Решение № 12304 от 25.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12304

Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20267050701764 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Алабай 2020“ ООД, ЕИК *********, представлявано от М. М. С., [населено място], обл. Варна, чрез адв. И. З., против Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1993-000060/ 28.05.2026г., издадена от пол. инспектор към ОД МВР Търговище, РУ Търговище, с която на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е приложена ПАМ: прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ [рег. номер], за срок от шест месеца и са отнети 2 бр. рег. табели [рег. номер] и СРМПС № *********.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В акта липсват мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган. Процесната ПАМ има превантивен характер, да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като мярката не съставлява административно наказание. В случая акта е мярката е издадена въз основа на АУАН, с който е прието, че е извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като лицето е управлявало МПС без да има правоспособност. Дружеството няма как да знае, че представената шофьорска книжка е без точки, респ. че лицето е неправоспособно. По изложените доводи моли да се отмени ЗППАМ, като постановена в нарушение на целта на закона и да се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР Търговище , не се явява, не се представлява. С подробни писмени бележки със с.д. № 19099/10.09.2026г. от процесуалния представител на ответника гл. юриск. Л. В., се оспорва жалбата. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР гр. Търговище. Депозирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и редуцирането му към определения в наредбата минимум.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Оспореният акт е издаден на 28.05.26г. Жалбата до съда е подадена чрез органа на 02.06.26г., видно от поставения входящ номер на същата, т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 28.05.2026г., около 10:19часа в община Търговище, на път Първи клас № -4,км. 219+171 с посока на движение към гр.Омуртаг, В. А. А. , управлява товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя като водачът е неправоспособен.

Предвид констатираните обстоятелства, срещу А. е издаден АУАН серия GA № 386682/28.05.26г. за нарушение по чл. 157, ал.4 от ЗДвП – управление на МПС от водач, който е загубил правоспособност. На водача били отнети два броя рег. табели и СРМПС.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1993-000060/ 28.05.2026г., издадена от пол. инспектор към ОД МВР Търговище, РУ Търговище, на дружеството е наложена ПАМ на осн. чл. 171, т. 2а б. " а" от ЗДвП- "прекратяване регистрацията на ППС" - лек автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ [рег. номер], за срок от шест месеца.

От приложена по делото справка за нарушител е видно, че А. е със статус СУМПС – невалиден , контролни точки- 0.

С жалбата са представени множество пътни листи, видно от които автомобилът се управлява от водача А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /приета по делото/, е била издадена от директора на ОД на МВР - Търговище и приета по делото заповед № 363з-1773/05.09.2025г., с която полицейските инспектори при РУ на ОД на МВР – Търговище са оправомощени да прилагат за територията, обслужвана от съответното РУ, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Процесното нарушение е извършено на територия, обслужвана от РУ Търговище, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 386682/28.05.26г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се подвеждат под хипотезата на нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. В случая оспорената ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 28.05.2026г., около 10:19часа в община Търговище, на път Първи клас № -4,км. 219+171 с посока на движение към гр.Омуртаг, В. А. А. , управлява товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя като водачът е неправоспособен.

Наложената принудителна административна мярка е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач. Не е спорно по делото, че автомобилът на дружеството е бил управляван от неправоспособен водач, че ППС, обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е собственост на "Алабай 2020“ООД. По делото липсва спор, че дружеството е предоставило автомобила на лице, което е удостоверило, че е правоспособно, въпреки, че е било с нула точки. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление /неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП/, което се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и прочие управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая, от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява липсата на знание и съгласие от страна на собственика, за управлението му от лице, което е с отнета правоспособност. Собственикът не е допускал и не е могъл да допусне, че представения документ за правоуправление е без контролни точки.

Констатираното управление на МПС от неправоспособния водач не може да се свърже с неправомерно поведение на собственика, а е изцяло предопределено от действията на Алексадров.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на "Алабай 2020" ЕООД, сочещи на съпричастност на собственика на автомобила, към установения противоправен резултат -управление на МПС от неправоспособен водач, поради което с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно - без да се изяснят съществени факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на случая, както изрично изисква нормата на чл. 35 от АПК. Преди издаването на заповедта, не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, не са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи, че собственикът на МПС, нито е допускал, нито е знаел, а още по-малко е разрешавал въпросният автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.