Определение № 20176 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20176 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100508532 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. С., чрез адв. А. И., срещу определение № 22779/22.06.2026 г., постановено по гр. д. № 54161/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 5909/28.03.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд, след като е приел молбата по чл. 248 ГПК за допустима, е отказал да я разгледа по същество, като я е квалифицирал като частна жалба. Поддържа се още, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство неправилно е намалено от действително заплатените 400 лв. /204,52 евро на 100 лв. / на 51,13 евро, без наличие на мотивирано възражение за прекомерност и без конкретна преценка на фактическата и правна сложност на спора. Иска се отмяна на определението и изменение на решение № 5909/28.03.2026 г. в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Направено е и искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Ответникът по частната жалба „БУЛ ЕР“ ЕООД не е депозирал отговор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 1

ГПК. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение е поискано. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С Решение № 5909/28.03.2026 г., постановено по гр. д. № 54161/2025 г. по описа на СРС, 26 състав, са уважени предявените от М. И. С. срещу „БУЛ ЕР“ ЕООД положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, като ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски по заповедното производство в размер на 61,36 евро и разноски по исковото производство в размер на 211,15 евро.

По отношение на разноските по заповедното производство първоинстанционният съд е приел, че ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 21,25 лв. (10,86 евро) и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. ( 204,52 евро). Съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение за заповедното производство е прекомерно, поради което е признал за подлежащо на възстановяване адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. (51,13 евро).

С молба по чл. 248 ГПК от 03.04.2026 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските по заповедното производство чрез присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба по чл. 248 ГПК, че същата е подадена в срок и че е представен списък по чл. 80 ГПК. Наред с това обаче е изложил съображение, че молбата не представлява такава по чл. 248 ГПК, а частна жалба, тъй като с нея се искало преразглеждане на вече формираната воля на съда относно разноските.

Настоящият състав не споделя този извод. Искането за изменение на постановено решение в частта за разноските попада именно в приложното поле на чл. 248, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че съдът вече се е произнесъл по разноските, не изключва производството по чл. 248 ГПК, а е предпоставка за искане за изменение на решението в тази част. Наред с това в диспозитива на обжалваното определение е посочено, че се оставя без уважение молба с вх.

№ 159436/19.05.2026 г. за изменение на решение № 8329/06.05.2026 г. по гр. д.

№ 8225/2026 г. по описа на СРС. Тези данни не съответстват на настоящото производство. Предмет на настоящото дело е rешение № 5909/28.03.2026 г., постановено по гр. д. № 54161/2025 г. по описа на СРС, 26 състав, а релевантното искане е молбата по чл. 248 ГПК от 03.04.2026 г. Посочените неточности не водят до недопустимост на производството, тъй като от материалите по делото е ясно, че спорът е относно разноските, присъдени с решение № 5909/28.03.2026 г. по гр. д. № 54161/2025 г. на СРС, а очевидно в случая се касае за очевидна фактическа грешка.

По отношение на искането за изменение на разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно 2 действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

В случая ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Поради това съдът дължи преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение за заповедното производство съответства на действителната фактическа и правна сложност именно на това производство, на засегнатия интерес и на вида и обема на извършените процесуални действия.

Заповедното производство е било образувано по заявление по чл. 410 ГПК за парично вземане с материален интерес 274,71 евро, от които са уважени 268,93 евро. Производството по чл. 410 ГПК е формализирано, развива се въз основа на заявление и в него заявителят не провежда доказване по съществото на спорното право. Въззивният съд отчита, че вземането произтича от Регламент (ЕО) № 261/2004 и че последвалото исково производство е съдържало възражения на ответника за извънредни обстоятелства и за неявяване на пътника. Тези възражения обаче са били въведени, обсъдени и отхвърлени в исковото производство по чл. 422 ГПК. За това исково производство първоинстанционният съд е признал отделно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (204,52 евро), като не го е намалил. Ето защо правната и фактическа работа, относима към исковото производство и към преодоляване на възраженията на ответника, не може изцяло да бъде отнесена и към заповедното производство, така че да обоснове възстановяване на отделно адвокатско възнаграждение от 400 лв. (204,52 евро) само за заповедната фаза.

При преценката си съдът съобразява формалния характер на производството по чл. 410 ГПК, ограничения обем процесуални действия в тази фаза, ниската стойност на предявеното вземане и обстоятелството, че за последвалото исково производство е признато отделно адвокатско възнаграждение. Все пак следва да се посочи, че изготвянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това и въззивният съд намира, че справедливото възнаграждение в случая за заповедното производство е в размер от 100 евро вместо присъдените от първоинстанционния съд 51,13 евро

Неоснователно е и искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Настоящият спор може да бъде разрешен въз основа на националните процесуални правила относно разноските. Претенцията по Регламент (ЕО) № 261/2004 е уважена по същество, а предмет на настоящото производство е единствено размерът на подлежащите на възстановяване разноски по заповедното производство.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново определение, с което решението да бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на допълнителни 48,87 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. С. за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОТМЕНЯ определение № 22779/22.06.2026 г., постановено по гр. д. № 54161/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 5909/28.03.2026 г., постановено по гр. д. № 54161/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „БУЛ ЕР“ ЕООД, ЕИК: 831032406, да заплати на М. И. С., ЕГН **********, допълнително 48,87 евро разноски по ч. гр. д. № 2317/2025 г. по описа на РС – Благоевград

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4