Определение № 3248 от 05.12.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1444/2024
- Вид
- Определение № 3248
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3248 гр. София, 04.12.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове:
Вероника Николова
Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901444 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №188/20.12.2023г. по в.гр.д. №320/2023г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №708/14.06.2023г. по гр.д. №1225/2022г. на Бургаски окръжен съд, „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Г. Е. Х. на основание чл.432, ал.1 от КЗ допълнително над изплатените извънсъдебно 60 000 лв. още сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 14.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност, както и очевидна неправилност на обжалваното решение. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е взел предвид социално – икономическите условия в страната и застрахователните лимити към датата на ПТП. Също така счита, че определеният процент на съпричиняване е занижен и не отговаря на реалния принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Съдът задължен ли е при формиране 1 на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?; 2.
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?; 3. В същия контекст, длъжен ли е да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?; 4. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални/неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?; 5.
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?; 6.
Запазването, без изчерпателни аргументи, на определената квота за принос на пострадалия, представлява ли нарушаване принципа за справедливост и адекватност, на фона на увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди за травма на таза, вкл. настъпилото усложнение /руптура на пикочен мехур/, за настъпването на които значителен принос има самото увредено лице? Твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като по въпросите по т.1, т.2 и т.3 се позовава на решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, I V г.о., решение №36/24.03.2014г. по т.д.
№2366/2013г. на ВКС, II т.о., решене № 92/22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №126/09.05.2011г. по гр.д. №421/2009г. на ВКС, IV г.о. и решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, I V г.о., а по въпросите по т.4, т.5 и т.6 се позовава на ППВС №17/18.11.1963г., ППВС №4/23.12.1968г., решение № 78/10.07.2014г. по т.д. № 1982/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 117/08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, I т.о., решение №33/04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, II т.о., решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, I I т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д.
№916/2011г. на ВКС, I т.о., решение №154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ВКС, I I т.о., решение №142/15.10.2015г. по т.д. №2766/2014г. на ВКС, I т.о., решение №15/19.02.2020г. по т.д. №146/2019г. на ВКС, I I т.о., решение №64/16.05.2019г. по т.д. №1781/2018г. на ВКС, I I т.о. и решение №36/02.05.2019г. по т.д. № 1354/2018г. на ВКС, I I т.о. Касаторът въвежда и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касация Г. Е. Х. оспорва касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, както и че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско 2 възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че вследствие на ПТП от 14.02.2022г., причинено виновно от застрахования при „Дженерали Застраховане“ АД водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ А5763АМ е пострадала Г. Е. Хавза като пътник на задната седалка на същия автомобил.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата СМЕ и свидетелските показания на Айше Ибрям – дъщеря и Ергюн Ибрям – зет на ищцата. Отчел е причинените от ПТП телесни увреждания - фрактура на таза, изразяваща се във фрактура на горно и долно рамо на лява пубисна кост, фрактура на лява ишиадична кост, травма на лява тазобедрена става и болки в лява гривнена става; извършените три операции – закрита репозиция на фрактурите, след която ищцата е поставена на директна екстензия, животоспасяваща операция вследствие перфорация на пикочния мехур, при която са поставени цистостома и катетър, както и повторна операция, при която е затворена цистостомата и е извършена ретроградна уртроцистография. Отчел е още проведеното лечение, при което ищцата е била в периода от 14.02.2022г. до 17.03.2022г. в ортопедично и в урологично отделение на МБАЛ – Бургас; продължителния и болезнен възстановителен период – 4-5 месеца; обстоятелството, че след изписване от болницата пострадалата е имала нужда от чужда помощ; преживения от инцидента и болките стрес; перспективата за остатъчни болки при промяна на времето.
Съобразил е също възрастта на ищцата към датата на ПТП – 53 години; обстоятелството, че увреждането намалява нейната работоспособност и психологически комфорт, както и е отчел икономическата обстановка в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се равнява на 100 000 лв.
Апелативният съд е приел за безспорно, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала без поставен предпазен колан. По спорния въпрос за размера на съпричиняването съдът е съпоставил допуснатото от делинквента нарушение на чл.20 от ЗДвП с допуснатото от пострадалата нарушение на чл.137а от ЗДвП. Приел е, че приносът на водача е в значително по – висока степен от този на пътничката, респ. съпричиняването на пострадалата е в по – малък дял, равняващ се на 20 %. С оглед на това и съобразявайки, че застрахователят извънсъдебно е платил на ищцата сумата 60 000 лв., въззивният съд е 3 заключил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза в размер на 20 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия въпрос дали съдът следва да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди всички доводи на страните. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил заключението на съдебно – медицинската експертиза, която е възприел изцяло, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, и се е произнесъл по релевираните в тази връзка оплаквания на ответното застрахователно дружество. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и обстоятелства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Вторият и четвъртият въпроси следва да бъдат разгледани заедно, доколкото касаят критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. По тези въпроси, макар и да са значими за изхода на делото, не е доказана допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС. В цитираното от касатора ППВС №4/23.12.1968г. са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитетът и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия. Задължителните указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968г., са 4 намерили отражение в решения на съдебни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на ВКС, I I т.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д.№2974/2014г. на ВКС, I I т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, I I т.о. и други.
Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, I I т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ВКС, II т.о. и други/.
В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззвивният съд е съобразил именно възприетите в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, като е взел предвид всички специфични за делото обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, преценката на размера на обезщетението е извършена към датата на събитието - 14.02.2022г., като съдът изрично е съобразил икономическата обстановка в страната и нивата на застрахователно покритие към този момент. Следователно, при наличие на практика на ВС и ВКС, в съответствие с която въззивният съд се е произнесъл, е изключено приложното поле на въведените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c66cea23-582b-41f0-a8e0-8076a13d83a0