Решение № 79 от 21.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр. Добрич, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500055 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 22129/12.12.2023 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, ЕИК 204219357, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. "Трети март" № 59, чрез юрисконсулт Т., срещу решение № 889/20.11.2023 г. по гр.д. № 821/2023 г. на РС- Добрич, с което се признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца Д. С. Д. ЕГН ********** от гр.Д., и ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, ЕИК 204219357, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. "Трети март" № 59, че ответникът дължи на ищеца следните суми: - 5994 лв. (пет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева) обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 10.02.2020 г. - 10.08.2020 г., времето през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на заявлението - 09.02.2023 г. до окончателното плащане; - 1477,38 лв. - неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, както следва: - 980,61 лв. за 2020 г.; - 496,77 лв. за 2021 г. , ведно със законната лихва от датата на заявлението - 09.02.2023 г. до окончателното плащане , за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 143/10.02.2023 г. по ч.гр.дело № 390/2023 г. по описа на ДРС, поправена с Определение № 1666/17.07.2023 г.

Оплакванията са за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон -липсвало произнасяне по направеното от дружеството възражение за прихващане с неговото вземане за платено при отпаднало основание обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 999 лева; обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ не следвало да се уважи в претендирания от ищеца размер и защото следвало да се приспадне дължимия ДОД от 10%, който бил за сметка на служителя; районният съд не взел предвид и възражението му, че вземането на ищеца за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. е погасено по давност тъй като съгласно чл.176а от КТ правото на платен годишен отпуск се погасява при изтичането на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. Иска отмяна на решението и отхвърляне 1 на исковете.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемия, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението, чието потвърждаване иска. Дължимият данък общ доход се приспадал при плащането, а не при присъждането на обезщетението. Не било доказано ищецът да е получил като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ точно сумата от 999 лева. Жалбоподателят неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 176а от КТ и неправилно твърдял, че правото на обезщетение за неплатен отпуск за 2020 г. е погасено по давност. Разпоредбата на чл.176а от КТ намирала приложение при преценката за кои години преди прекратяване на трудовия договор се дължало обезщетение.При прекратяване на трудовото правоотношение на 12.07.2021 г. ищецът имал право да претендира обезщетение за 2021 г., 2020 г. и 2019 г..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 28.11.2023г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 12.12.2023г., от лице с интерес от обжалване, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№821/2023г. на Районен съд Добрич е образувано по искова молба вх.

№5842/30.03.2023г., (поправена с молба вх.№7423/26.04.2023г.-л.25 от делото на ДРС) от Д.

С. Д. ЕГН ********** от гр.Д., с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, гр.Добрич, бул. „Трети март“ № 59 са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.225, ал.1 от КТ и вр.чл.224, ал.1 от КТ за признаване за установена дължимостта (след извършена с молба вх.№7325/25.04.2023г. поправка на исковата молба) на парични вземания, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК №143/10.02.2023 г. по ч.гр.дело № 390/2023 г. по описа на ДРС, поправена с Определение № 1666/17.07.2023 г., както следва:

-сумата от 5 994 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за максималния шестмесечен срок от уволнението, извършено със заповед №ЛС-05-159/10.02.2020г., а именно за периода 10.02.2020 г.-10.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението-09.02.2023 г. до окончателното изплащане;

- сумата от 1477,38лева (след допуснато изменение на иска), представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск , от която 980, 61лева за 22 дни неползван отпуск за 2020 г. и 496, 77 лева за 12 дни неползван отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 09.02.2023 г. до окончателното плащане .

Изложените в исковата молба и поправящата я молба вх.№7423/26.04.2023г. обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на ищеца се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.дело № 390/2023 г. по описа на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №143/10.02.2023 г. за вземане по чл.225, ал.1 от КТ, произтичащо от незаконно уволнение със заповед №ЛС-05-159/10.02.2020г. в размер на 5 994лева, и за вземане по чл.224, ал.1 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен за 2020г. и 2021г. при повторно прекратяване на трудовото правоотношение на 12.07.2021г. в размер от общо 1596.11лева, от които 980.61лева за 22дни неползван отпуск за 2020г. и 615.60лева за 13дни неползван отпуск за 2021г.

Изложени са обстоятелства за водено между страните исково производство по чл.344, ал.1, т.1и т.2 от КТ във връзка с извършено със заповед №ЛС-05-159/10.02.2020г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 КТ- поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността ; за отмяна на същата уволнителна заповед и възстановяване на изпълняваната преди уволнението длъжност с 2 влязло в сила решение по гр.д №686/2020 г. на Районен съд Добрич и за повторно прекратяване на трудовото правоотношение на 12.07.2021 г. на основание чл.331 от КТсрещу изплащане на парично обезщетение. Ищецът твърди, че за времето от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №ЛС-05-159/10.02.2020г. до 10.08.2020г. не е работил при друг работодател, останал без работа в резултат на уволнението и при месечно брутно трудово възнаграждение от 999лева преди уволнението му, му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за срок от шест месеца в размер на 5 994лева.

Излага и, че след възстановяването му на работа със съдебното решение по гр.д №686/2020 г. на Районен съд Добрич в законоустановения четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението по чл.345, ал.1 от КТ се явил за заемане на длъжността.

Трудовото му правоотношение отново било прекратено на 12.07.2021г. на основание чл.331 от КТ, без работодателя да му изплатил дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск- за неизползваните 22дни за 2020г., възлизащо в размер на 980.61лева и за неизползваните 13 дни за 2021г., възлизащо на 615.50лева/496, 77 лева след отказ за горницата –протоколно определение от 24.10.2023г.на ДРС/. Счита, че има право на платен годишен отпуск и за времето от датата на първото уволнение до възстановяването му на работа според уредбата на националното законодателство и според Решение на Съда на Европейския съюз от 25 юни 2020г по съединени дела C-762/18 и C-37/19.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК ответникът е оспорил исковете при липса на оспорване на фактите за съществувало, прекратено на 10.02.2020г., възстановено и отново прекратено на 12.07.2021г. трудово правоотношение. Конкретно излага, че в заповед № ЛС05-159/10.02.2020 г. за прекратяване на трудовото правотношение били начислени и дължимите обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ- обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието и по чл.224, ал.1 от КТ- обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на отработените дни. Във фиша за работна заплата на ищеца за м. февруари 2020 г. били начислени и съответно изплатени обезщетението по чл.220 от КТ в размер на 999лева и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 2018 г. в размер на 90,82лева за 2 дни; за 2019 г. в размер на 999,01 лева за 22 дни; за 2020 г. в размер на 90,82лева за 2дни неползван отпуск. Оспорва основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ поради липса на доказателства, че ищецът е останал без работа за процесния период. При условие на уважаване на същия е предявил възражение за прихващане на изплатеното обезщетение от страна на работодателя по чл.220, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение и възлизащо на 999 лева. Компенсацията счита за допустима, тъй като двете вземания обезщетявали една и съща по естеството си вреда на уволнение, а именно: оставане на уволнения без работа.

Счита обезщетението за оставане без работа по чл. 220, ал. 1 от КТ да се дължи само при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и с признаване на уволнението за незаконно и с отмяната му отпада с обратна сила основанието за изплащане на това обезщетение, поради което и ищецът следва да го върне, за което се позовава на съдебна практика - решение № 623/24.06.2002 г. по гр. д. №933/2011 г., ВКС, III г. о.; решение № 432/21.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009г., ВКС, III г. о. Тъй като върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се дължал от ищеца ДОД , нямало как работодателят да изплати пълния размер, без да направи удръжка от 10% върху дохода, при което счита, че ако на ищеца се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, то следвало да се определи в размер на 4495,50 лв., т.е. след приспадане на данък общ доход за сметка на служителя от 10 %. Според ответното дружество, ако ищецът е работил на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, същият не можел да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място. Търсеното от ищеца обезщетение за платен годишен отпуск за 2020 г. счита да е погасено по давност съгласно чл.176а от КТ - при изтичане на две години от края на годината за която се полага, независимо от причините за това. Навежда и доводи за несъотвествие между издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и исковата молба- в заповедта по чл. 410 от ГПК в частта на обезщетението по 3 чл.224, ал.1 от КТ не било посочено сумата от 615,60 лева за коя година се отнася. Счита, че и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се дължи в размер, определен след приспадане на удръжка за ДОД . Видно от фиш за брутно трудово възнаграждение за м.юли 2021г., на ищеца било изплатено обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неползван отпуск за 2021 г. в размер на 1 ден - 45,41лева, пропорционално на отработените дни. В този смисъл обезщетението за 2021 г. следвало да е за 12 дни и в размер на 544,92 лева. Сочи се, че със Заповед № ЛС-05-734/12.07.2021 г., на изпълнителния директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с ищеца , считано от 14.07.2021 г. на основание чл.331 от КТ срещу изплащане на 5 брутни трудови възнаграждения. Брутното трудово възнаграждение било в размер на 999лева. Счита и, че вземанията за обезщетения са безсрочни, приложими били общите правила на ЗЗД относно неизпълнението и тъй като липсвала покана за плащането им ответникът не дължал лихви за забава.