Решение № 178 от 09.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ямбол, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Н. С., гражданка на ********, подадена от пълномощника й адв.М.Х., срещу Решение №26000/07.03.2025г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр. дело №201/2017г. по описа на този съд, в частта, с която е допусната съдебна делба между К. В. В., С. Н. В. и Т. Н. С., при посочени за съделителките квоти, на недвижим имот в с.******, Община******* – масивна жилищна сграда с площ от 60кв.м., гараж с площ от 20кв.м. и второстепенна сграда с площ от 48кв.м., построени в УПИ III-294 от 880кв.м. в кв.28, при посочени граници на имота и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Т. Н. С. иск с правно основание чл.23 от СК за установяване изключителната й собственост поради пълна трансформация на лични средства при придобиване на делбения недвижим имот.

Оплакването в жалбата е за неправилност на атакуваното решение на първата инстанция в оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Според въззивницата, обжалваното решение е постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните по предвидения в закона ред доказателства. За неправилен намира изводът на съда, че е налице липса на проведено пълно доказване на фактите за уважаване на иска за трансформация на лично имущество, предявен от Т.С., като твърдението е, че по делото са представени доказателства за внесена сума от В. Филипович по сметката на адв.П. М. за закупуване на имот, но сумата е по-голяма от цената, договорена за закупуване на процесния имот, внесена е по банков път, а не съобразно вписаното в нотариялния акт. Необосновано според недоволната страна е обжалваното решение и поради обстоятелството, че съдът съвсем формално на стр.3 е посочил, че ответницата С. Н. В. е оспорила първоначалния иск за делба, както и че е признала изцяло факта, че процесният недвижим имот е изключителна собственост на Т. Н.

1

С., без да обсъди в мотивите си признанието на тази ответница и неговата правна стойност.

Въззивницата сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по материално правния въпрос: кои са предпоставките, фактите, които ищецът следва да докаже и при които съдът следва да приеме, че е налице трансформация на лични средства при придобиване на недвижим имот. Поддържа още, че неправилно и незаконосъобразно съдът не е кредитирал свидетелските показания на незаинтересования свидетел К., като също неправилно съдът е приел, че след като по банковата сметка на адв.М. е преведена сума в размер на 10 025 евро от В. Ф. К., то тази сума е именно за закупуване на процесния недвижим имот и същата сума е заплатена със средства на В. К. Твърдението е, че сумата за имота е заплатена в брой, след като преди това въззивницата е продала свой собствен имот в гр.****** и със средствата от продажбата на своя имот е закупила именно процесния имот.

Поддържа, че за заплащането на цената за спорния имот тя е предала на В.К. сумата 9 800лв., упълномощила го е за извършване на покупката на имота, цената за който е била заплатена в брой и това е записано в нотариалния акт, а не е била заплатена от В. К по банковата сметка на адв.М. и неправилни са изводите на районния съд, че сумата е заплатена от В.К. по сметката на адв.М.. По направените оплаквания са изложени аргументи.

По тези съображения въззивницата моли ЯОС да отмени атакуваното решение и да постанови ново решение, с което да приеме за установено по отношение на В. В. К. и Н.

В. С., че процесните имоти, находящи се в с.******, общ.*******, са индивидуална собственост на Т. Н. С., на основание чл.21, ал.4 СК или алтернативно въззивната инстанция да допусне да се извърши делба само между К. В. В. и Т. Н. С.. Настоява и за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок въззиваемата В. В., чрез пълномощника адв. Ю. А. от САК, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, с искане за потвърждавана на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни аргументи, според които процесният имот е придобит изцяло с лични средства на бащата на ищцата В. К. Претенция за разноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата К.В..

Въззиваемата Н.С. не е подала отговор на въззивната жалба и не е изразила становище за нейната основателност.

В о.с.з. пълномощника на въззивницата – адв.Х. поддържа въззивната жалба и пледира за уважаването й, с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата В.К. не се явява в с.з., а пълномощникът й адв.А. в писмена молба заявява, че поддържа отговора на жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение, с присъждане на разноските по списък о чл.80 ГПК. жалбата.

Въззиваемата Н.С. не се явява в с.з., не се представлява и не взема становище по ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на ищцата К. В. В., ***** гражданка, която против С. Н. В. и Т. Н. С., двете също ***** гражданки, е предявила иск чл.34 ЗС за делба на наследствени недвижими имоти, находящи се в с.******, общ.*******, на ул.*****№*, а именно: масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 48 кв.м. и гараж с площ 20 кв.м., построени в дворно място от 880 кв.м., съставляващо УПИ III - 294, в квартал 2

28 по плана на селото. В исковата молба ищцата е изложила, че с ответницата Н.С. са дъщери и наследници по закон на К. В. Ф., ***** гражданин, който е починал на ********г., а ответницата Т.С. е неговата преживяла съпруга. Поддържала е, че по време на брака на съпрузите В.К. и Т.С., съпругата е закупила делбените имоти, които по силата на чл.34 от СК на РФ е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, като дяловете им са равни на основание чл.39 от СК на РФ. Със смъртта на съпруга и прекратяване на СИО твърдението е, че между страните е възникнала съсобственост, като се моли делбата да бъде допусната и дяловете на страните да бъдат определени съгласно българското наследствено право на основание чл.89, ал.2 от КМЧП, а именно по 1/6 ид.част за дъщерите В.К. и Н.С. и 4/6 ид.части за Т.С..

С подадения писмен отговор на исковата молба ответницата Т.С. е оспорила иска за делба и е предявила насрещен иск, квалифициран от нея по реда на чл.23, вр. с чл.21, ал.4 от СК за пълна трансформация на нейно лично имущество в придобиване на имотите, предмет на делбата. Поддържала е, че е изключителен собственик на делбените имоти и липсва съвместен принос в придобиването им от съпруга В.К., тъй като през месец юни 2013г. С. е продала свой личен имот в ********, в гр.****** и със средствата от продажбата е закупила процесните имоти. Изложила е, че за закупуването на имотите в България е упълномощила В.К. с нотариално заверено пълномощно да сключи сделката, в деня на упълномощаването е предала на пълномощника сумата 9 800лв, която е продажната цена по сделката и същата сума В.К. е заплатил на продавача. След уверението от страна на К., че сделката е осъществена и тя е станала собственик на имотите, С. декларирала същите на свое име и единствено тя е заплащала дължимите данъци.

Ответницата Н.С. също е оспорила иска за делба и е направила признание на предявения от Т.С. иск с изявление, че делбеният недвижим имот е изключителна собственост на Т. С..

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Установено е, че ответницата Т. С. и В. К, двамата ***** граждани, са сключили брак на *********г. в гр.******, ***** Федерация. Бракът им е прекратен със смъртта на съпруга В.К., който е починал на *******в гр.******. С представените по делото справка и свидетелство за правото на наследство по закон на ***** нотариус - З. Н. е установено, че наследници на В. Ф. К. са страните по делото - С. Т. Н., негова съпруга, и С. Н. В. и К. В. В.

- дъщери. Всички те са приели наследството, открито на 17.05.2017 г. по наследствено дело №71/2017г. и на трите са издадени свидетелства за правото на наследство по закон и за потвърждаване на това право, намиращо се извън пределите на ********, при дялове от 1/3 за всяка от наследниците.

Няма спор и е установено, че след сключване на брака й с В. К, на *********г. съпругата Т.С. е придобила на свое име с покупко–продажба по нот.акт №108, нот.дело №310/2013г. от *********г. на съдията по вписванията при ТРС недвижимия имот, находящ се в с.******, общ.******* на ул.*****№*, а именно: масивна жилищна сграда, построена 1950г., със застроена площ 60 кв.м.; гараж, построен 1970г. със застроена площ 20 кв.м. и второстепенна сграда, построена 1965г. със застроена площ 48 кв.м, всички построени в УПИ III-294, в квартал 28, с площ от 880кв.м. по ПУП на селото. Съгласно удостовереното в нотариалния акт, продажната цена за имота е в размер на 9 800 лева и същата купувачът е изплатил на продавача изцяло и в брой. За придобиването на имота и сключването на сделката с нотариалния акт съпругата Т.С. е била представлявана от В.К. като нейн пълномощник, който се е легитимирал с общо пълномощно, с нот.заверка на подписа и 3 съдържанието, извършена от български нотариус, да представлява упълномощителя С. пред нотариуси на територията на РБ, като закупува от нейно име и за нейна сметка недвижими имоти на територията на РБ, като сам определя местонахождението на имотите, цената, продавача и условията без ограничение. Продавач по сделката е дружеството „Мис Трикъл“ ООД със седалище в гр.Елхово, което дружество е било представлявано от пълномощника адв.П. К. М..

Установено е с представена вносна бележка на „Юробанк България“ АД, клон Тополовград, че в деня на сделката, на *********г. В. Ф. К. е внесъл в брой в полза на адв.П. К. М., по негова банкова сметка, сума в размер на 10 025 евро, с основание „покупка на недвижими имоти“. Представена е и разписка, установяваща, че на 29.07.2013г. В. Ф. е заплатил на представител на дружеството „Бългериан Пропъртис“ООД - С. Г. сума в размер на 500 лева като депозит за къща в с.Срем.

Разпитан в качеството на свидетел, пълномощникът на продавача на имота в с.****** – адв. П. М. е дал показания, че купувачът по сделката е бил ******, който му е бил представен от агенция за недвижими имоти, а продавачите на имота са били негови близки познати. Свидетелят е отрекъл да има спомен за детайли по сделката – за това как е била уговорена цената и дали в брой или по сметка са били платени парите като цена на имота, но е поддържал, че това, което е отразено в нотариалния акт установява действителните отношения между страните по сделката, а ако той като адвокат той е изготвил предварителен договор, е дал по един екземпляр на страните, без да съхрани такъв за себе си.