Решение № 2605 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2605 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330122155 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от З. Л. М., ЕГН **********, с адрес в ****************, против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 1, бл. 9, ет. 2 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28.

„Силвър център“, ет. 2, офис 40-46. С исковата молба се иска признаване за установено спрямо първия ответник на нищожността на Договор за паричен заем А1 бърз кредит № *********/13.12.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник, а при условията на евентуалност – ако не се уважи главния иск, да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за паричен заем А1 бърз кредит № *********/13.12.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник. Отправен е главен иск и срещу втория ответник за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *********/13.12.2023 г., сключен между ищеца и втория ответник.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* от 13.12.2023 г. с първия ответник „Аксес Файнанс“ АД, във връзка с който е получил 500 лв. главница, със задължение да я върне с 96,20 лв. лихва за срок от 10 вноски. Сочи се, че в чл. 3 от договора е уговорено обезпечение, поръчител, банкова гаранция или одобрено дружество - гарант.

Излага се твърдение, че в тази връзка е сключен Договорът за предоставяне на гаранция № ********* от 13.12.2023 год. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, като в същия е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 245,70 лв. Поддържа се, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като в ГПР-то не е включено възнаграждението за поръчителя. Изтъква се, 1 че посочената годишна лихва не е ясно как се изчислява и какво съдържа.

Твърди се, че общите разходи по кредита следва да бъдат ясно посочени и възнаграждението за поръчителя представлява елемент от общия кредит, пряко свързано с договора. Невключването на същото в ГПР-то се сочи като заблуждаваща търговска практика.

В условията на евентуалност се иска признаване за установено, че клаузата на чл. 3 от Договора за паричен заем е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че същата води до нееквивалентност на насрещните престации, засяга принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения, същата е неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Излага се, че клаузата не е индивидуално уговорена.

Ищецът е на мнение, че договорът за предоставяне на гаранция също е недействителен поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации във връзка с предоставената услуга и уговорена цена, с което се нарушава принципът на добросъвестност. Сочи, че възнаграждението за поръчителя представлява допълнителна сума, която е в размер на 40% от сумата на отпуснатия кредит.

Изтъква се, че възнаграждението за поръчителство се заплаща, без ищецът да получава насрещна престация. На следващо място, се изтъква, че договорът с поръчителя е недействителен, тъй като нормативно предвиденият размер на ГПР е нарушен и се заобикаля закона в лицето на чл. 19, ал 4 от ЗПК.

Ищецът е на мнение, че договорът за предоставяне на гаранция нарушава разпоредбата на чл.143, ал. 1 и ал. 2; т.19 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, както и не позволява на същия да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл България“ ЕООД. Същият признава сключването на договор за паричен заем и на договор за предоставяне на гаранция. Излага се, че същите са действителни в т. ч. и че аргументите на ищеца са неоснователни.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Аксес Файнанс“ АД, който също не оспорва сключването на договор за кредит и договор за поръчителство. Счита, че същите са действителни, че в договора за кредит правилно е посочено ГПР, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, отговаря на изискванията на чл.

22 от ЗПК. Оспорва качеството на материално-затруднено лице на ищеца.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Като взе предвид гореизложените факти и обстоятелства, съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване два главни положителни установителни искове срещу „Аксес Файнанс“ АД с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и срещу „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал.

2

1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.

Предявен е евентуален установителен иск спрямо главния установителен иск срещу ответника „Аксес Файнанс“ АД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В тежест на ищеца по главните установителни искове е разпределено да докаже сключването на договор за потребителски кредит и на договор за предоставяне на гаранция и основанията за нищожност на договорите, а по евентуалния иск – основания за нищожност на клаузата в договора за кредит.

В тежест на ответниците е разпределено да проведат насрещно доказване, както и да докажат обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват правата на ищеца.

К а т о безспорни между страните са отделени следните факти и обстоятелства по делото: сключването на Договор за паричен заем А1 бърз кредит № *********/13.12.2023 г. между ищеца и „Аксес Файнанс“ АД, както и сключването на Договор за предоставяне на гаранция № *********/13.12.2023 г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на главните искове за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията по всеки от исковете са предявени в условията на алтернативност.

Установява се от доказателствата по делото, че между ищеца и ответника „Аксес Файнанс“ АД е сключен Договор за паричен заем А1 бърз кредит № *********/13.12.2023 г., както и че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *********/13.12.2023 г.

По действителността на двата договора, съдът намира следното: В уговорения в договора за заем ГПР (годишен процент на разходите) не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство, а само възнаградителната лихва. Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР по следните съображения:

Посочено е в чл. 3 от Договора за кредит, че потребителят следва в петдневен срок от подписване на договора за кредит да предостави обезпечение под формата на едно физическо лице поръчител, отговарящ на изрично посочени от заемодателя изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, предоставящо гаранционни сделки. В изпълнение на тази клауза е сключен и вторият от оспорваните договори на същата дата – Договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД.

Двата договора, сключени от длъжника – за заем и за предоставяне на поръчителство, са от една и съща дата, което налага извод за едновременното им изготвяне с цел заобикаляне на закона и драстично увеличаване на задълженията на потребителя. По този начин за потребителя не е налице реална възможност да влияе върху възможностите за обезпечение и да избере един от трите вида обезпечения.

3

Отпуснат е кредит на потребителя в размер на 500 лв., като главницата и договорната лихва са разсрочени на вноски. Възнаграждението за поръчителя е в размер на 245,70 лв., което е почти половината от главницата по договора за заем. В тази връзка размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на гаранция в сравнение с размера на дълга, който обезпечава, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.

Независимо че възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция се дължи на друго лице, различно от кредитора, същите са пряко свързани с договора за заем и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като послабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение. В случая, че при сключването на договора за потребителски кредит е предвидено обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, като по този начин е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Посочените факти водят до извода, че двата договора не са отделни и независими, както се стремят да докажат ответниците, а уговорките в първия договор (за заем) предпоставят сключването на втория (за поръчителство) и обвързват потребителя да го сключи именно с ответника, предвиждайки потрудно изпълними алтернативи за обезпечение. На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за паричен заем е недействителен и установителният иск спрямо „Аксес Файнанс” АД подлежи на уважаване на това основание. В този смисъл е и константната практика на окръжните съдилища: Определение № 1600 от 30.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1722 / 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение № 1429 от 11.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 720 / 2022 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260 от 13.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 203 / 2022 г. на Окръжен съд – Перник;

Определение № 34 от 24.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 23 / 2022 г. на Окръжен съд – Сливен; Определение № 269 от 26.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 180 / 2022 г. на Окръжен съд – Ловеч; Определение № 212 от 28.03.2023 г. по в. ч. гр. д.

№ 128 / 2023 г. на Окръжен съд – Габрово.

С Договора за предоставяне на гаранция и предвиденото в него възнаграждение се цели прехвърляне върху длъжника на риска, който кредиторът носи, ако не направи правилна оценка на кредитоспособността.

Този риск се покрива от самия длъжник, тъй като на практика кредиторът поръчителства на себе си и събира за това възнаграждение. С това не се постигат целите на поръчителството, а целите на неоснователното обогатяване. Поръчителят, ако плати, встъпва в правата на кредитора, и платеното от него няма да остане в негова тежест, а следва да бъде 4 възстановено от длъжника. Дори да се стигне до плащане от поръчителя, на практика това плащане икономически би излязло от имуществото на самия кредитор. Така, реално, при липса на изпълнение от длъжника, загубата на главница и лихва ще се отрази само веднъж в имуществото на свързаните лица, независимо дали като вземане на първия или на втория ответник, но ще се генерира допълнителна печалба в размер на възнаграждението на гаранта.