Решение № 1281 от 03.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Бургас, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120101592 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се на следния адрес: ***, като ответникът бил негов съсед. Дворното място около жилищната сграда се ползвало за паркинг, като нямало формално или неформално разпределение на ползването на това пространство, както и на разпределение на местата за паркинг в рамките на имота.

Твърди, че от 2019 г. насам, ответникът поставил самоволно статично антипаркинг приспособление – тип скоба, чието местоположение било точно на входа на дворното място. Това стеснявало изкуствено пространството, тъй като дори и там да не била спряла кола, мястото за маневри било силно ограничено, с оглед обстоятелството, че това бил единствения вход и изход.

Това създавало за паркиращите повече от обичайното неудобство във връзка с упражняване на правото им на собственост. От 2024 г. там била паркирана кола с големи габарити, задната част на която излизала извън рамките на дворното място, като запречквала част от тротоара, в пълно противоречие със знак В28. Този начин на паркиране възпрепятствал предвижването на ищеца, като неведнъж му се случвало да се спъва в поставената скоба. Статичното антипаркинг устройство било поставено по такъв начин, че дори и да няма спрял автомобил на съответното паркомясто, то ищецът нямал достъп до него и бил принуден да спира извън имота си, като често това било и в рамките на 1 платената „Синя зона“, което пък от своя страна създавало допълнително разходи за него.

Сочи, че неоснователното поведение на ответника се изразявало в изключване на част от дворното място без да е направено разпределение на ползването му, както и в създаване на изкуствено преграждение, което затруднявало предвижването, маневрирането и паркирането на ищеца и на другите живущи. Тъй като не било направено разпределение на ползването, ответникът нямал право да изключва възможността на другите съсобственици да ползват мястото. Ищецът бил собственик на 1/34 ид.ч. от общата вещ, то нямало как да задоволи своя легитимен интерес по реда на чл.32 от ЗС.

С тези доводи се предявяват искове за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, като премахне статично антипаркинг приспособление тип „скоба“, разположено в поземления имот на местоположение, обозначено по начина, посочен в представена към уточнителна молба от 06.03.2025 г. скица, находяща се в лявата част на подхода към общия двор. Представят се писмени доказателства.

Прави доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Г. М., с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че страните са съсобственици на дворното място, в което била изградена сградата в режим на етажна собственост, в която ищецът и ответникът понастоящем притежавали самостоятелни обекти, а именно поземлен имот с идентификатор ***. Към 2000 г., преди изграждането на въпросната сграда, съсобственици били Г. М. М. – *** на ответника, С. Ж. С. и Т. Ж. Д. Посочените лица по силата на нотариален акт №***, том ***, РЕГ.

№***, дело №*** от *** г. на нотариус А. Д., прехвърлили на *** 151, 30/306 кв.м. ид.ч. от описания поземлен имот, срещу задължението на последното да изгради по одобрен архитектурен проект шестетажна сграда, със сутерен, партерен и терасовиден етаж. Страните учредявало помежду си и си запазвали правото за строеж за конкретни самостоятелни обекти, описани в нотариалния акт.

Твърди, че с цитирания нотариален акт страните са постигнали уговорка, с която изрично са се съгласили незастроената част от дворното място да се използва само от Г. М. М. – *** на ответника, С. Ж. С. и Т. Ж. Д.

Приобритателят на правото на строеж и на идеалните части от имота като провадотел на ищеца изрично се отказал от правото на ползване на незастроената част от дворното място, с изключение на договорката за преминаване.

Сочи, че обстоятелството на изграждане на сграда в режим на етажна собственост в поземлен имот само по себе си не било достатъчно дворното място да придобие статут на обща част. Дворът можел да придобие такъв 2 статут не само ако всички етажни собственици са собственици на дворното място, но и ако те са изразили воля дворното място да бъде обща част.

Изложени са подробни и обстоятелствени доводи в тази връзка.

Сочи, че когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността и е противопоставим на последващи приобритатели. По този начин, изключвайки двора като обща част, съсобствениците на дворното място по силата на договорката, постигната в нотариалния акт, са определили начин, по който то да се ползва занапред.

Излага доводи в насока, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът осъществил неоснователно въздействие. Счита, че независимо от начина на формулиране на цитираната по – горе уговорка от нотариалния акт, при тълкуването й съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, следвало да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка с другите и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Договорката касаела определяеми точно граници от имота, а именно неговата незастроена част. Не били налице обстоятелства допускащи промяна в постигната договорка за разпределение на ползването.

Моли за отхвърляне на така предявения иск. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на ищеца.

Поддържа предявения иск, като моли за неговото уважаване и присъждане на съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на ответника. Поддържа отговора на исковата молба, като моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебно - деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот и право на строеж №***, том ***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус А. Д., по силата на който *** продава на С. Г. В. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №***, на *** жилищен етаж, със застроена площ 124.50 /сто двадесет и четири цяло и петдесет/ кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, две бани-WC, килер и коридор, при граници: изтокас.шахта, ст.клетка, ап.№***, запад-Фасаден зид, север-калкан, юг-ап.№***, ведно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с полезна площ 3.30 /три цяло и тридесет/ кв.м., при граници: изток-склад №***. запад-склад №***. север-склад към маг.№1. юг-коридор, както и 20.90 /двадесет цяло и деветдесет/ кв.м. ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върхуу терена, заедно с 9/306 кв.м. ид. части от 3 дворното място, съставляващо парцел *** - *** в кв. 10 по плана на ***, урегулиран от 306 /триста и шест/ кв.м., от които собствени на продавача 151.

20 /сто петдесет и едно цяло и двадесет/ кв.м., при граници на парцела: изток бул. „***“, запад - парцел ***-***. север - парцел ***-***, юг - жил. бл. №***.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус С. Д., по силата на който Г. М. М. и А. К. М. даряват на сина си М. Г. М. следния недвижим имот:

- АПАРТАМЕНТ № ***/, “ляв” на шести жилищен етаж със застроена площ от 100.89 /сто цяло и осемдесет и девет стотни/ кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня, WC, коридор и 3 /три/ тераси при граници: изток и запад - фасаден зид, север - ас.шахта, ст.клетка и ап.***, юг - калкан, отгоре апартамент № ***, отдолу - апартамент № ***, ведно с ИЗБА № ***с площ ат 5.40 /пет цяло и четиридесет стотни/ кв.м. при граници: изток – склад № ***, запад - фасаден зид, север - калкан, юг - склад № ***, както и 16.20 /шестнадесет цяло и двадесет стотни/ кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, както и - ДВОРНО МЯСТО, в което е построена гореописаната сграда - 25.60 /двадесет и пет цяло и шестдесет стотни/ кв.м. от 154.80 /306/ /сто петдесет и четири цяло и осемдесет стотни от триста и шест/ кв.м., съставляваща урегулиран поземлен имот *** - *** /***/ в кв. *** /***/ по плана на к/с “***”, гр.Бургас, при граници: изток - бул. “***”, запад - парцел *** - *** /*** - ***/, север - парцел *** - *** /***/, юг - жил.блок №***. Дарението се прави при условията на нот.акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от *** г.

Представен е нотариален акт № ***, том *** , рег.№ ***, дело № *** от *** г., по силата на който Г. М. М., А. К. М., С. Ж. С., К. Г. Д., Т. Ж. Д. продават на ***, гр. Бургас, 151.20 /306/ кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 306 кв.м., съставляваща урегулиран поземлен имот *** - *** /***/ в кв. 10 /десет/ по плана на к/с “***”, гр.Бургас, при граници: изток - бул.

“***”, запад - парцел *** - *** /*** - ***/, север - парцел ***- *** /***/, юг жил.блок №***, като страните взаимно си учредили право на строеж върху посоченото дворно място срещу задължението на дружеството да изгради по одобрен архитектурен проект шестетажна жилищна сграда. Върху незастроената част от парцела, прехвърлителите си запазвали правото на безвъзмездно ползуване, включително и правото на застрояване при доказване на такава възможност по ЗРП, без да е необходимо допълнително съгласие по чл.33 от ЗС, с изключение на една полоса от три метра, отстояща на три метра от западната фасадна част на сградата, която е необходима на приобритателя за нормално зареждане на магазините си с камиони и върху който терен собствениците учредявали право на преминаване с МПС, необходимо за експлоатация на търговските помещения.

По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор ***, както и снимков материал. Представено е и експертно решение №91188 от 13.05.2024 г., видно от което С. Г. В. е със 100 % трудова неработоспособност.

По делото са разпитани свидетели.

4

Св. И. Г., без родство и дела със страните, заявява следното:

Живее в сградата, която е изградена в процесното дворно място от 2002 г. Със страните са съседи. Живее на първи жилищен етаж. Познава Г. М., който е *** на ответника, като той не живеел в сградата. Задният двор ползвали, за да си паркират колите. Там имало място за четири коли. Паркирало се на добра воля, което значило,че са се разбрали. Там паркирал той, още един техен съсед и ответника. Четвъртото място се ползвало за паркиране от друг техен съсед, но той не живеел постоянно в България. Ответникът поставил скоба в дворното място. Първоначално била поставена верига, която била премахната след решение на Общото събрание на етажните собственици. След това ответникът поставил скоба, която била повредена случайно. Към момента отново имало поставена скоба. Свидетелят твърди, че нямало разпределение на местата за паркиране. Свидетелят твърди, че скобата пречила на паркирането на останалите.

В показанията си св. Г. М., *** на ответника, заявява следното:

Първоначално съсобствениците се опитали да запазят половината от земята за тях тримата, преди изграждане на сградата в процесния имот.