Решение № 18972 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18972 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110143725 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на з срещу В. В. П., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 699,95 лева с еврова равностойност 1 380,46 евро, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № ** вследствие на ПТП, настъпило на 13.07.2021г. в гр. Банкя, ул. „София“ № 20, автомивка, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 23.04.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 661,05 лева с еврова равностойност 337,99 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 29.06.2023г. до 15.04.2024г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективирана в застрахователна полица № 20-0300/130/500084 – на 13.07.2021г. около 12:00 часа в гр.

Банкя, ул. „София“ № 30, на автомивка е настъпило застрахователно събитие – ПТП вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № **. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на В. В. П., който при извършване на маневра с лекия автомобил реализирал удар с прахосмукачка, разположена на територията на автомивката. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/21/777/506224. За възстановяване на вредите по застрахованото пътно превозно средство бил извършен ремонт от доверен сервиз на застрахователя – „Индустриал Комерс КО“ ЕАД на стойност от 4 165,78 лева, съгласно фактура № 9000097367/ 13.12.2022г., която била заплатена от ищеца на 15.12.2022г. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че е 1 поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният депозирал възражение. По повод на така релевираното възражение от претендираната сума били приспаднати разходите за извършен ремонт на ляв калник в размер на 2 735,17 лева, вследствие на което определената сума за възстановяване възлизала на 2 699,95 лева. Навежда твърдения, че била изпратена нова покана до ответника с коригиран размер на претенцията, но последният не предприел действия по доброволно изпълнение на задължението. Поради тези съображения счита, че в негова полза е възникнало притезание за процесните суми и моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че лек автомобил „Хюндай“, модел „Ай20“ с рег. № ** е бил предмет на имуществена застраховка „Каско МПС“ при ищцовото дружество. Възразява срещу описания в исковата молба механизъм на произшествието с доводи, че застрахованото МПС не е било управлявано, а прахосмукачката, която е на колела се е ударила в моторното превозно средство. Оспорва причинно-следствената връзка между удара и твърдените от ищеца имуществени вреди, като поддържа, че вследствие на съприкосновението между двете вещи възникнала щета единствено по задната дясна врата. Релевира възражение, че не е управлявал застрахования лек автомобил в лично качество, а в качеството си на служител на юридическото лице, стопанисващо мивката. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от прекия причинител на вредата, в това число и при недоговорно неизпълнение, това, което е платил на застрахования. Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение, застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е при установяване на годните факти да докаже фактите, на които основава възраженията си – че е заплатил претендираното застрахователно обезщетение, както и че механизмът на ПТП-то е различен от твърдения, съответно, че описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахованото МПС с изключение на щетата по десния заден калник са съществували преди произшествието.

Страните не спорят, а и от приетата застрахователна полица № 20-0300/ 130/5000084 се установява наличието на застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“ на МПС за лек автомобил „Хюндай i20“ с рег. № ** с период на застрахователно покритие от 09.08.2020г. до 08.08.2021г. Не се спори и досежно обстоятелствата, че във връзка с образувана щета № 0300/21/777/506224 по повод на пътнотранспортно произшествие от 13.07.2021г. е 2 отправена регресна претенция срещу з, в рамките на която на 15.12.2022г. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 165,78 лева в полза на извършилия ремонта сервиз – „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД. В това отношение, правният спор се концентрира относно механизма на ПТП и настъпилите имуществени увреждания по застрахования лек автомобил.

В подкрепа на твърденията за настъпило застрахователно събитие – въпросното ПТП и неговия механизъм е представен Протокол от 13.07.2021г., според който на 13.07.2021г. около 12:00 часа при маневра на автомивка, находяща се в гр. Банкя, ул.

„София“ № 30, е нанесена щета на „Хюндай i20“ с рег. № **, която е следствие от удар с прахосмукачка. Отбелязано е, че при маневрата е шофирал В. В. П.. Така представеният протокол е подписан от В. В. П.. В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил автентичността на този документ, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в него изявления – арг. от чл. 180 ГПК. По естеството си процесният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа неизгодни за неговия издател факти, поради което се ползва с доказателствена стойност относно посоченото в него изявления за знание.

За установяване механизма на ПТП са събрани и гласни доказателства чрез разпит на Валентин П., според чиито сведения на процесния ден също бил оставил служебното си МПС на автомивката, а свидетелят се намирал във външната част, в чакалня. Съобщава, че лек автомобил „Хюндай i20“ се намирал в една от клетките и тъкмо бил измит, когато служител от съседната клетка изпуснал прахосмукачката.

Поради наклон в автомивката прахосмукачката потеглила към застрахованото пътно превозно средство и настъпил удар в задната му дясна врата. Заявява, че други удари в лекия автомобил не е имало, както и че по него и преди това съществували щети, доколкото бил служебен. Ползвал се от лице на име Стойка. Съприкосновението настъпило преди В. П. да премести лекия автомобил и дори преди да стартира двигателя. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, на свидетелските показания не следва да се дава вяра в частта, предоставяща сведения, че към момента на инцидента застрахованото МПС не е било в движение, а в клетката и внезапно прахосмукачката потеглила към него. Изложените данни се характеризират с известна непоследователност и вътрешно противоречие, доколкото свидетелят първоначално заявява управляваният от него служебен автомобил да е бил оставен за „миене“, а в последващ момент, че непосредствено преди инцидента се намирал в съседната клетка за миене, но бил почистван с прахосмукачка - т.е. вътрешно почистване. Житейски нелогични и неубедителни са и показанията, че прахосмукачката била изпусната (при това на колелата си) и потеглила към застрахования лек автомобил, при положение че се съобщава за наличието на клетки, в които отделните превозни средства били измивани, т.е. предполага се известна обособеност на клетките една от друга, която да възпрепятства водата от измиването на даден автомобил да се насочва към съседен.

Отделно от това, гласните доказателства са и изолирани и не кореспондират с останалия доказателствен материал.

Поради необходимостта от специални знания е допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза, според която на 13.07.2021г. около 12:00 часа лек автомобил „Хюндай i20“ се движел в района на автомивка на фирма С, при което е реализирано ПТП с намираща се в близост прахосмукачка. Съобразявайки правилото на чл. 202 ГПК, съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено и предоставящо пълни и мотивирани отговори на формулираните задачи. За прецизно възприемане механизма на инцидента е изготвена и схема, онагледяваща разположението на застрахования лек автомобил и прахосмукачката, както и зоната, в която е съприкосновението. Експертизата кореспондира както с останалите писмени 3 доказателства - протокола от 13.07.2021г. и уведомлението за настъпило застрахователно събитие, така и с физическите закономерности. По делото не са налице данни, които да поставят под съмнение безпристрастността и добросъвестността на експерта, нито сведения, разколебаващи доказателствената стойност на заключението.

С разпоредбата на чл. 45 и сл. ЗЗД е прокламирана общата забрана да не се вреди другиму, посредством която се предоставя защита на всяко имуществено и неимуществено благо, в това и число и правото на собственост, което е обявено от чл.

17, ал. 3 КРБ за неприкосновено. Всяко поведение, което е в колизия със запрета да не се вреди другиму, се явява противоправно. Неправомерното поведение може да приеме две форми - действие, когато е предприето активно поведение, въпреки наличието на правна норма, която го забранява, или бездействие - неосъществяване на действие, което следва да бъде извършено по силата на нормативен акт. В настоящата хипотеза така установените факти по реализиране на процесното произшествие дават основание на съда да приеме, че същото е настъпило в резултат от виновното и противоправно поведение на В. В. П., който при предприемане на действия по преместване на лек автомобил „Хюндай i20“ от клетката на процесната автомивка е реализирал сблъсък с разположената в автомивката прахосмукачка. Територията, на която е настъпило произшествието, представлява автомивка, на която според гласните доказателства на свидетеля П. има обособени клетки за измиване на пътните превозни средства, както и външна част, на която последните биват премествани след измиване и на която клиентите изчакват. В тази насока на свидетелските показания следва да се даде вяра, тъй като в тази си част са логични, житейски убедителни и не се опровергават от останалия доказателствен материал.