Решение № 963 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивета Антонова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20251100501378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 22460/11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 26444/2024 г. на Софийски районен съд, 40-и състав е отхвърлен предявеният от Е. Д.

М. срещу Главна дирекция „Национална полиция“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 06.12.2019 г. – 08.06.2020 г. в резултат на изготвянето и представянето от ответника на документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г. по НЧХД № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО.

С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. М., подадена чрез адв. И.Ю., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя по делото категорично е установено, че по воденото от ищеца НЧХД № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО, от ответника е изпратено процесното писмо, в което е записана невярна информация, че срещу Е. М. е образувано и водено наказателно производство по ДП № 1479/03.04.1997 г. на 05 РУП-СДВР по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК. Въззивникът изразява несъгласие с 1 извода на районния съд, че по делото не е проведено пълно и главно доказване относно неимуществените вреди на ищеца, като намира, че такова не е и необходимо с оглед трайната практика на ВКС относно исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ.

Предвид изложените съображения, е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде уважена.

В законоустановения срок от ответника Главна дирекция

„Национална полиция“ не е постъпил отговор на жалбата.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

На първо място следва да бъде изяснена правната квалификация на предявения иск с оглед приложимостта на практиката на ВКС досежно доказването на вредите, респ. определянето на дължимото обезщетение за тях.

В случая ищецът твърди, че ответникът Главна дирекция „Национална полиция“ е изготвил и представил документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г. по НЧХД № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО, в който документ било отразено, че срещу Е. М. е образувано и водено наказателно производство ДП № 1479/03.04.1997 г. на 5 РУП-СДВР по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК грабеж с убийство и опит за убийство, място АМ Хемус, с. Яна. Вследствие на това поведение на ответника ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, депресия и панически атаки, поради което и за да бъде обезщетен за тези вреди, претендира да му бъде заплатена сума в размер на 24 000 лева за периода 06.12.2019 г. – 08.06.2020 г.

2

При така изложените твърдения настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд, че в случая се касае за иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а не за някоя от специалните хипотези, предвидени в ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В практиката си ВКС приема, че като административна дейност може да се определи дейността, която се извършва от орган на изпълнителната и местната власт, или приравнен на него със закон друг орган, който е овластен специално с властнически правомощия да действа въз основа на и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена или неопределена група правни субекти, като при необходимост разпорежданията му могат да бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавна принуда, или е овластен да извършва административни услуги. Въпросът дали дейността, в резултат на която са претърпени вреди, е административна, следва да се преценява във всеки конкретен случай. При тази преценка следва да се изхожда не само от органа, който осъществява съответната дейност, но и от това дали самата дейност има властнически характер или не, дали се касае за административна услуга или друг вид дейност.

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3, 6-9 ЗМВР, с изключение на тези по чл. 39, ал. 2 ЗМВР, съгласно чл. 35, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. В чл.

35, ал. 2, т. 10 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи е посочено, че за извършване на оперативноиздирвателна дейност Главна дирекция „Национална полиция“ извършва дейности по полицейска регистрация. За извършване на информационна дейност Главна дирекция „Национална полиция“ заявява изграждането и развитието на автоматизираните информационни фондове по ред, определен от министъра на вътрешните работи, управлява и организира ползването на автоматизираните и неавтоматизираните информационни фондове за нуждите на: оперативно-издирвателната, информационната и аналитичната дейност; дейността по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления; дейността по опазване на обществения ред и по контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на пътните превозни средства и отчет на пътнотранспортните произшествия, съобразно чл. 35, ал. 5, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.

С оглед изложеното до момента, настоящият съдебен състав намира, че изготвянето и представянето на документ по наказателно дело от частен характер от страна на служител на Главна дирекция „Национална полиция“ не може да бъде характеризирано като административна дейност по смисъла на ЗОДОВ, доколкото не представлява регламентирана административна процедура и няма характеристиките на индивидуален или общ административен акт. Правилно районният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, от което следва и изводът, че практиката на 3

ВКС, цитирана във въззивната жалба, е неотносима към настоящия случай, доколкото същата касае приложението на ЗОДОВ.

За да бъде уважена претенцията по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена/неимуществена, причинна връзка между тях); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

В случая по делото е установено, че служител на ответника Главна дирекция „Национална полиция“ е изготвил и представил документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г. по НЧХД № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО, в който документ било отразено, че срещу Е. М. е образувано и водено наказателно производство ДП № 1479/03.04.1997 г. на 5 РУП-СДВР по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК грабеж с убийство и опит за убийство, място АМ Хемус, с. Яна.

Не може да бъде споделено възражението на въззиваемия, направено в откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, че не става ясно за кой документ става въпрос. Действително в исковата молба е посочен документ с рег. № 328600-56415/19.11.2019 г., което е номерът, под който е „входирано“ в Главна дирекция „Национална полиция“ писмото от СРС за предоставяне на информация по НЧХД № 2245/2018 г. Самата справка, изготвена от Главна дирекция „Национална полиция“, в която е отразено, че срещу Е. М. е образувано и водено наказателно производство ДП № 1479/03.04.1997 г. на 5 РУП-СДВР е обективирана в документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г., който именно е представен по НЧХД № 2245/2018 г. на СРС, НО. Впрочем този въпрос е изяснен още в открито съдебно заседание, проведено пред СГС, I-21-ви състав, на 04.05.2023 г. За да бъдат отстранени все пак всякакви съмнения, че се касае за един и същи документ, следваше това уточнение да бъде направено и от въззивния съд.

От събраните по делото доказателства се установява, че ДП № 1479/03.04.1997г. е образувано, за това, че на 03.04.1997 г. е извършен грабеж на пътници от автобус с турска регистрация марка „Мерцедес“ с рег. № ******** на валута и златни накити. Видно от представеното писмо с вх. № 282293/26.07.2023 г. (л. 184 от гр. д. № 4924/2020 г. на СГС), в информационните масиви на 05 РУ, СДВР, не е налична информация относно това дали по делото е имало привлечено в качеството на обвиняем лице, както и липсва информация относно датата на приключване на досъдебното производство, на кой орган и с какво мнение е приключило. За установяване на това обстоятелство е изискана информация от СГП, която е отразена в писмо с вх. № 331261/18.10.2024 г., находящо се на л. 41 от първоинстанционното дело. В същото е посочено, че след извършена проверка 4 в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България е установено, че във връзка с ДП № 1479/03.04.1997 г. е образувана пр. пр. № 1506/1998 г. по повод получени материали по ДП № 200-11 РСС/1998 г. по описа на Следствен отдел – гр. София относно образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като с постановление от 31.03.2017г. на СГП наказателното производство е прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c66cb0c7-3d58-4d37-a004-231c629c2f75