Решение № 145 от 27.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Шумен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-М. при участието на секретаря Димитринка В. Х. като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-М. Гражданско дело № 20243630102644 по описа за 2024 година

Предявен е иск, с правно основание чл.143, ал.1, във вр. с чл.149 от СК.

В исковата си молба до съда, ищецът Т. Х. Т., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Д. Г. М., родена на 03.04.2018 г., с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: г***, чрез адв. Сн. Т. от ШАК, излага, че ответникът Г. П. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *** и втори адрес за призоваване: ***, е баща на малолетната Д. Г. М., родена на 03.04.2018 г. Сочи се в молбата, че родителите на детето са живеели заедно до есента на 2018 г., като причината за раздялата била желанието на бащата семейството да се премести да живее в Кралство Норвегия, с което майката не била съгласна. Въпреки раздялата, бащата до навършване на три години на детето, макар и непостоянно, изпращал някакви средства за издръжка на дъщеря си, но от 2021 г. спрял да подпомага детето. Ответникът за последно се е виждал с детето, когато същото е било на пет месеца, като към датата на подаване на молбата нито го е търсел по телефона, нито е изпращал някакви подаръци за лични и официални празници. Майката била правила опити да осъществи контакти с ответника, за да може родителите извънсъдебно да се уговорят бащата да се вижда с детето и да му осигурява по негова преценка издръжка, които опити били безуспешни. Детето пораствало и имало нужда от 1 средства за отглеждането и възпитанието му, каквито майката се опитвала да осигурява с оглед правилното му израстване. Твърди се, че същата работи като преподавател по български език и история в ОБУ „***, като всеки ден й се налагало да пътува до и от работното си място. Същата нямала собствено жилище и моторни превозни средства, от които да има възможност да реализира допълнителни доходи. Не можела и да разчита на финансова помощ от единствения си родител, нейната майка, тъй като последната също имала нужда от помощ предвид здравословното й състояние. От друга страна, доколкото ищцата била запозната, ответникът работел в Кралство Норвегия във фабрика за производство на рибни продукти, като знаела, че имал и друго ненавършило пълнолетие дете, за което предполагала, че е на 15 години.

Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка на малолетното си дете Д. Г. М., ЕГН **********, в размер на по 350.00 лева, чрез неговата майка и законен представител, платима до 5 - то число на текущия месец по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN ***, считано от 11.10.2024 г. - датата на завеждане на исковата молба в съда, до настъпване на законовите причини, водещи до изменение или прекратяване на така присъдената издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответникът да плати издръжка за минало време, а именно за периода от 10.10.2023 г. до 10.10.2024 г., в размер на 300.00 лева месечно, платима чрез неговата майка и законен представител, по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN ***, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

Ответникът, в законоустановения срок, чрез назначения му от съда особен представител заявява, че оспорва иска по размер, тъй като този размер бил прекомерен съобразно възрастта и нуждите на детето.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложения по делото официално заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0381/05.04.2018 г., издаден от длъжностното лице при Община-Шумен, се 2 установи, че Т. Х. Т., ЕГН ********** и Г. П. М., ЕГН ********** са родители на малолетната ищца Д. Г. М., родена на 03.04.2018 г., с ЕГН ********** .

Безспорно е между страните, че родителите на детето не живеят заедно от 2018 г., като същото живее с майка си и баба си, като основно майката полага грижи по отглеждането и възпитанието му. Соченото се потвърждава и от приетия по делото социален доклад и от показанията на разпитания свидетел.

Това обстоятелство и с оглед разпоредбата на чл.143 от СК, дава основание на съда да приеме, че за ответника възниква задължението да заплаща месечна издръжка на детето, която на основание чл.149 от СК, може да бъде присъдена до една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя от кумулативната наличност на две предпоставки, а именнонуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя. Според изискването на нормата на чл. 142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната.

В конкретния случай, за да бъде определен размерът на дължимата издръжка следва да бъдат взети предвид възрастта на детето, което след помалко от два месеца ще навърши седем години, както и материалните възможности на неговите родители. Съдът приема за общоизвестни фактите относно икономическата обстановка в страната касателно цените на стоките и услугите от първа необходимост. От представеното по делото удостоверение за доход, издадено от ***, се установи, че майката реализира средно месечен доход от 2 550.00 лева. От приложената по делото справка от НАП става ясно, че до месец септември 2024 г. ответникът е работел по две трудови правоотношения. Ищцата в исковата си молба признава, че ответникът има още едно ненавършило пълнолетие дете. Не се ангажираха доказателства досежно реализираните от ответника доходи след септември 2024 г., но предвид трудоспособната му възраст и липсата на доказателства установяващи невъзможността му да полага пълноценно труд, заключава, че същият е в състояние да реализира месечно доход в размер на средната за страната работна заплата. Ищцата в исковата си молба признава, че ответникът има още едно ненавършило пълнолетие дете. От представените по делото служебни бележки, както и от събраните гласни доказателства, се установи, че детето има и извънкласни занимания, като посещава народни 3 танци, балет и уроци по английски език, и математика. Тези допълнителни занимания са провокирани от желание на детето.

Съдът като съобрази горните обстоятелства, а отчитайки и разпределението тежестта на доказване, счита, че за малолетната следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 500.00 лева, от които бащата следва да заплаща 330.00 лева, а останалата част следва да се заплаща от майката. По-голямото парично участие на ответника е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понасят от майката.

Доколкото ответникът не ангажира надлежни доказателства, че от момента на раздялата с майката на дъщеря му е осигурявал ежемесечно средства за издръжка на детето си, намира, че същият дължи заплащане на издръжка и за минал период /от 10.10.2023 г. до 10.10.2024 г./, която издръжка съдът определя на сума от 280.00 лева месечно. За определяне размера на тази издръжка съдът съобрази възрастта на детето за сочения минал период и събраните доказателства относно неговите нужди през същия период.

Издръжката за бъдеще време се дължи считано от 11.10.2024 г. до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се отнася.

В останалата му част искът за издръжка за бъдеще и минало време следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

На основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС държавна такса, съобразно уважената част от иска, в размер на 475, 20 лева, както и сума в размер на 281, 54 лева, представляваща възнаграждение на назначения му от съда особен представител, определено съразмерно уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца извършените от него разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 375, 38 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *** и втори адрес за призоваване: ***, да заплаща издръжка на малолетното си дете Д. Г. М., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Т. Х. Т., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, в размер на 330.00 лева /триста и тридесет лева/ месечно, считано от 11.10.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да заплати издръжка за минало време, в размер на 280.00 лева /двеста и осемдесет лева/, считано за периода от 10.10.2023 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 11.10.2024 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за заплащане на издръжка за бъдеще и минало време в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен.

Издръжката следва да бъде заплащана по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN ***.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *** и втори адрес за призоваване: ***, да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 475, 20 лева /четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, както и сума в размер на 281, 54 лева /двеста осемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение на назначения му от съда особен представител, определено съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *** и втори адрес за призоваване: ***, да заплати на Т. Х. Т., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Д. Г. М., родена на 03.04.2018 г., с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, сумата от 375, 38 лева /триста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от деня на който следва да бъде обявено06.03.2025 г.

5

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 6