 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10121/2025
Вид
Определение № 3561
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3561 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110110121 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на подадена на 20.02.2025г. от Т. Х. П. срещу „Юробанк България“ АД искова молба, уточнена с молба от 27.08.2025г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно и следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.03.2026 г. от 15:20 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба след допълнителното му представяне от ответника.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на определението по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Р.

С., специалност „Финанси, оценител на търговски предприятия и вземания“.

Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.

1

УКАЗВА на ответника в тридневен срок от получаване на съобщението да представи нов екземпляр от подадения отговор на исковата молба, с препис за другата страна, доколкото в депозирания по делото се установяват липсващи страници, водещи до липса логическата последователност между изложените от него твърдения. При неизпълнение, съдът ще приеме, че не е подаван отговор на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД от Т. Х. П. срещу „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит №FL 1301782 и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513 са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 18.07.2022г. сключил с „Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит №FL1301782, по силата на който получил в заем сумата от 5 352,96 лева, като поел задължение да върне сума в размер 8 144,18 лева. Счита, че същият е нищожен поради противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбите на чл.11 ал.1, т.9 и 10 ЗПК във вр. чл.10 ал.1 вр. чл.19 ал.1 и ал.2 вр. чл.21 и чл.22 ЗПК, поради което не поражда действие между страните. Излага съображения, че отделни разпоредби на договора също са нищожни поради противоречието им със закона /чл.2, ал.4, ал. 5; чл. 3, ал.1, ал.3, ал.9, чл.5, чл. 13, чл. 16, ал.3, чл. 20,ал. 2/. Заявява, че на 18.08.2022г. сключил с ответника и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513, чийто разрешен кредитен лимит бил в размер на 500 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора фиксираният годишен лихвен процент бил 18,9%. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави заради размера на лихвата, който поставя кредитополучателя в неравностойно положение като икономически по-слаба страна. Поддържа, че същият е нищожен и поради противоречие с чл.11 ал.1, т.9 и 10 ЗПК във вр. чл.10 ал.1 вр. чл.19 ал.1 и ал.2 вр. чл.21 и чл.22 ЗПК. Въз основа на изложеното отправя искане към съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че съгласно чл.3, ал.3 от Договор за потребителски кредит №FL1301782 за определяне на ГЛП по кредита е използвана последно публикуваната на интернет страницата на Банката стойност на ПРАЙМ (методологията за определяне на референтен лихвен процент) за необезпечени кредити в лева, а именно – 0,650%, като в договора подробно и ясно са разписани същността, условията за приложение и промяна на референтен лихвен процент. Сочи, че възнаградителната лихва представлява неизменна част от ГПР, като годишното оскъпяване по заема възлиза на 10,82%. Твърди, че единственото уредено в закона условие е същата, заедно с другите елементи на ГПР да не надвишават максимално предвидения негов размер, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута.

Поддържа, че към датата на сключване на договора (18.07.2022г.) лихвеният процент възлизал на 8%, като същият не противоречал на добрите нрави. Сочи, че съгласно утвърдения в съдебната практика критерий такова противоречие би било налице, в случай че възнаградителна лихва е в трикратен и по-голям от трикратния размер на законната лихва, какъвто не е случаят. Излага съображения, че посоченият коректив е изгубил своето значение с приемането на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени 2 към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания.

Поддържа, че съответствие с изискванията на чл.19 ЗПК в ГПР по процесния кредит са включени всички разходи по заема, ясно и подробно описани в договора, а именнотакса за оценка на кредитоспособността, възнаградителна лихва, такса по разплащателна сметка, застраховка. Заявява, че таксата за оценка на кредитоспособността не е свързана с основните престации по съглашението между страните, а се събира във връзка с преддоговорните отношения, които предхождат сключването на договора за кредит и се дължи както от кредитоискателите, които са одобрени за кредит и впоследствие сключат договор, така и от тези, които не бъдат одобрени или по друга причина не сключат договор за кредит. По отношение на претенцията за недействителност на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513 ответникът поддържа становище за нейната недопустимост поради липса на правен интерес за ищеца да иска прогласяване нищожността на едно приключило правоотношение, по което последният няма нито права, нито задължения. С оглед на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №FL 1301782 и прекратяване на производството по иска за прогласяване нищожността на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на Договор за потребителски кредит №FL1301782 и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513 със соченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че Договор за потребителски кредит №FL1301782 и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513 са валидно сключени, както и останалите наведени от него възражения.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните страните следните обстоятелства: че между „Юробанк България“ АД и Т. Х. П. са сключени Договор за потребителски кредит №FL1301782 и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или 3 медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4